Как 36-годишен японец спечели 62 млн. долара от онлайн битак
Юсуке Мицумото имал предчувствие: ами ако плащаш на хората веднага за използваните им стоки, без гаранция, че ще ти ги изпратят?
36 годишният предприемач в сферата на електронната търговия пуска приложение през юни, за да тества идеята. Тя сработила по-добре, отколкото предполагал; той бил изумен да разбере, че за 16 часа дължи 360 млн. йени (3.2 млн. долара) и закрил услугата.
Ден по-късно започнали да пристигат купища дрехи и електроника, а служителите на неговия стартъп запретнали ръкави, за да внасят пакетите в малкия офис на компанията в Токио.
Всичко на всичко, по-малко от 1 на 10 продавачи на стоки втора употреба не изпратили обещаната стока. Това било достатъчно за Мицумото да пусне отново през август услугата, която носи името Cash, като нов начин за набиране на стока за онлайн битак.
Общата стойност на покупките дневно е ограничена на 10 млн. йени (88 600 долара), а артикулите са ограничени до смартфони, луксозни чанти, часовници, дрехи и други конкретни неща, които попадат в списък от няколко хиляди.
Клиентите правят снимка и получават оферта, която не подлежи на коментар. Цените се определят автоматично въз основа на данни, събрани от други пазари на стоки втора употреба, а Cash печели пари, като препродава стоките, пише Bloomberg.
“Това бе социален експеримент,” казва Мицумото, който започва да продава стоки в интернет през 1996 г. Впоследствие той пуска Stores.jp - японската версия на Shopify, която след това продава и купува обратно.
“Разбира се, вярвах, че добрите хора ще са повече от лошите, но въпросът бе с колко. Това не е нещо, което можеш да разбереш, без да пробваш.”
Продажбите на стоки втора ръка в Япония са голям бизнес, а пазарът се оценява на 1.6 трлн. йени (14.1 млрд. долара), според Reuse Business Journal. Bookoff Corp. има стотици магазини, които купуват и продават всичко - от използвани книги до видео игри и електроника.
Yahoo Japan Corp. ръководи най-големия онлайн аукцион в страната. Mercari Inc. стана първият стартъп в Япония, който бе оценен на над 1 млрд. долара. Компанията има приложение за смартфони, което улеснява хората при продажбите на нежелани неща помежду им.
Това, което Мицумото открива, е начин да премахне последния етап преди продавачите да се отърват от дадена стока, отключвайки стойност, която иначе се похабява в дрешниците на хората. Той успява да се възползва от пазар на хора, на които им липсва или време, или търпение да правят хубави снимки, да пишат описания на продукти и да преговарят с купувачи.
Той също така знаел, че е само въпрос на време преди по-големи конкуренти да го последват с подобни услуги. Затова, когато Мицумото получава съобщение във Facebook на 4 октомври в 1:58 през нощта от Камеяма, който иска да купи Cash, той вижда начин да остане с едни гърди пред конкуренцията.
Кейши Камеяма е един от най-богатите хора в Япония и основател на DMM.com, медийна и технологична империя с 1.6 млрд. долара годишни приходи. Камеяма започва с порнография, но впоследствие превръща компанията си в огромна група от бизнес начинания, които се простират от платформа за търговия с валута, през видео игри, онлайн училище по английски език до соларни ферми.
Мицумото се съгласява да продаде Cash на DMM за 7 млрд. йени (62 млн. долара) и продължава да ръководи бизнеса.
“За хората, които се занимават с интерент бизнес в Япония, DMM е нещо страшно,” казва Мицумото. “Човек никога не знае кога DMM ще стартира собствен бизнес и ще се превърнe в сериозн конкурент. Реших, че е най-добре поне да се срещнем.”
Седмица след обявяването на сделката Mercari пускат подобна услуга.
Камеяма казва, че неговият екип осъзнава потенциала на пазара, открит от Мицумото, но признава, че невероятната пазарна оценка на компания с шестима служители е била отчасти acquihire или поглъщане на компания и наемане на целия й екип.
“Когато правиш бизнес по интернет, не са достатъчни само капитал и оборудване, трябва да имаш и интуиция, усещане за дизайн и способност да задвижиш дадена услуга,” казва 56-годишният Камеяма. “Мога да оценя и смелостта. В света няма чак толкова много дръзки хора.”