Щатските шистови резерви са най-евтината опция за бъдещото производство на петрол и вероятно ще привличат повече инвестиции, отколкото други конкурентни проекти - като дълбоководните петролни полета, според водеща консултатска компания от сектора.

Близо 60% от добива на петрол, който е икономически оправдан при цена от 60 долара за барел, е под формата на шистов петрол в САЩ, докато едва 20% е в дълбоки води, според Wood Mackenzie.

Компаниите с шистови активи в САЩ вероятно ще имат конкурентно предимство в следващите няколко години. Производителите, които разчитат на петролни полета в региони с по-висока цена на добива, като Северно море, и в дълбоки води - близо до Западна Африка, ще трябва да намалят разходите си на фона на свиващото се производство.

След спада в цената на петрола, който започна преди две години, производствените разходи бяха намалени в цялата индустрия, но най-много при щатския шистов петрол, пише FT.

Средната цена на барел е паднала с между 30 и 40 процента при щатските шистови кладенци и едва с 10-12 процента при другите петролни проекти, казва Саймън Флауърс от Wood Mackenzie.

За инвестициите в шистовото находище Игъл Форд в Тексас е необходима средна цена от 48 долара на барел при сорта брент, за да бъдат на нула, по изчисления на Wood Mackenzie. В същото време за други находища в Тексас е необходима цена дори от 39 долара на барел.

“Има повече възможности за инвестиции в САЩ и точно там ще бъдат вложенията,” казва Флауърс.

Суровият петрол от сорта брент се търгуваше на цена от 47.59 долара за барел в сряда.

Щатските компании, които имат резерви от шистов петрол, в това число Chevron и ExxonMobil, са посочвали гъвкавостта на тези активи, които се разработват с много кладенци, струващи по няколко милиона долара всеки, вместо с мултимилиардните проекти, които често се налага да се прилагат при дълбоководния добив.

По изчисления на Wood Mackenzie дълбоководните петролни полета на Бразилия са толкова големи, че разработването на някои от тях е икономически оправдано, но други региони с по-висока цена на добива трудно ще привличат инвестиции.

Броят на големите проекти, одобрявани от петролните и газовите компании, възлизаше средно на 40 годишно в периода 2007 и 2013 г., но падна до едва 8 през миналата година, според Ангъс Роджър от Wood Mackenzie.

Въпреки че в последните няколко месеца има активизиране по отношение на инвестиционните решения, в това число оглавявания от Chevron проект за 36.8 млрд. долара в Казахстан, Роджър смята, че само около 10 нови големи проекти ще бъдат одобрени през тази година.

И макар от икономическа гледна точка шистовият петрол в САЩ, като цяло, да е по-привлекателен, Флауърс смята, че времето, което е необходимо за мобилизирането на финанси и работници с цел увеличаване на сондажните дейности и производството, означава, че търсене в световен мащаб може да надхвърли предлагането след няколко години. Това може да покачи цените до 80 - 85 долара за барел в периода 2019-20 г., добавя той.