Profit.bg бе поканен да присъства на общото събрание на акционерите на най-големия животозастраховател в Европа и водеща застрахователна компания в света Generali.

Разбира се, ние приехме поканата не само заради екскурзията до прекрасното италианско градче Триест (разположено на Адриатическия бряг), но и заради възможността да почерпим опит и добри корпоративни практики, както и да сравним провеждането на общо събрание у нас и в чужбина.

А разликата, както сами може да се досетите, е огромна (до голяма степен поради различните инвестиционни култури у нас и в Италия, както и поради факта, че Generali е компания с над 180-годишна история, оперираща в над 60 страни и с над 100 000 дребни акционера).

Извън тези различия обаче това, което ни направи най-голямо впечатление на провелото се общо събрание, бе изключителната активност на дребните акционери.

От близо пет часа и половина общо събрание, над половината от времето бе заето от изказвания на дребни акционери.

Всеки дребен акционер, желаещ да се изкаже, получи по осем минути да направи това след представянето на доклада на съвета на директорите.

Това, което бе изключително впечатляващо, бе препълнената от акционери зала, а средната възраст на присъстващите бе над 50 години. Не липсваха и дребни акционери, вдигнали се от другия край на страната, за да присъстват на годишното общото събрание.

Малките инвеститори бяха изключително добре подготвени от гледна точка на финансовото състояние и развитието на компанията и в повечето случаи задаваха доста адекватни въпроси към управляващите.

Сред най-честите въпроси към висшия мениджмънт бяха тези относно дивидента на компанията и неговото намаление, причината за влошаване на финансовото състояние, както и понижението в цената на акциите й.

Имаше изказвания от представители на поне две сдружения на дребните акционери, които бяха направили задълбочен анализ на финансовото състояние на компанията и направиха изключително професионални коментари и критики към мениджмънта.

Разбира се, не липсваха и изказвания в типично италиански стил, с много ръкомахания и назидателен тон. Изказваха се всякакъв род акционери, които явно се бяха подготвяли за това цяла година, както и такива, които по-скоро искаха да получат своите „осем минути слава“.

„Имам две акции и искам да знам и да попитам ръководството да си купувам ли повече“, попита акционер. “Дивидент от 20 евроцента не стига за кафе“, коментира друг. „Аз имам син на 21 години и утре, когато поиска да му купя нови обувки, той не се интересува от трудностите и финансовата криза“, както и „Дайте парите на акционерите“, бяха също често срещани призиви.

Не липсваха и искания за раздаването на безплатни акции, приключване и продажби в дялове от компании, в които застрахователя е инвестирал и мн. др. и най-различни предложения.

Една от най-големите болки на инвеститорите бе волатилността в акциите на компанията и понижението им през последната една година. Обясненията от ръководството, че понижението е по-малко от общото на пазара и по-добро от това на конкурентите, не бяха твърде успокоителни за акционерите, които се притесняваха за своето благосъстояние.

Присъстваха и коментари като „Искам да благодаря на управителните органи на компанията и да им кажа, че нямам намерение да продавам своите акции, както и се надявам да се виждаме още много години на тези акционерни събрания“, каза акционер видимо на около 80 години, на който осем минути не стигнаха и бе почти принудително изведен от трибуната.

Като цяло може да се обобщи следното – въпреки че като всяка голяма мултинационална компания, Generali се ръководи и управлява от своя борд (в който присъстват видни мениджъри с голям опит, и научни кадри, вкл. професори), назначаван и представляващ големите институционални инвеститори, дребните акционери са тези, които до голяма степен следят и дават импулс компанията да се движи в правилната посока.

Този един ден, в който мениджмънтът е изправен и подложен на коментари и критики от страна на „обикновените хора“, определено е един от най-тежките за ръководството. Това е денят, за който те със сигурност си мислят, когато вземат важни решения и което със сигурност им припомня да не се увличат и да не залитат в грешни посоки.

Дребните акционери, от своя страна, следят за своите интереси и наистина чувстват компанията като своя, макар и да са миноритарен фактор при вземане на важни решения. Те знаят, че имат право на глас и се възползват от него, когато имат тази възможност.

Повечето от тях са инвестирали в компанията не просто за реализиране на краткосрочна печалба, а с цел да спестяват и да ги оставят на своите деца, както са правили това не рядко преди десетилетия. Един от най-големите им страхове е акциите на компанията да не се превърнат в спекулативни.

В заключение можем да кажем, че събранието определено бе впечатляващо, макар и за пазара в България и Румъния въобще да не стана дума, поради тяхната не особено значимост в генералната картина на застрахователя.

На родните инвеститори можем да пожелаем да се поучат от акционерната култура на Generali и да започнат да гледат по-отговорно на инвестициите си, а не с типичната незаинтересованост, която е налице в момента.