За миналата година Сам е получил основна заплата от около 200 000 долара и бонус от близо 100 000 като служител във финансова компания.

34-годишният мъж живее в Ню Йорк, където средният доход на домакинствата се движи около 70 000 долара, разказва историята му BBC.

Апартаментът му се намира в квартал "Трайбека" в Манхатън, който често е начело или близо до върха на най-скъпите райони в града.

Сам предприема пътувания с приятели няколко пъти годишно; храни се в ресторанти няколко пъти седмично и дори успява да спести част от месечната си заплата.

Самият той признава, че тя е "висока", но някак си никога не е достатъчно висока.

"Разбирам, че в сравнение с цялата страна - очевидно съм част от висшата класа по отношение на доходите и оценявам, че съм привилегирован. Но в същото време не мога да си представя, че няма как да печеля повече от това, което получавам. Предполагам, че това е просто човешка природа.", смята той.

Сам може би има нещо предвид.

Да, работодателите увеличават заплатите в настоящите икономически условия, включително инфлацията и затегнатият пазар на труда. Въпреки това някои експерти твърдят, че увеличението на заплатите може никога да не е достатъчно, за да задоволи някои работници, особено тези, които заемат длъжности, изискващи специфични знания, умения и компетенции.

Изпълнителните директори са в тежка криза на доверието от работницитеЛидерите не изпълняват основните очаквания, които хората имат към тях

Едно от обясненията защо хора като Сам не могат да бъдат доволни от сравнително високото ниво на заплащане, което получават в момента, е, че по своята същност те имат навика да се сравняват с другите. А тези други обикновено принадлежат към малка група от хора, с които общуват ежедневно.

"Ние се сравняваме само с нашата непосредствена референтна група, а не с по-широкото население. Така че, само защото някой може да е в горния 1% на печелещите, ако всички негови близки приятели колеги са в същата група по доходи, той сравнява богатството си само с тях", обяснява Дана Грийнбърг, професор от Babson College в Масачузетс.

"В тази група за сравнение винаги има някой, който има повече, който печели повече и това кара индивида да изпитва нужда да печели повече."

Проф. Грийнбърг обяснява, че друг фактор е егото.

"Много хора, особено в САЩ, и то повече мъже, отколкото жени, смятат, че техните доходи са показателни за тяхната самооценка и самочувствие", казва тя.

"Ако референтната ви група е само от други хора с високи доходи, тогава се чувствате по-малко значими, ако смятате, че печелите по-малко. Егото на индивида го кара да иска да бъде равен или по-добър от своите връстници, което поражда нуждата му да печели повече", обяснява тя.

Сам е съгласен.

"Когато излизам с хора, с които съм учил в гимназията и които обикновено са на по-ниско платена работа от моята, определено се чувствам по-добре по отношение на заплатата си", обяснява той. "Но след това, веднага щом се върна на работа или общувам с хора, с които работя, ситуацията се променя."

5 правила, когато преговаряте за нова работа, повишение и по-висока заплатаНай-важно е да обявите своите интереси като част от следването на общите цели

Според Теса Уест, професор по психология в Нюйоркския университет, разговорите за заплатата назад във времето са били табу.

И въпреки че в много организации все още е разпространена културата на тайната на заплащането, все повече работници се чувстват комфортно да водят много откровени разговори за възнаграждението си, обяснява тя. "Новите норми за прозрачност на заплащането проникнаха на работното място и това определено е нещо добро - но също така улеснява хората да се сравняват."

Брендън също е служител, който работи в Манхатън и не смята, че някога ще бъде доволен от това колко пари изкарва. Миналата година той е спечелил около 150 000 долара, работейки за банка.

"Разбира се, повишаването на заплатата е хубаво, но дали някога ще стигна до момента, в който ще мога категорично да кажа: "Да, супер щастлив съм от парите, които изкарвам и не искам да печеля повече"? Вероятно не", казва 32-годишният мъж.

Повишаването на заплатата го кара да се стреми към следващия скок, защото е видял на какво е способен. "Определено получаваш прилив на ендорфин от повишението на заплатата и предполагам, че това е нещо като пристрастяване.", допълва Брендън.

Готови за “ричцесия” - защо по-заможните може да пострадат повечеЗаради силния пазар на труда в САЩ по-бедните американци са в по-добра позиция от обикновено

Сам се съгласява с него. Смята, че причината, поради която винаги иска да печели повече, вероятно се крие в това, че е склонен да смята, че стойността на заплатите му е пряк показател за неговия личен успех.

"Вярвам, че с напредването на кариерата си човек трябва да бъде все по-успешен, трябва да трупа успехи - и може би аз просто приравнявам размера на доходите си към този успех."

Проф. Теса Уест също обяснява, че желанието винаги да печелим повече може да бъде разбрано от гледна точка на нарастването на стандарта на живот, когато допълнителният доход води до все по-скъпи избори и предпочитания.

В крайна сметка, може да се окаже, че работниците винаги ще бъдат неспокойни за заплатите си. С всяко увеличение те свикват с по-скъп начин на живот, което неминуемо ще предизвиква желанието им да печелят още и още, допълва професорът.