Около шест месеца преди Credit Suisse да бъде продадена на конкурента си UBS в рамките на спасителна операция, ръководителят на швейцарската централна банка е искал да инжектира 50 милиарда швейцарски франка (57,6 милиарда долара) в кредитора и да го национализира, твърдят хора, запознати с темата, пред Reuters.

Затруднена от поредица скандали и неуспешни планове за преструктуриране при няколко управленски екипа, Credit Suisse преживява масиран отлив на депозити през октомври 2022 г. В онзи момент председателят на Швейцарската национална банка (SNB) Томас Джордан и други служители вече смятат, че кредиторът е изправен пред екзистенциална криза, която не може да бъде решена само с инжектиране на парични средства.

„Национализирането на банката в онзи момент щеше да позволи на регулаторите да назначат нови мениджъри, които да възстановят доверието“, коментира един от източниците на информационната агенция.

Но швейцарският финансов регулатор FINMA и Министерството на финансите се противопоставят на идеята, както и ръководството на Credit Suisse. Неспособни да се споразумеят, швейцарските власти стигат до извода, че най-доброто решение е да оставят компанията да намери своя собствен път.

Не всички банки от еврозоната са готови за ликвидност в случай на кризаМинималното изискване за собствен капитал и приемливи задължения е урок от финансовата криза през 2008 г., когато данъкоплатците трябваше да спасяват банки


Този епизод, много подробности от който се съобщават за първи път в анализа на Reuters, се превръща в една от няколкото точки на сблъсък между швейцарските надзорни органи през последните години, свързани с правилата за банките в страната. Интервюта на Reuters с повече от две дузини настоящи и бивши служители, ръководители и съветници показват, че именно тези различия са подкопали способността на швейцарските регулатори да упражняват подходящ надзор над Credit Suisse, която стана първата системно важна банка, сринала се след финансовата криза от 2008 г.

В условията на слаб надзор Credit Suisse прескача от един скандал към друг. Въпреки това, когато през март кредиторът на практика изпада в неплатежоспособност поради масово изтегляне на депозити, швейцарските власти са неподготвени и имат само една реалистична възможност - да продадат водещия кредитор на неговия основен конкурент UBS, осигурявайки държавно финансирани гаранции от над 200 милиарда франка.

Крахът на Credit Suisse накърни репутацията на Швейцария като основен център на световните финанси и сигурно убежище и опроверга убеждението, че към днешна дата световните банки са по-сигурни, отколкото по време на кризата от 2008 г.

По-доброто разбиране на случилото се може да спомогне за засилване на глобалното финансово регулиране и да държи швейцарските регулатори отговорни сега, когато те трябва да наблюдават още по-голяма банка - след придобиването на Credit Suisse, UBS има баланс от над 1,6 трилиона долара, почти два пъти по-голям от размера на швейцарската икономика, посочва информационната агенция.

Швейцария започва узаконяването на предпазния механизъм за ликвидностЗащитната мярка беше подкрепена от федералното правителство при поглъщането на Credit Suisse


"Много хора тук смятат, че щеше да е много по-добре, ако политиците бяха действали много по-рано", казва Щефан Герлах, главен икономист на швейцарската EFG Bank и бивш заместник-управител на централната банка на Ирландия. "Един от елементите, които са общи за много финансови катастрофи, е, че политиците често твърде бързо приемат твърденията на най-големите банки."

Говорител на финансовото министерство заявява, че правителството е проучило възможността за временна публична собственост върху Credit Suisse, но това не е било "най-доброто налично решение", като добавя, че сега правителството преразглежда банковата регулация.

Говорител на FINMA пък заявява, че регулаторът е започнал да изисква конкретни стъпки от Credit Suisse още през лятото на 2022 г., за да се подготви за криза, което показва, че още тогава признава риска от "дестабилизиране на банката". Стъпките включват искане Credit Suisse да се подготви за продажба на бизнес единици, а по-късно и за продажба на цялата банка.

Набързо организираната продажба на UBS в крайна сметка позволява на регулаторните органи да избегнат неприятния срив и по-широкото въздействие върху световната финансова стабилност. След като самата UBS е спасена от държавата през 2008 г.

UBS съкращава хиляди служители с цел $10 млрд. по-малко разходи до 2026 Мегабанката закрива 3 000 работни места само в Швейцария, в глобален мащаб те могат да достигнат 35 000


Даниел Цубербюлер, шеф на банковия регулатор на Швейцария по време на спасяването на UBS през 2008 г., коментира:

"Трудно е да се реши кога е подходящият момент за намеса. Ако Credit Suisse се беше сринала, това щеше да бъде ядрена бомба за икономиката. Въпреки това не е успех, че загубихме една от двете си големи банки".

Ранни тревоги

Джордан от SNB започва да се тревожи за Credit Suisse още през февруари 2020 г., когато Тиджан Тиам напуска поста главен изпълнителен директор, след като става ясно, че банката е шпионирала някои от висшите си ръководители.

Загрижеността на регулаторите обаче остава тайна за широката общественост, тъй като регулаторът формулира предупрежденията за банката "много внимателно", за да избегне създаването на паника.

Междувременно ситуацията в Credit Suisse продължава да се влошава.

През 2020 г., когато пандемията от COVID-19 предизвиква засилен интерес към кредитни парични средства, Credit Suisse се затруднява да посрещне нуждите си от финансиране.

Планират строг контрол за ликвидността на банките в ЕС от 2024 г.Нуждата от надеждни варианти се засили, след като през март Швейцарската централна банка се намеси с ликвидна подкрепа за Credit Suisse


Кризата, за която не е съобщавано по-рано, се случва, тъй като контрагентите искат повече заеми - нещо, което Credit Suisse не може да осигури. Според двама от източниците на Reuters банката е имала огромни проблеми да се справи с големите клиенти, които използват кредитни линии.

В годишния си доклад по това време Credit Suisse заявява, че през 2020 г. е наблюдавала увеличение на нетните изходящи парични потоци, което е отслабило ликвидните ѝ буфери, но твърди, че разполага със "силна ликвидност и финансиране". Събитията мотивират FINMA да принуди Credit Suisse да поддържа по-високи ликвидни буфери – ход, който ще позволи на банката да спечели повече време от регулаторите през октомври 2022 г.

Паричните буфери на Credit Suisse също са подложени на натиск, тъй като банката е засегната от поредица от скандали, които показват лоши практики за управление на риска. В началото на 2021 г. швейцарският кредитор регистрира загуби от сделки с кредитор, наречен Greensill, на фона на обвинения в измама. Само няколко седмици по-късно тя губи милиарди долари, когато хедж фондът Archegos се срива.

И двата епизода водят до отлив на средства от банката, което заставя швейцарските регулатори да засилят надзора със стъпки като изискване на ежедневни отчети за ликвидността, които показват колко от паричните средства на трезора могат да бъдат лесно достъпни.

ЕС прие по-строги правила за банковия капиталПоследната част от пакета


Липса на власт

Правомощията на FINMA като финансов регулатор са сред най-слабите в западния свят, като му липсват някои основни инструменти - възможността за налагане на глоби на банките например, въпреки че още през 2021 г. агенцията неуспешно лобира пред правителството това да се промени.

През тази година FINMA се обръща към швейцарското министерство на финансите, като излага аргументи за допълнителни правомощия, както и за създаването на предпазен механизъм за финансова ликвидност, какъвто имат Съединените щати и някои други юрисдикции. Ликвидният предпазен механизъм е финансов инструмент, който банките могат да използват в спешни случаи. Той позволява на централната банка да действа като кредитор от последна инстанция.

Според FINMA ликвидният предпазен механизъм е от решаващо значение, както и последният градивен елемент, необходим за функционирането на всеки план за преструктуриране. След финансовата криза от 2008 г. от световни банки като Credit Suisse се изисква да създават планове за оздравяване, наречени "живи завещания", които да позволят на регулаторните органи да ги ликвидират, без да създават по-широки системни проблеми.

По това време обаче FINMA не получава подкрепа от тогавашния министър на финансите Уели Маурер, член на пробанковата Швейцарска народна партия, който е обвиняван, че гравитира около кредитните институции, които пък се оплакват, че действията на регулатора са „твърде натрапчиви“. В допълнение към това много местни банки лобират пред правителството за ограничаване на правомощията на тогавашния главен изпълнителен директор на FINMA Марк Брансън, бивш банкер, смятан от индустрията за твърде строг.

Какво научи швейцарската централна банка от краха на Credit SuisseДори SNB все още не може да прецени колко устойчива ще бъде обединената банка UBS заради огромните ѝ размери


В интервю за швейцарска телевизия през декември 2022 г. Маурер изразява увереност в способността на Credit Suisse да се справи със ситуацията с думите: "Просто трябва да ги оставите на мира за година-две".

В началото на 2021 г. Марлене Амстад, бивша академична преподавателка, поема поста председател на FINMA. Малко след това тя започва да изисква информация от служителите на FINMA за надзора на банките - ход, който вътрешни лица възприемат като начин тя да наднича през рамото на Брансън.

След това Амстад иска да назначи допълнителен персонал в надзорния съвет на FINMA, което се очаква да ѝ позволи да засили още повече контрола върху екипа на Брансън. Но нейните предложения са отхвърлени.

Няколко месеца по-късно Брансън напуска, за да отиде в германския регулаторен орган Bafin, като това напускане води до сътресения, при които си тръгват ключови членове на надзорните органи, отговарящи за банките и ликвидацията на проблемни кредитори.

UBS се споразумя с швейцарското правителство по гаранцията за Credit SuisseУправляващите ще могат да покрият загуби до 9 млрд. швейцарски франка от спешното поглъщане на Credit Suisse


Бягството от Credit Suisse

За регулаторните органи червените лампички започват да мигат през октомври миналата година, когато публикация в социалните мрежи от журналист, че "голяма международна инвестиционна банка е на ръба", води до масово бягство на клиенти от Credit Suisse. През следващите седмици клиентите изтеглят повече от 100 милиарда франка.

FINMA създава кризисна група и инструктира Credit Suisse да подготви планове за действие в извънредни ситуации, включително включващи продажба на част или на целия бизнес.

FINMA обаче не подкрепя идеята за национализация на банката. В същото време благодарение на буферите, въведени по време на пандемията, отчетените от Credit Suisse данни за паричните средства са в рамките на повечето регулаторни изисквания, което намалява възможностите на регулаторите да принудят кредитора да действа. Така се стига до октомври 2022 г., когато Credit Suisse заявява, че клиентите ѝ са изтеглили средства с темпове, които са довели до нарушаване на някои регулаторни изисквания за ликвидност.

По-късно същата година Credit Suisse успява да набере 4,2 млрд. долара от инвеститори чрез продажба на акции, а тегленията започват да намаляват, намалявайки и непосредствения натиск.

Анализатори: Eвропейските банки са по-силни от американските. Ето защоКапитал, надзор на ликвидността, защита на данните на клиенти са основните предимства на банките в Европа


Но спокойствието трае кратко.

Когато през март регионалната банкова криза в САЩ се разпространява в Европа, вложителите, притеснени за сигурността на парите си, отново започват да теглят милиарди от Credit Suisse. Банката се опитва да укрепи финансите си и се обръща за помощ към регулаторните органи. Според изпълнителен директор на Credit Suisse, който е пряко запознат с въпроса, спасителната помощ от 50 млрд. франка от SNB би била достатъчна към онзи момент. В резултат на това SNB се обръща към Федералния резерв на САЩ, използвайки малко известна линия за финансиране, за да изтегли около 60 млрд. долара (максималния разрешен размер) без публичност, твърдят двама източници, запознати с въпроса.

Докато SNB се опитва да запушва дупките във финансирането в отчаян опит да задържи Credit Suisse на повърхността, ръководителят на малко известна административна група, отговаряща за спешните средства на данъкоплатците, Урсула Шнайдер Шютел, получава телефонно обаждане, че Credit Suisse се нуждаеше от пари в брой - бързо.

Новият швейцарски министър на финансите Карин Келер-Зуттер съобщава на Шнайдер Шютел в телефонен разговор на 16 март вечерта, че ще трябва да подпишат за толкова пари, колкото са необходими за спасяването на Credit Suisse, и че финансовата и икономическата стабилност на страната зависи от това.

Няколко дни по-късно UBS се съгласява да купи Credit Suisse за 3 млрд. франка в акции, с помощта на швейцарското правителство.

"След като спасихме UBS след 2008 г., обещанието беше, че това никога повече няма да се повтори", казва шефът на FINMA от 2008 г. Даниел Цубербюлер в заключение. "Но това се случи отново."