Индустрията на хеджфондовете е на път да регистрира една от най-лошите си години от 2005 г. насам, съпоставена с представянето на широкия индекс S&P 500.

На фона на ръста му с 29.1% от началото на годината, средната доходност на хеджфондовете е 7.1%, което е с около 22 процентни пункта по-лошо.

Ето и още няколко негативни факта за този род институции:

Хеджфондовете са се представяли с 97 процентни пункта по-зле от широкия индекс от края на 2008 г. Последният път, в който те са донесли по-голяма доходност за инвеститорите от тази на индекса, е бил през 2008 г. - тоест налице е системно по-лошо представяне.

Основните причини за по-слабото представяне на хеджфондовете пазарни специалисти определят в няколко направления.

На първо място, проблемът идва от броя на фондовете. На фона на управляваните 100 милиона долара през 1997 г., към днешна дата те имат активи в размер на 2.5 трилиона долара.

Налице е липса на значителни възможности за намиране на „неефективност“ на пазара, от която фондовете да се възползват предвид на огромната конкуренция.

И докато преди 15 години е имало неколкостотин портфолио-мениджъра, към днешна дата те са около 10 000.

В същото време голяма част от тези специалисти се представят значително по зле от пазара, като успешни са около 1000.

На следващо място се сочи размерът на фондовете. Статистиката показва, че фондовете са много по-успешни в началната фаза на своето съществуване, като им е изключително трудно да повторят резултатите, когато станат значително по-големи.

Обикновено нарастването на средствата за управление води след себе си влошаване на резултатите.

Хеджфондовете не са хеджирани. Въпреки че името им навява асоциация на фондове, които са застраховани от пазарни сривове, това реално не е така. На практика много от тях използват заемен капитал, което допълнително влошава рисковия им профил и често води след себе си огромни загуби.

Големите комисиони пък предизвикват отчаяни опити от мениджърите да достигнат високи резултати, с които да ги оправдаят. Това, освен че съществено намалява доходността на инвеститорите, често води до поемането на по-големи от нормалните рискове.

Често този род инвестиционни схеми са заложници на славата си. Дали ще е историческо представяне или известно в инвестиционните среди име, фондовете често правят големи залози, което не е добра инвестиционна стратегия.

Като пример може да се даде упоритостта на Поулсън при златото, довело до огромни загуби на управлявания от него фонд и по-скоро за акционерите, които са му гласували доверие.