Десетилетията, които остават в историята като Позлатената епоха за Съединените щати (The Gilded Age), идват след края на Гражданската война от 1861 до 1865 г.

Железопътните линии се изграждат скоростно, за да осигурят транспортната революция, т. нар. "барони разбойници" трупат състояния в нерегулирани индустрии, като петролния и стоманодобивния сектор.

Автор на термина "Позлатена епоха" е писателят Марк Твен, който, в съавторство с Чарз Уорнър, пише романа „Позлатената епоха: Разказ за съвремието“, в който сатирично описва корупцията, която стои зад просперитета на американските предприемачи.

Безконтролното забогатяване води до икономически растеж, но в същото време предизвиква и масово недоволство от необузданото неравенство в доходите.

Позлатената ера рухва с кризата от 1893 г., която поставя началото на период на икономическа депресия и вдъхновява реформите на последвалата Прогресивна ера.

Според историка Джесика Ротонди има пет основни причини за края на този период от американската история.

1. Паниката от 1893 г.

Паниката от 1893 г. е криза, предизвикана от фалита на два от най-големите работодатели в страната - железопътната компания The Philadelphia and Reading Railroad и производителя на въжета National Cordage Company.

Фондовият пазар се срива, тъй като предприятията са взели големи заеми, за да осъществят своите инвестиции. Цената на селскостопанските стоки в южните и западните щати също пада драстично, а безработицата скача до 19 на сто. Катастрофата променя обществените представи за отношенията между капитала и труда.

Паниката от 1893 г. показва, че идеята за напълно нерегулирана икономика не работят. Тя става особено популярна сред представителите на средната класа, които, всъщност, търпят най-големите загуби.

2. Журналисти, писатели и общественици разобличават корупцията

В последните десетилетия на 19 век журналистите все по-често започват да обръщат внимание на корумпираните политици и бизнеси. В много от случаите работата им води до реални реформи. Разкритието на Ида Тарбел за Standard Oil Company на Джон Д. Рокфелер стига до Върховния съд на САЩ, който постановява, че е нарушено антимонополното законодателство на Шърман.

"Джунглата" на Ъптън Синклер е роман, разкриващ тъмната страна на месопреработвателната индустрия в Чикаго. Неговата популярност води до приемането през 1906 г. на Закона за чистите храни и лекарства и Закона за инспекция на месото.

Политически карикатури от художници, като Томас Наст, разобличават взаимоотношенията на компании, като Tammany Hall, Crédit Mobilier и скандала с Whiskey Ring около президента Юлисис Грант.

Девет исторически изобретения, които са дело на жени Има много жени изобретатели и инженери, които са изиграли ключова роля в историята, но не винаги са получавали признание за своята работа

3. Възходът на популизма

Популистите се възползват от недоволството срещу едрите капиталисти в САЩ и се застъпват за по-кратък работен ден, прогресивен подоходен данък и държавен монопол за основните услуги, като железниците и телефоните. Те са предимно фермери, на които им е писнало от държавната подкрепа за големия бизнес.

По време на Втората индустриална революция изобретения, като електричеството и възхода на фабриките и железопътните линии, водят до безпрецедентна миграция на стоки и хора към градовете. До 1900 г. 30 процента от населението на САЩ живее в градски райони.

Фермерите стават зависими от железопътните линии за транспорта на своите стоки, което означава, че железопътните директори контролират както достъпа до пазарите, така и цените. Много фермери искат да увеличат цената на своите стоки, като обвържат курса на американската валута не само със златото, но и със среброто, което е налично в по-големи количество.

Това става основна тема на изборите през 1896 г., когато републиканецът Уилям Маккинли се изправя срещу изгряващата звезда на демократите Уилям Дженингс Брайън. Брайън става популярен именно като заклеймява златния стандарт, наричайки го „златен кръст“, който обикновеният работещ човек е принуден да носи.

Брайън губи изборите, но дава глас на много други хора, които се чувстват изоставени от просперитета на Позлатената епоха.

4. Прогресивните реформи

Прогресистите вярват, че отговорността за корекциите на неправдите в обществото трябва да е на правителството, а не на частния сектор. Докато някои от индустриалните гиганти, като Андрю Карнеги, Дж. П. Морган и Джон Д. Рокфелер, трупат рекордни за онова време богатства, 40 на сто от индустриалните работници през 80-те години на 19 век живеят под прага на бедността.

Прогресистите настояват за увеличаване на правата на работниците, както и за жилищни и санитарни реформи. Те подкрепят и разширяването на избирателните права, включително и тези на жените, за да ограничат възможността на корпорациите да си купуват власт чрез подкупи, рушвети и корупция.

5. Теодор Рузвелт

Истинският край на Позлатената епоха идва със смъртта на президента Уилям Макинли. Той е популярен президент, който печели и втори мандат след победата на Съединените щати в Испано-американската война. Убит е през 1901 г. от анархиста Леон Чолгош. Вицепрезидентът Теодор Рузвелт поема властта и остава в историята с прогресивното си законодателство.

Той успява да си изгради мъжествен "мачо" имидж, който му помага да се издигне в политическата си кариера. По време на въглищната стачка от 1902 г. работи както с профсъюзите, така и със собствениците на минните компании. По негово време е приет Законът за чистите храни и лекарства и са създадени много от националните паркове в страната.

Технологиите и прогресът на Позлатената епоха превръщат САЩ в световна сила, но оставят богатството в ръцете на малцина. Реформите на Прогресивната ера разширяват ролята на правителството, за да гарантират, по думите на Рузвелт, „честна сделка за всички".