Имаме "новина": Прегряването никога няма да спре. Сменете настройките си
Милиони служители по света продължават да се оплакват от хроничен стрес и изтощение.
Дори в новите условия на труд, наложени след пандемията, процентите на преуморени работници се покачват. Това показват данните в проучване от февруари 2023 г. на американския мозъчен тръст Future Forum, проведено сред 10 243 работници в световен мащаб.
42% съобщават за професионално прегаряне, което е най-високата стойност от май 2021 г. насам.
На теория, гъвкавите условия на труд би трябвало да означават по-голям баланс между професионалния и личния живот, производителност и благополучие за служителите. На практика обаче, не е така.
Бърнаутът е тук много преди пандемията
Въпреки че компаниите са склонни да предлагат на служителите си придобивки като карти за фитнес и покриване на разходи за домашен офис, оплакванията от прегряване (бърнаут), се увеличават. И това явление вече не може да се свързва единствено с пандемията.
Работодателите и работниците трябва да се съсредоточат върху управлението на бърнаута, а не да се стремят да го премахнат напълно, категорични са експерти по темата, цитирани от BBC.
И обясняват защо: Проблемът с прегарянето се задълбочава още преди пандемията.
Проучване на Gallup от 2018 г., проведено сред 7500 американски работници, показва, че 67% от тях изпитват прегаряне на работното място.
През 2019 г. Световната здравна организация (СЗО) включва бърнаут в своята Международна класификация на болестите, определяйки го като "професионално явление", а не като медицинско състояние.
В същото време, проучване на СЗО и Международната организация на труда от май 2021 г. сочи, че около 750 000 души умират годишно от исхемична болест на сърцето и инсулт, дължащи се на дълги работни часове.
"Още преди Covid-19 видяхме, че прегарянето се е превърнало от професионален риск при високопоставените и силно стресиращи професии, в нещо, което е по-скоро проблем на общественото здраве", обяснява Алекс Суджунг-Ким Панг, автор на книгата "Почивка: Защо се постига повече, когато се работи по-малко".
Факти за прегарянето, които трябва да знаетеЕднакво ли е със стреса?
Основните причини за прегарянето включват продължително работно натоварване, трайно преуморяване и токсична офис култура. Според Панг, такива практики са обичайни в продължение на десетилетия.
"Много компании са се чувствали в правото си да изискват дълги часове от служителите си и да извличат от тях максималното количество работа, за да подобрят крайните резултати."
Традиционно фирмите оставят отговорността за справяне с прегарянето на служителя. "Склонни са да мислят за него като за отговорност на работника ", казва Панг. "Обикновено то се е разглеждало в същата категория като здравето и физическата форма, а не като явление, което работодателят допуска да се случи в резултат на определени условия на работното място. Изгарянето е организационен проблем, оставен на отделния човек да се справя с него".
Цената на хибридния модел
Когато пандемията удари, вече съществуващите проблеми на работното място, като справянето с ежедневния стрес и безпокойството за кариерата, бяха значително изострени от продължаващата несигурност, причинена от здравната криза.
Шон Галахър, директор на Центъра за нов работен потенциал към Технологичния университет "Суинбърн" в Мелбърн, казва, че това е причинило "утежняващ ефект" за работниците.
"Работниците не само изпитваха проблеми с психичното здраве, породени от изолацията и от това, че не знаеха дали ще имат работа на следващия ден, но и трябваше да жонглират с отговорностите за полагане на грижи за близките си и с новия начин на работа", обяснява Галахър. "Това създаде остатъчен ефект по отношение на прегарянето: много работници и до днес се борят да наваксат с баланса в личния и професионалния живот."
Въпреки че дистанционната и хибридната работа предоставиха на служителите по-голяма автономия, гъвкавостта има цена.
Проучване от април 2022 г., проведено от изследователския институт ADP сред 32 924 работници в световен мащаб показва, че те са работили по 8,5 часа неплатен извънреден труд всяка седмица, в сравнение със 7,3 часа преди пандемията.
"Това означава, че работата никога не спира", казва Панг.
"Вие сте достъпни, където и да се намирате, денонощно. Подобно като този с прегарянето, на работниците често се пада отговорността да решават проблеми, възникнали в резултат на дистанционната работа, при което те опитват да съчетаят колкото е възможно повече домашните и служебните си задължения."
Промененото работно място дава възможност да процъфтяват и нови причини за претоварване.
"Наблюдаваме появата на лоши навици по отношение начина на общуване, като например провеждане на среща там, където е достатъчно да се изпрати имейл", казва Галахър. "Това оставя на работниците по-малко време, за да се съсредоточат и да свършат тежките задачи, като ги принуждава редовно да работят извън договорените часове, за да наваксат - това ги изтощава."
Девет знака, че сте готови да напуснете работата сиРаботата не трябва да бъде стрес
Въпреки че някои работодатели са признали необходимостта да се обърне внимание на психическото състояние на работниците, те често не им предоставят подходящите ресурси. Панг дава за пример големите технологични фирми и щедрите придобивки на работното място.
"Предимства като химическо чистене и готвачи на суши помагат да се задържи служителят в офиса възможно най-дълго, но не и да се намали прегарянето".
На практика това е създаване на удобно работно място, на което хората да работят до смърт.
Вместо да решат основните проблеми, които предизвикват бърнаут, работодателите предлагат на служителите екстри, които само "маскират" симптомите му. "Да се предлагат на работниците приложения за медитация или йога не е лошо, но това е временно, като опит за прикриване на огромна рана с лепенка.", обясняват експертите.
Работодателите трябва да се събудят
Панг и Галахър твърдят, че настоящите работни практики ясно доказват, че прегарянето е неизбежно, а според други специалисти по темата, наред с високите нива на стрес и икономическите проблеми, то вероятно ще се задържи в по-дългосрочен план.
"Инфлацията расте, има съкращения и работниците се опасяват, че ще загубят домовете си. Така че няма да е изненадващо, ако нивата на бърнаут се изострят още повече."
Продължаващата криза с липсата на възможности и персонал за отглеждане на децата и трайната нестабилност също са утежняващ фактор в световен мащаб, особено за родителите.
Доклад от май 2022 г. на Държавния университет в Охайо показва, че 66% от работещите родители в САЩ отговарят на критериите за бърнаут. Панг обаче казва, че все повече организации започват да осъзнават, че носят отговорност за бремето на бърнаута.
"Постепенно се отдалечаваме от света, в който прегарянето лежеше изцяло върху индивида, за да признаем, че организационните решения са ключови. Все по- често се признава, че факторите на работното място допринасят за прегарянето и че работник, който страда от него, може да донесе и негативни последици за бизнеса като цяло."
В някои случаи промяната може да дойде под формата на законодателство.
Например, новите закони в Австралия вече класифицират прегарянето като опасност за здравето и безопасността на работното място, което означава, че шефовете са законово задължени да идентифицират и управляват рисковете, които могат да причинят стрес на служителите – от пиковите периоди на високо натоварване до прекомерното работно време.
"Ако работните практики водят до прегаряне, работодателите вече имат сериозно задължение да върнат служителите си от ръба на пропастта", казва Галахър.
Такива мерки обаче може да отнемат време, особено в световен мащаб и все пак, няма никаква гаранция, че ще убедят работодателите да променят практиките си.
Засега, като се има предвид широкото разпространение на бърнаут, Панг смята, че е необходимо да се преформулира схващането за него.
"Идеята, че бърнаут може да бъде премахнат, е толкова реалистична, колкото и мисълта, че можем да решим проблема с баланса между професионалния и личния живот веднъж завинаги. Вместо това трябва да разберем дали жертвите, които ни излагат на риск си заслужават в името на работата и кариерата." Дори и да е нереалистична, стремежът към идеята за трайно премахване на факторите за професионалното прегряване, все пак си заслужава. "Смекчаването на дадена сложна ситуация винаги е по-добро от това да не се прави нищо", казва в допълнение Галахър.