Всеизвестно правило е, че 90% от трейдърите (може би и повече), които търгуват с валута губят своите средства.

Може би в 90% от случаите това се случва, защото търгуват с максималния марджин предоставян им от брокера.

Все повече брокери залагат на реклама от рода на „Ние ви даваме възможност да търгувате с до 200 пъти разполагаемия ви капитал".

За сравнение „нормален" и практикуван от повечето брокери е маржин от 1%, или възможност да се търгува с до 100 пъти разполагаемите ви средства.

Всъщност тук се крие и разковничето за печалбите на повечето от брокерите, които както се знае, много често играят срещу своите клиенти, като не ги покриват.

До голяма степен рекламата „Ние ви даваме възможност да търгувате с до 200 пъти разполагаемия ви капитал", може да се преведе така „ние ви даваме възможност два пъти по-бързо да си загубите парите".

При използване на твърде голям ливъридж печалбите се трупат изключително бързо. Но също така и загубите.

При марджин от половин процент и пълното му използване, това означава, че само при една грешна сделка, при която пазарът мръдне с половин процент срещу вас, вие губите целия си първоначален капитал (независимо колко пъти сте го умножили преди това).

Брокерите до голяма степен печелят не от спредове (които вече се стесниха в изключително ниски граници), а от загубите на своите клиенти. Използвайки статистиката за това каква част от клиентите си губят парите, те залагат на това голям брой клиенти с малки сметки.

Разбира се търговските загуби често имат и друг аспект - емоционален. Много често търгуването е резултат от желанието на трейдъра да докаже своята правота, уверен в посоката на определена валута.

Не случайно всички специалисти съветват да не се осредняват губещи позиции. Така например, ако търговецът смята, че еврото ще скача при нива от 1.2000, за него ще е още по-изгодно да купува на 1.1800.

За един търгуващ е изключително трудно тотално да промени своите очаквания за посоката на движение, а това (особено при използване на ливъридж и без стопове), може да е пагубно за акаунта.

Всъщност ако приемем, че това е губещата стратегия (макар и да може да се практикува успешно от много малък процент търговци с желязна дисциплина), то правилната би била да се добавя към позицията, само когато тя е поела в очакваната посока.

Освен това трябва да има ясни признаци за възможното по-нататъшно и силно продължение на хванатия тренд.

Всъщност тази стратегия не е нова за пазара. За нея е писано още през 80-те години на 19-ти век. „По-добре е да се осреднява в посока, отколкото губещи позиции".

Големият проблем при инвеститорите обаче е психологическата нагласа да купуват на по-високи цени. Върху психиката им винаги тежи това, че са изтървали момента. От психологическа гледна точка много по-лесно е за един инвеститор да допълни позицията на по-ниски нива, отколкото на по-високи (и именно в това мислене в известна степен се крие масовия инвеститорски неуспех).

Източник: Forexnews.bg