Рику Китамура помни първата си "фирмена почерпка" като току-що завършил университет в Япония.

28-годишният Китамура работел в компания за маркетингови проучвания, а екипът редовно се събирал за по питие вечер.

"Отначало наистина усещах натиска, че трябва да пия повече, да настигна останалите. Така се напивах доста," казва той.

Почерпките с колеги след работа отдавна са част от японската култура. В Япония има традиция, която носи името номикай (от думите "пия" и "среща"), която е считана за особено важна за изграждането на стабилни взаимотношения.

В някои компании обаче тези събирания вече не са толкова чести с нарастването на опасенията около злоупотребата със служебно положение. Това премахва един път, на който много служители в Япония традиционно разчитаха, за да опознаят шефа си.

На практика тормозът на работното място варира от изолирането на служител до физическото насилие от страна на висшестоящ.

"Принуждаването на хора да ходят на такива събирания понякога е считано за тормоз," казва Кумико Немото, преподавател по социология в Университета на Киото.

"В миналото това се случваше постоянно. То бе част от корпоративната култура на Япония, но сега на него се гледа като на злоупотреба със служебно положение."

Правителството иска да въведе правила за работодателите, с които да предотврати злоупотребата със служебно положение от следващата година.

Този ход е част от по-мащабни усилия за изкореняването на вредните типове поведение на работното място, в страна, която е известна с дългите си работни часове и дори смъртните случаи, вследствие на преработване, пише BBC.

На фона на всичко това, някои шефове се колебаят дали да канят служителите си на по питие след работа.

Китамура казва, че през последните три години шефовете му са дали ясно да се разбере, че пиенето не е задължително. "Мениджърите се притесняват от евентуална обратна реакция," казва той. "Определено усещам, че мениджърите не ни притискат и се опитват да избегнат риска."

Хората са по-запознати

Сред тях е и 47-годишният Татс Кацуки. Той е мениджър в японска компания за търговия и признава, че не кани колегите си да излизат на по питие, тъй като компаниите предприемат по-твърди мерки срещу тормоза.

"Хората като цяло се притесняват от всякакви видове на тормоз, като злоупотреба със служебно положение, сексуален тормоз и т.н.," казва той.

Тази информираност скочи през последните пет години и сега хора "биват уволнявани постоянно за подобни неща," казва още той.

"Подчинените могат винаги анонимно да напишат имейл или да пуснат писмо в кутия за оплаквания. Хората са много по-осъзнати и благоразумни."

Това се различава значително от работната атмосфера, в която Кацуки започва кариерата си преди повече от две десетилетия.

Тогава „манталитетът беше различен“, казва Кацуки, който излизал на по питие с колеги в Токио по до четири пъти седмично.

"Шефът ти казваше, свободен ли си сега ? Да тръгваме. Нямаше как да кажеш не," спомня си Кацуки.

Купонът продължавал след вечери с клиенти, понякога до ранните часове на деня. Той смята, че пиел прекалено много и често имал махмурлук.

Като цяло не беше трудно: "По онова време смятах, че е добре, защото така опознаваш шефовете си наистина добре. Говорехме много за работа, но и за неща извън работата и така се опознавахме по-добре."

Неговото поколение започва работа след спукването на икономическия балон в началото на 90-те години. Тогава започва един период, който впоследствие става известен като изгубеното десетилетие на Япония.

Идеята за "работа до живот" започва да отслабва, а други сили като повечето служители на непълен работен ден и повечето жени в офиса водят до промяна в културата на традиционните японски организации.

Според професор Немото преди спукването на балона пиенето е било продължение на работния ден. С промяната на бизнес средата обаче се променят и очакванията към служителите – в това число и тези, свързани с излизането на по питие с шефа.

Нови правила

Според Кацуки в момента фирмите в Япония са точно, както и навсякъде по света, с предварително планирани социални събития като приветствени вечери и т.н.

Той твърди, че количествата алкохол, които се изпиват на фирмените събирания, са намалели значително, а шефовете, които подканят служителите си да излязат на по питие, са по-малко. Това се дължи отчасти на опасенията, свързани с начина, по който се възприема тормозът.

Опитът на Кацуки отразява променящата се динамика в отношенията на работното място.

Той обсъжда редовно това със своя екип и е определил ясни граници за това какво е допустимо.

"Хората не са сигурни дали могат да кажат 'сменила си прическата' на колежка. В офиса се говори много по-малко, защото хората се притесняват да не кажат нещо, което да бъде счетено за тормоз."

Докато мениджърите се опитват да се справят в новите условия, някои по-млади служители се чувстват изолирани. Тя смятат, че евентуалните рискове предизвикват свръхреакция.

Китамура, който сега работи като мениджър Проекти в компанията за пазарни проучвания CarterJMRN в Токио, казва, че новите колеги "се чувстват сякаш не ги канят на по питие вече".

"Те се чувстват изолирани. Пиенето все още е социален инструмент за свързване с мениджъра."

Той казва, че въпреки че като нов служител усещал натиска да участва в тези фирмени излизания, това му харесва и иска да бъде включван.

Париса Хагриан, преподавател по вътрешен мениджмънт в университета „София“ в Токио, споделя тези нагласи и подчертава важността в Япония на това се създават социални връзки по време на вечеря и на по питие.

"На хората в Япония им харесва да пият. Пиенето и пушенето са считани за много отпускащи. Идеята е, че го правим заедно и че е изключително важно да бъдем част от него."