Мисия „възобновяема енергия“: Как Югоизточна Азия търси енергийна свобода
Югоизточна Азия е дом на някои от най-бързо развиващите се икономики в света, което води до експоненциален растеж на търсенето на енергия. Затова, за да гарантира енергийната си сигурност, регионът се насочва към възобновяемата енергия, пише в свой анализ CNBC.
Според Международната агенция по енергетика търсенето на енергия в Югоизточна Азия се е увеличавало средно с 3% всяка година през последните две десетилетия - тенденция, която ще продължи до 2030 г. при сегашната политическа ситуация.
Но изкопаемите горива все още доминират в енергийния микс на региона, като през 2020 г. те съставляват около 83% от него в сравнение с 14,2% дял за възобновяемите енергийни източници, показва изследване на ASEAN Center for Energy.
До 2050 г. петролът, природният газ и въглищата ще съставляват 88% от общото количество първична енергия, посочва центърът.
Тази "огромна зависимост" от изкопаемите горива повишава уязвимостта на региона към шокове в цените на енергията и ограничения в доставките, посочва Зулфикар Юрнаиди, ръководител на отдела за енергийно моделиране и планиране на политики в ASEAN Center for Energy.
Глобални събития като пандемията и нахлуването на Русия в Украйна доведоха до повишаване на цените през последните години, като през март 2022 референтните цени на петрола достигнаха най-високото си ниво от повече от десетилетие. Само през миналата седмица цените на суровината скочиха с близо 6%, тъй като напрежението в Близкия изток се повиши след въздушната, морската и сухопътната атака на бойците на „Хамас“ срещу Израел, дава контекст CNBC, а Юрнаиди добавя: "Нашият фискален капацитет е различен от този на Европа. Не можем да надминем всички, за да си осигурим собствени доставки на газ".
В частност, секторите на газовата и въглищната енергетика в Югоизточна Азия са се разширили с нарастването на нуждите на региона, което все повече ги излага на нестабилните цени на изкопаемите горива на международния пазар, казва Дейвид Туо, анализатор по въпросите на енергетиката и нисковъглеродната енергия в BMI Fitch Solutions.
Ако страните от Югоизточна Азия не направят значителни открития или не надградят съществуващата производствена инфраструктура, регионът ще се превърне в нетен вносител на природен газ до 2025 г. и на въглища до 2039 г., изчислява още ASEAN Center for Energy, което ще повиши цените на изкопаемите горива и ще окаже допълнително напрежение върху потребителите.
„За да се предотврати това, регионът трябва да диверсифицира енергийните си източници с цел икономически растеж и сигурност“, смята Юрнаиди.
Затова и повечето, ако не всички, пазари в Югоизточна Азия са обявили цели за възобновяема енергия и са формулирали вече свои планове за преход към нисковъглеродна енергия, казва на свой ред Ту, а Зулфикар Юрнаиди го подкрепя: „Като цяло политиките и тенденциите в региона показват, че страните имат желание да преминат към чиста енергия“.
Енергиен преход от Малайзия до Индонезия
Малайзия
През юли Малайзия стартира своята Национална пътна карта за енергиен преход, с която ще увеличи капацитета си за възобновяема енергия и ще намали нарастващата си зависимост от вноса на природен газ.
В пътната карта са набелязани 10 водещи проекта, включително планове за изграждане на фотоволтаична централа с мощност един гигават - най-голямата в Югоизточна Азия - която може директно да преобразува слънчевата светлина в енергия.
От 2011 г. насам слънчевата енергия остава най-силният сегмент на малайзийската възобновяема енергия, като годишният темп на нарастване на инсталираните мощности е 48%, според властите.
Други планирани разработки включват интегрирана зона за възобновяема енергия, пет централизирани широкомащабни соларни парка и три завода за производство на екологичен водород. Тези проекти ще използват техническия потенциал на Малайзия за възобновяема енергия, който се оценява на 290 гигавата, за да се създаде по-устойчива и нисковъглеродна енергийна система, съобщават от малайзийската администрация.
Виетнам
През май Виетнам обявява своя План за развитие на енергетиката, с който се ангажира да увеличи вятърната и газовата енергия, като същевременно намали зависимостта си от въглища.
Предвижда се до 2030 г. възобновяемите енергийни източници като вятърна и слънчева енергия да покриват най-малко 31% от националните енергийни нужди, заявяват правителствени източници пред Reuters.
Съгласно плана всички въглищни централи трябва да бъдат преобразувани в мощности с алтернативни горива или да прекратят дейността си до 2050 г. Въпреки че въглищата ще останат важен енергиен източник в краткосрочен план, като през 2030 г. те ще представляват около 20% от общия енергиен микс на страната, което ще бъде намаление спрямо близо 31% през 2020 г.
Сингапур
Зеленият план на Сингапур за 2023 г. също набляга на използването на възобновяема енергия. Той цели увеличаване на използването на слънчева енергия до поне 2 гигавата капацитет до 2030 г., което ще задоволи около 3% от прогнозираното търсене на електроенергия, заявяват от Министерството на устойчивото развитие и околната среда на островната държава.
Според него към днешна дата около 95% от електроенергията в Сингапур се произвежда от природен газ, който също е източник на енергия от изкопаеми горива.
Въпреки че географските аспекти ограничават възможностите за използване на възобновяема енергия на Сингапур, планът ще приложи мерки като слънчеви панели на покривите, както и внос на електроенергия и водород от други страни от Югоизточна Азия, за да се намали зависимостта от изкопаеми горива.
Миналата година сингапурската компания Keppel Electric подписва двугодишно споразумение с Лаос за внос на до 100 MW възобновяема водородна енергия през Тайланд и Малайзия. Това е първият договор за внос на енергия от възобновяеми източници в Сингапур, както и първата многостранна трансгранична търговия с електроенергия, включваща четири членки на АСЕАН, съобщават местни медии.
"Ясно е, че регионът разбира ролята на енергийната надеждност и устойчивост в условията на различни енергийни сътресения", посочва Юрнаиди.
Филипините
Пазарите в Югоизточна Азия също се стремят да привлекат чуждестранни компании с опит в областта на възобновяемата енергия, за да развият своите сектори на възобновяемата енергия, казва Туо от BMI:
"Възобновяемите енергийни източници тук са доста по-слабо развити в сравнение с Китай и западните пазари“.
През ноември Филипините премахват изискванията за филипинска собственост върху някои възобновяеми енергийни източници, позволявайки на чуждестранните инвеститори да притежават изцяло проекти, включващи слънчеви, вятърни, водни или океански енергийни ресурси. В миналото чуждестранните компании можеха да притежават само до 40% от такива енергийни проекти.
Чуждестранната собственост е от съществено значение за улесняване на проектите за производство на енергия от възобновяеми вятърни източници във Филипините, които имат потенциал да инсталират 21 гигавата офшорна вятърна енергия до 2040 г., според доклад на Световната банка. Това се равнява на около 1/5 от доставките на електроенергия за страната.
Филипините разчитат в голяма степен на вноса на изкопаеми горива, което ги излага на риск от ограничения в доставките и повишаване на цените, се казва в доклада.
Световната банка смята, че чуждестранните компании могат да допринесат със своите знания и опит, особено като помогнат на проектите за възобновяема енергия да преминат от предварителен към по-късен етап, който е свързан с по-големи разходи.
Индонезия
Индонезия също облекчава някои ограничения за чуждестранна собственост, за да даде тласък на инвестициите във възобновяема енергия. Към днешна дата страната разрешава 100% чуждестранна собственост върху проекти за пренос, разпределение и производство на електроенергия (с капацитет над 1 мегават), според Asia Business Law Journal.
"Оптимистично сме настроени, че през следващите няколко години ще навлязат много чуждестранни инвестиции, което ще доведе до повече проекти за възобновяема енергия в региона", казва Юрнаиди.