Консенсус за бъдеще: Как икономиката на въглища разделя страните от ЕС
Разделението в ЕС по ключови въпроси, свързани с промените в климата, отразява глобалното напрежение преди срещата на върха на ООН.
Блокът винаги се представя като един от най-амбициозните преговарящи на годишните форуми, в които близо 200 държави синхронизират усилията си за борба с глобалното затопляне, отбелязва Euronews.
Основният акцент сега е дали на срещата COP28, която започва на 30 ноември в Дубай, страните ще се споразумеят за първи път да се откажат от изкопаемите горива.
Изгарянето на въглища, нефт и газ произвежда парникови газове, които са основната причина за изменението на климата.
Кои страни са срещу използването на изкопаеми горива
Около 10 от 27-те страни членки на ЕС, сред които Дания, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия и Словения, искат блокът постепенно да спре използването на всички изкопаеми горива, съобщиха дипломати от ЕС пред Reuters.
"Ако се вслушате във всички учени, е ясно, че трябва постепенно да се откажем от всички изкопаеми горива", заяви холандският министър на климата Роб Йеттен, който призова ЕС да бъде "най-амбициозният блок" по този въпрос на COP28.
Подобен брой държави, сред които Чехия, Унгария, Италия, Малта, Полша и Словакия, са по-предпазливи.
Те искат поетапно спиране само на "неутрализираните" изкопаеми горива, като оставят възможност на страните да продължат да изгарят въглища, газ и нефт, ако използват технологии за "намаляване" или улавяне на получените емисии.
Министърът на околната среда на Малта Мириам Дали заяви, че целта е тази възможност да остане отворена "за секторите, които са трудни за декарбонизиране".
Това би могло да включва индустрии с интензивно производство на CO2, като химическата и циментовата промишленост, които имат ограничени възможности за ограничаване на емисиите.
Страните от ЕС трябва да постигнат единодушно съгласие по преговорната си позиция, което означава, че само едно правителство може да я блокира.
Възможно ли е изборите в Полша да окажат влияние
Правителствата се запознаха и с резултатите от екзитпола в Полша, според които управляващото националистическо правителство може да загуби мнозинството си.
Това би могло да проправи пътя на по-проевропейски настроените опозиционни партии да съставят правителство.
Полша е основен противник на някои политики в областта на климата сред страните от ЕС. Тази година тя заведе дело в съда срещу Брюксел, за да се опита да отмени някои от тях.
"Всички амбициозни лидери в областта на климата в Европа следят внимателно развитието на ситуацията в Полша в момента", заяви шведският министър на климата Ромина Пурмохтари.
Зеленият преход блокира българските пътища за две седмици
В България въпросът за преход към зелена енергия и поетапно спиране на използването на изкопаеми горива предизвика не просто задълбочена полемика, а сътресения между властта и целия енергиен сектор.
В продължение на две седмици енергетици и миньори блокираха ключови пътни артерии в страната в израз на протест срещу стратегията за енергиен преход.
В крайна сметка, след над седем часа разговори между протестиращи, премиерът Николай Денков, министри и представители на всички политически сили в парламента - без БСП, беше подписано споразумение.
По думите на премиера Денков, с него е поет ангажимент пред протестиращите.
„Рестартирахме процеса, който прекъсна на 30 септември, когато бяхме готови да обсъждаме споразумение, тогава това не се случи. Започнаха протестите, бяха формулирани вчера шест точки от протестиращите, днес стартирахме от тези шест точки и имаме крайно споразумение, което беше подписано от основните участници в тази дискусия, каза Николай Денков, цитиран от БТА.
Въпреки несъгласието на протестиращите, България изпрати на Европейската комисия плановете, свързани със справедливия преход към чиста икономика.
Област Стара Загора е определена като най-засегната от прехода, тъй като четирите въглищни топлоелектрически (ТЕЦ) и мини са разположени на територията на областта. По отношение на потенциално засегнатите работни места, област Стара Загора също се очертава като най-засегната.
Водещата позиция на област Стара Загора по брутната добавена стойност се дължи на енергийния комплекс "Марица Изток", което показва структурната роля на въгледобивната промишленост в икономиката на областта, се посочва в публикуваните текстове.
Област Кюстендил е най-уязвима от гледна точка на социално-икономически и демографски тенденции, тъй като процесът на постепенно преустановяване на добива на въглища и производството на електрическа енергия от въглища може да се проследи до последните две десетилетия. Междувременно не се планират нови работни места и икономически дейности.
В област Кюстендил най-засегнати са общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил. Предвижда се обаче справедливият преход към неутрална по отношение на климата икономика да обхване цялата територия на област Кюстендил с фокус върху въгледобивния и енергийния сектори.
Териториалното разпределение на пряко засегнатите работни места е разнообразно на общинско ниво в област Кюстендил – най-висока е концентрацията на засегнатите работни места в общините Бобов дол, Дупница и Кюстендил, докато останалите общини в областта са засегнати в по-малка степен.
Териториалното разпределение на пряко засегнатите работни места на общинско ниво в област Перник е съсредоточено в община Перник, а другата засегната община в областта по отношение на схемата за търговия с емисии (СТЕ) е Радомир, според териториалните планове.
Тлеещо напрежение в глобален мащаб
Сред страните от ЕС, които се противопоставят на пълното спиране на изкопаемите горива, са по-бедни държави, които се страхуват от последиците от откъсването на икономиките им от изкопаемите горива.
Производителите и потребителите на изкопаеми горива - някои от които, като Саудитска Арабия, блокираха опитите за постигане на съгласие за поетапно спиране на горивата на последните срещи, включително на тазгодишната среща на върха на Г-20. Очаква се те да окажат подобна съпротива и на срещата на върха COP28.
В проект на преговорната позиция на ЕС, видян от Reuters, се призовава за "глобално поетапно спиране на изкопаемите горива и достигане на пик в потреблението им още в близко бъдеще".
Субсидиите за изкопаеми горива са друг наболял въпрос, като богатите западни държави, сред които Франция и Нидерландия, се стремят да призоват ЕС за постепенното им премахване до 2025 г.
Икономиките, зависими от изкопаемите горива, включително Полша, не желаят да се определя крайна дата за това, допълва Euronews.