Климатичните активисти обичат да обвиняват петролните корпорации, като ExxonMobil, Total и Shell, за бавния напредък в борбата срещу климатичните промени.

Енергийните гиганти от частния сектор често са обект на правни искове и други форми на натиск, за да се откажат от изкопаемите горива в полза на възобновяемите енергийни източници и останалите зелени технологии.

От една страна, това изглежда логично - тези компании имат широки дистрибуторски мрежи, марките им са добре известни и потребителите лесно могат да ги идентифицират. Този натиск често е добре дошъл - в борбата срещу глобалното затопляне всяка малка стъпка е от значение.

Но на петролния пазар частният сектор има по-малко значение, отколкото повечето хора мислят. Дали енергийният преход ще успее, всъщност, зависи в много по-голяма степен от поведението на държавните петролни гиганти по света, пише The Economist.

Тези държавни петролни гиганти произвеждат произвеждат над 60% от световния суров петрол и половината природен газ, в сравнение с малко над една десета за големите частни международни петролни компании. Останалата част се добива от по-малки независими фирми.

Освен това държавните монополи притежават две трети от оставащите открити запаси от нефт и газ в световен мащаб. Четири от тях – ADNOC на Обединените арабски емирства, PDVSA на Венецуела, QatarEnergy на Катар и Saudi Aramco на Саудитска Арабия, притежават достатъчно залежи от изкопаеми горива, за да продължат да произвеждат със сегашните темпове в продължение на повече от четири десетилетия.

И ако петролните производители от частния сектор изглеждат като големите печеливши от скока в цените на суровия петрол до 100 долара за барел през последните месеци, техният добив бледнее пред този на държавните им конкуренти.

Според консултантската компания Wood Mackenzie, ако цените на петрола се задържат на средно ниво от 70 долара до 2030 г., 16-те най-големи държавни петролни гиганта биха прибрали 1.1 трилиона долара повече, отколкото ако бяха средно 50 долара.

Потреблението на въглища се очаква да се върне на рекордните нива от 2013 гПотреблението на въглища в ЕС се очаква да нарасне със 7% през 2022 г., в допълнение към ръста от 14% за миналата година, според данни на МАЕ

Половината от тази награда ще отиде при компаниите от ОАЕ, Кувейт, Катар и Саудитска Арабия. Руските гиганти, като Роснефт, които Западът избягва след нахлуването в Украйна през февруари, продават на Китай и други азиатски клиенти и биха завладели почти една пета от пазара.

И тъй като частният сектор е притискан да възприеме бъдеще с по-ниски въглеродни емисии, влиянието на държавните петролни гиганти има сериозен потенциал за растеж.

Затова изглежда доста обезпокоително, че докато емисиите на парникови газове на водещите частни петролни компании са се стабилизирали или са достигнали своя връх, същото важи само за две държавни фирми - бразилската Petrobras и колумбийската Ecopetrol.

Данните на Wood Mackenzie показват, че държавните гиганти отделят по-малко от 5% от капиталовите си разходи за енергийния преход, в сравнение със средно 15% за американските и европейските частни фирми. Между 2005 г. и 2020 г. държавните петролни монополи от развиващите се страни са подали и много по-малко заявления за патенти за "зелени" идеи от техните частни конкуренти.

Не всички държавни мастодонти обаче са еднакви Някои от тях, като PDVSA, лошо управлявана от лявата диктатура на Венецуела, има доста негативно "климатично" досие, но има и професионално управлявани дъжравни фирми, регистрирани на борсата, които по принцип са отговорни пред миноритарните си акционери - примерите са в лицето на Saudi Aramco и норвежката Equinor.

Много от най-замърсяващите държавни петролни компании са в Африка, Азия и Латинска Америка. Повечето са лошо управлявани и имат малки или непривлекателни резерви. Алжирските и венецуелските компании отделят между три и четири пъти повече въглерод при производството на петрол, отколкото по-благословените в геологично отношение и по-добре управлявани фирми, като ADNOC и Aramco.

В същото време те изгарят от седем до десет пъти повече газ на барел, отколкото QatarEnergy.

Този лош имидж рекорд, плюс проблемите с управлението, все повече коства на тези предприятия подкрепата на международните частни фирми, които в миналото са ги снабдявали с технически и финансови мускули.

По данни на американската банка JPMorgan Chase, частните петролни компании поемат между 40% и 60% от инвестициите, направени от държавните дружества извън Персийския залив.

В другия край на "зеления" спектър, амбициозните държавни петролни корпорации използват неочакваните приходи от изкопаеми горива, за да диверсифицират бизнеса си встрани от мръсната енергия, особено в страни с намаляващи запаси и сериозни цели за намаляване на емисиите на парникови газове.

Алекс Мартинос от Energy Intelligence коментира пред The Economist, че тези фирми през последните три години са последвали европейските корпорации в ускоряването на разходите за чиста енергия, често изпреварвайки инвестициите на американски компании в тази сфера.

Примерите включват Petronas в Малайзия и PTT в Тайланд, които бързо преминаха към възобновяеми енергийни източници. PTT планира и тласък към електрическите превозни средства.

Ecopetrol участва в проекти за вятърна и слънчева енергия и наскоро придоби компания за пренос на електроенергия. Китайската CNOOC иска въглеродни ѝ емисии да достигнат връх през 2028 г. и се зарича, че енергията от неизкопаеми горива ще съставлява над половината от вътрешното производство до 2050 г., в съответствие с обещанието на президента Си Дзинпин, че китайските емисии ще започнат да спадат преди 2030 г.

САЩ вече са най-големият износител на природен газ в светаИзносът на втечнен природен газ от САЩ е нараснал с 12% до средно 11.2 милиарда кубични фута на ден през първата половина на годината

Най-значимата група е някъде по средата. Това са компании, най-вече в Персийския залив и Русия, които имат достъп до по-евтини и по-нисковъглеродни резерви, които ще издържат както на по-слабо обезпечените държавни предприятия, така и на големите частни компании. Те ще продължат да изпомпват с години, дори десетилетия. Но някои от тях се опитват да го направят по-чисто.

Petrobras смята, че производството на петрол от нейните по-нови находища води до 40% по-малко емисии на парникови газове на барел от средното за света. Вместо да се занимава с възобновяеми енергийни източници, бразилската фирма декарбонизира петролните операции с инвестиции в изцяло електрически производствени съоръжения и плавателни съдове.

Наскоро тя осигури зелен заем от 1.3 милиарда долара, при който лихвеният процент пада, ако фирмата отделя по-малко въглерод, и обвърза заплатите на ръководителите с целите за емисиите.

Плановете за капиталови разходи на средната група все още съдържат доста замърсяващи проекти, но в същото време крият и интересни "зелени" петна. Министърът на индустрията на ОАЕ Султан ал-Джабер казва, че сигналите са били видими още преди 16 години. Тогава се създава Masdar - пионерска фирма за чиста енергия, която днес има инвестиции в 40 страни.

Заедно с ADNOC и суверенния фонд Mubadala, Masdar, наред с други неща, залага много на водорода. Компанията подписа споразумения с Германия и Япония за разработване на зелени вериги за доставки за износ на това обещаващо чисто гориво.

Петролният гигант на Саудитска Арабия Aramco също полага огромни усилия в тази посока. Близкоизточната държава инвестира 5 милиарда долара в проект за екологичен водород във футуристичния пустинен град Неом с цел да стане най-големия износител на водород в света.

Подобни "хеджиращи залози" обаче не трябва да се бъркат с фундаментална промяна в стратегията. Според The Economist, държавните петролни компани имат много несвършена работа в тази сфера, но положителният извод е, че точно заради огромното им изоставане всяка тяхна стъпка в борбата с промените в климата може да се окаже решаваща.