Борсата ни е в начална фаза на повишение, като от дъното за изминалата година, постигнато през юли до момента, индексът на сините чипове SOFIX е добавил едва 24%.

Традиционно за началото на нов цикъл, в случая „бичи“, се говори при определени условия, едно от които е изменението от най-ниската или най-високата точка с повече от 20%. Така че честито – вече можем да говорим за „бичи пазар“.

Разбира се, има и уловка. На пазара логично са налице редица „съмнения“, предвид на крепката преднина на индекса над посочения процент и опасността от ново връщане и корекция надолу, която да го отведе отвъд тази граница.

В такава несигурна обстановка и в началната фаза на нов цикъл това което стои като основен въпрос пред инвеститорите, е как да защитят реализираните печалби.

За разлика от развитите пазари, където са налице редица начини това да се направи и инвеститорите да заключат част от „натрупаното“, без да се налага да закриват своите позиции (посредством фючърси и опции върху индекси и акции), у нас такива инструменти не са налице.

Неразвитостта на родния ни пазар (по отношение на ликвидността), го прави немощен да въведе инструменти, базирани върху индекси и акции. Именно поради тази причина има толкова надежди сред инвестиционната общност, свързани с приватизацията на родната борсата.

И те са основно в посока на намиране на начини за подобряване на ликвидността и въвеждане на така нужните на пазарните участници нови финансови инструменти.

Както стоят нещата в момента обаче, инвеститорите на родния ни пазар са изправени пред две възможности – да продадат наличните си активи (с идеята да ги купят по-късно на по-ниска цена) или да рискуват да ги задържат с идеята, че ще продължават да поскъпват.

И двата варианта имат предимства и недостатъци. Ще се спрем основно на вторите. При първия вариант инвеститорите трябва да излизат от позициите си и да продават, като плащат значителна „премия за ликвидност“.

Казано по друг начин - дори и при минимални симптоми за корекция, наплашените участници на пазара оттеглят силно надолу офертите "купува", което прави излизането и от най-ликвидните позиции скъпо начинание с жертване на голяма част от доходността.

Да не говорим, че при наличието на признаци за ново поемане на пазара нагоре, се наблюдават напълно противоположни тенденции, което прави пък влизането в позиция трудно и на значително по-високи цени.

Така инвеститорите, които играят за корекция, могат да се окажат в ситуация, при която дори и да познаят наличието на корекция, регистрират загуба от влизането и излизането в позиция. Тук трябва да добавим и брокерските и борсовите такси и комисиони от сделките, които повишават разходите.

Рисковете от това да задържат позициите си, които са на печалба, пък са свързани с това тя да бъде занулена при една по-дълбока корекция и връщане на пазара към традиционното му за последните години летаргично състояние.

По-находчивите инвеститори могат да се ориентират към търсене на косвени начини за хеджиране – или казано по друг начин, намиране на активи с корелация с индекса на сините чипове SOFIX, при които се предлагат финансови инструменти. Ето и няколко предложения от нас за такива активи:

Опции върху китайски индекси

Неведнъж сме писали за корелацията между индекса на сините ни чипове SOFIX и основния китайски индекс Shanghai Composite Index. Графичната корелация изглежда по следния начин за последните две години:

* SOFIX отгоре, под него китайския основен индекс

Графичните прилики между двата индекса са много, но има и редица други прилики.

И двата пазара са относително неефективни - китайският поради силната държавна намеса и трудния достъп на външни инвеститори, а българският - поради ниската си ликвидност, което отново го прави относително неподходящ и труднодостъпен за външните инвеститори.

Различни фактори доведоха до еднаквата им тотална и неадекватна реакция на случващото се на международните пазари, което подсигурява добър догонващ потенциал.

И двата индекса бяха сред най-зле представящите се в регионите си. Китайският основен индекс бе вторият най-зле представящ се индекс в азиатския регион, както и SOFIX сред развиващите се европейски индекси.

И двата индекса са горе-долу еднакво отдалечени от дъната си на около 20%, което ги поставя на прага на навлизането в „бичи“ цикъл.

Изключително ниски финансови съотношения откриваме и при двата индекса, като това на SOFIX е може би едно от най-ниските в света.