Последните три атомни електроцентрали в Германия затвориха официално врати, с което най-голямата икономика в ЕС сложи край на продължилата повече от шест десетилетия ядрена ера, съобщи CNN.

Ядрената енергетика отдавна предизвиква спорове в Германия.

Някои са категорични, че страната трябва да се откаже от зависимостта си от технология, която е неустойчива, опасна и отклоняваща от пътя към възобновяемата енергия.

Но според други обаче, затварянето на ядрените централи е недалновидно. Определят го като отказ от надежден източник на нисковъглеродна енергия в момент, когато е необходимо драстично намаляване на замърсяването на планетата.

Дори когато дебатите продължават и въпреки призивите в последния момент да се запазят централите в експлоатация в условията на енергийна криза, германското правителство е непоколебимо.

Германия ще продаде на търг „огромен брой“ водородни електроцентрали Трансформацията на енергийната система на Германия далеч от изкопаемите горива трябва бързо да бъде подсилена с достатъчен „молекулно базиран“ капацитет на електроцентрали

"Позицията на германското правителство е ясна: ядрената енергия не е зелена. Тя не е и устойчива", заяви пред CNN Щефи Лемке, федерален министър на околната среда и защитата на потребителите на Германия и член на Зелената партия.

"Започваме нова ера в производството на енергия", каза тя.

План, подготвян десетилетия наред

Затварянето на трите централи - Емсланд, Изар 2 и Некарвестхайм представлява кулминацията на план, започнал преди повече от 20 години. Но корените му са още по-стари.

През 70-те години на миналия век в Германия възниква силно антиядрено движение. Различни групи се обединяват, за да протестират срещу новите електроцентрали, притеснени от рисковете, които технологията поражда, а за някои и от връзката с ядрените оръжия.

Движението дава началото на Зелената партия, която понастоящем е част от управляващата коалиция.

Ядрените аварии подхранват опозицията. Такива примери с инцидентът в атомната електроцентрала в Пенсилвания през 1979 г. и катастрофата в украинската централа в Чернобил през 1986 г., която създава облак от радиоактивни отпадъци, достигащ и до някои части на Германия.

През 2000 г. германското правителство се ангажира да се откаже от ядрената енергия и да започне затварянето на централи.

Когато новите управляващи идват на власт през 2009 г., за кратко изглежда, че ядрената енергия ще получи отсрочка като междинна технология, която да помогне на страната да премине към възобновяема енергия.

Тогава се случва аварията във Фукушима.

През март 2011 г. земетресение и последвало цунами взривяват реакторите в електроцентралата "Фукушима-1". За мнозина в Германия най-тежкото ядрено бедствие в Япония е потвърждение, "че уверенията, че не може да се случи ядрена авария в голям мащаб, не са надеждни", обяснява пред CNN Миранда Шрерс, професор по политика в областта на околната среда и климата в Техническия университет в Мюнхен.

Япония обръща поглед към изведените от експлоатация ядрени реактори Към днешна дата атомните централи генерират само 6,4% от електроенергията в страната. Целта на властите е приносът им да нарасне до 20% до 2030 г.

Три дни по-късно тогавашният канцлер Ангела Меркел - физик, която преди това е била привърженик на ядрената енергетика, произнася реч, в която нарича аварията "невъобразима катастрофа за Япония" и "повратна точка" за света. Тя обявява, че Германия ще ускори постепенното спиране на ядрената енергетика, като старите централи ще бъдат затворени незабавно.

Нахлуването на Русия в Украйна е обрат в сюжета.

Опасявайки се за енергийната си сигурност без руски газ, германското правителство отлага плана за затваряне на последните три централи през декември 2022 г. Някои призоваваха за преосмисляне, но правителството отказа, като се съгласи да ги запази в експлоатация само до 15 април.

За участниците в антиядреното движение това е победа.

"Това е голямо постижение за милиони хора, които от десетилетия протестират срещу ядрената енергетика в Германия и по света", заявява Пол-Мари Маниер, говорител на "Грийнпийс", пред CNN.

Поляризираща енергия

Според критиците на германската политика е ирационално да се изключва нисковъглероден източник на енергия в момент, когато въздействието на климатичните промени се засилва.

"Трябва да поддържаме работата на съществуващите, безопасни ядрени реактори, като едновременно с това увеличаваме възобновяемите енергийни източници възможно най-бързо", казва пред CNN Лия Стоукс, професор по климатична и енергийна политика в Калифорнийския университет в Санта Барбара.

Според нея големият риск е изкопаемите горива да запълнят енергийната празнина, оставена от ядрената енергетика.

Ядрена енергетика в ЕС: Каква е позицията на страните членки? В ЕС тя е призната за съответстваща на концепцията за устойчиво развитие, а ядрената енергия – за „зелена“

Според изследване, публикувано миналата година, намаляването на ядрената енергия в Германия след Фукушима е компенсирано предимно от увеличаването на въглищата.

Германия планира да замени около 6% от електроенергията, произвеждана от трите атомни електроцентрали, с възобновяеми енергийни източници, но също и с газ и въглища.

Повече от 30% от енергията в Германия се произвежда от въглища, най-мръсното от изкопаемите горива, а правителството предприема спорни практики да се насочи към въглищата, за да подпомогне енергийната сигурност.

През януари протестиращи, сред които и шведската активистка Грета Тунберг, се събират в западногерманското село Люцерат в неуспешен опит да спрат добива на въглища от мините там.

"Изграждането на нови въглищни мощности е обратното на това, от което се нуждаем", категорична е проф. Стоукс. Изкопаемите горива са проблем за климата, но и риск за здравето, посочва тя.

Грета Тунберг и се включи в протест за защита на миньорското село ЛюцератШведската екоактивистка отправи критики към германската партия

Според неотдавнашен анализ замърсяването на въздуха с изкопаеми горива е причина за 8,7 милиона смъртни случая годишно.

Вероника Грим, един от водещите германски икономисти, заяви пред CNN, че запазването на ядрените електроцентрали в експлоатация за по-дълго време би дало на Германия повече време "за широкомащабно електрифициране", особено след като растежът на възобновяемата енергия "остава бавен".

Но поддръжниците на спирането на ядрената енергетика твърдят, че това в крайна сметка ще ускори края на изкопаемите горива.

Германия е поела ангажимент да затвори последната си електроцентрала на въглища не по-късно от 2038 г., а в някои райони срокът е 2030 г. Целта е до края на това десетилетие 80% от електроенергията да идва от възобновяеми източници.

Представители на германската индустрия за възобновяема енергия смятат, че спирането на производството ще отвори вратата за повече инвестиции в чиста енергия.

"Постепенното спиране на ядрената енергия в Германия е историческо събитие и закъсняла стъпка в енергийно отношение", заяви пред CNN Симоне Петер, президент на Германската федерация за възобновяема енергия (BEE). "Крайно време е да оставим ядрената ера зад гърба си и последователно да организираме ерата на възобновяемите енергийни източници."

Германия отлага спирането на атомните си централи Страната търси начини да запази снабдяването с енергия и отопление на домовете през зимата

Въздействието на ядрената енергия също не трябва да се пренебрегва, смята проф. Шрерс и посочва въглеродното замърсяване, създавано от добива на уран, както и риска от здравословни проблеми за миньорите. Освен това се създава зависимост от Русия, която доставя уран за ядрените централи, добавя тя.

Ядрената енергетика също е уязвима към климатичната криза. Миналата година Франция беше принудена да намали производството, тъй като реките, използвани за охлаждане на реакторите, станаха твърде горещи по време на горещата вълна в Европа.

Проблем за милиони години

Сега Германия трябва да реши какво да прави с радиоактивните отпадъци, които могат да останат опасни в продължение на стотици хиляди години.

Понастоящем ядрените отпадъци се съхраняват във временни хранилища в близост до ядрените централи, които се извеждат от експлоатация. В момента обаче се търси постоянно място, където да се съхраняват безопасно за неопределено време.

Мястото трябва да е дълбоко - на стотици метри под земята, а само три вида скали са подходящи за проучвания. Локацията трябва и да е стабилна, без опасност от земетресения или подземни реки. Процесът вероятно ще бъде труден, сложен и изключително дълъг - може да продължи повече от 100 години, допускат експерти.

BGE, Федералната компания за съхранение на радиоактивни отпадъци, изчислява, че окончателното място ще бъде избрано едва между 2046 и 2064 г. След това ще са необходими още десетилетия, за да се изгради хранилището, да се напълни с отпадъци и да се запечата.

Междувременно стана ясно, че баварският премиер Маркус Зьодер иска да продължи експлоатацията на ядрените централи, предаде ДПА, цитирана от БТА. За тази цел той е поискал от федералното правителство изменение на Закона за атомната енергия.

"Затова Бавария настоява правителството да предостави на федералните провинции собствена отговорност за продължаване на експлоатацията на ядрената енергия. Докато кризата в енергийните доставки поради войната в Украйна не е приключила и преходът към възобновяеми енергийни източници не се е случил, трябва да използваме всяка форма на енергия до края на десетилетието", заяви той пред в. "Билд ам Зонтаг".

Бавария е готова за това, допълни Зьодер.

Може да се смята за невъзможно управляващата германска трипартийна коалиция да се съгласи с това, посочва ДПА. Въпросът за окончателното съхранение на ядрените отпадъци, които продължават да се произвеждат в Бавария, ще трябва да бъде изяснен отделно.

В рамките на общонационалното търсене на окончателно хранилище за ядрени отпадъци Бавария вече се противопостави на идеята те да бъдат съхранявани на нейна територия.

Какво правят другите?

Много други страни вървят по път, подобен на Германия. През 80-те години на миналия век Дания решава да не строи атомни електроцентрали, през 2017 г. Швейцария гласува за постепенно спиране на ядрената енергия, Италия затвори последните си реактори през 1990 г., а единствената атомна електроцентрала в Австрия никога не е била използвана.

Ще преживее ли ядрената енергетика своя ренесанс?В много региони по света цените на енергията растат, подклаждайки инфлацията и влошавайки енергийната бедност

Но в контекста на войната в Украйна, рязкото покачване на цените на енергията и натиска за намаляване на въглеродното замърсяване, някои настояват ядрената енергия да бъде включена в микса.

Обединеното кралство, което е в процес на изграждане на атомна електроцентрала, заяви в неотдавнашната си стратегия за климата, че енергийната ядрена енергия има "решаваща" роля за "създаването на сигурна, достъпна и чиста енергия".

Франция, която получава около 70% от енергията си от ядрени източници, планира шест нови реактора, а Финландия откри нова ядрена централа миналата година. Дори Япония, която все още се справя с последиците от Фукушима, обмисля да рестартира реактори.

САЩ, които са най-голямата ядрена сила в света, също инвестират в ядрена енергия и през март пуснаха в експлоатация нов ядрен реактор Vogtle 3 в Джорджия, първият от години насам.

Защо САЩ харчат милиарди, за да поддържат работата на атомните си централиАмериканското правителство ще похарчи милиарди долари, за да поддържа работата на атомни електроцентрали в страната, защото те иначе губят прекалено много пари, за да продължават да работят

Експертите обаче не са съгласни, че това е началото на нов ядрен подем. Vogtle 3 беше пуснат в експлоатация с 6 години закъснение и на стойност 30 млрд. долара, което е два пъти повече от първоначалния бюджет.

Това е големият проблем, който засяга цялата ядрена индустрия: да се направи така, че икономиката да расте. Новите централи са скъпи и изграждането им може да отнеме повече от десетилетие. "Дори страните, които се изказват в подкрепа на ядрената енергетика, имат големи проблеми с развитието на ядрената енергетика", допълва проф. Шрерс.

Много ядрени електроцентрали в Европа, САЩ и други страни остаряват - експлоатационният им живот е от 40 до 60 години. Тъй като Германия слага край на своята ядрена ера, за другите настъпва критично време. "Ще настъпи момент на решение дали ядрената енергетика наистина има бъдеще или трябва ерата й да приключи завинаги", категорични са експертите.