Въпреки че хиляди са участниците на FOREX пазара, четири банки доминираха през миналата година с над 50% дял в оборота, според Euromoney Institutional Investor.

Четирите банки са Deutsche Bank AG с най - голям дял от 15.2%, Citigroup Inc. с 14.9%, Barclays с 10.2% и UBS AG с 10.1%.

Като маркет мейкъри те изпълняват клиентски поръчки и търгуват за собствена сметка. Обикновено компаниите и портфолио мениджърите използват банките да купят или продадат на т. нар. фикс (референтния курс в определен час от деня), най - често в 16.00 часа Лондонско време.

Това дава възможност на дилърите в определен времеви прозорец да „нагодят“ собствените си позиции и да се опитат да прiдвижат курса до желаните от тях нива.

Клиентите често изчакват един час преди фикса, за да намалят възможността банките да търгуват срещу тях.

Индексните фондове, които следят много ценни книжа по целия свят, са особено уязвими, защото трябва да извършат стотици сделки на FOREX пазара, ползвайки споменатия фикс.

Фондовете купуват инструменти, за да балансират порфейла си спрямо следения индекс, особено в края на месеца, когато инвестират нови клиентски пари.

Чрез концентриране на поръчки малко преди и в рамките на 60 секунди, дилърите могат да „натиснат" курса.

Опитен трейдър разказва, че ако има поръчка за продажба на EUR/CHF в 15.30 ч., той ще има две цели: да продаде еврото на на най-висока цена и да придвижи цената по-ниско, така че в 16.00 часа да може да купи валутата от своя клиент на по-ниска цена.

Така трейдърът печели от разликата между референтния курс и по - високата цена, на която е продал собственото си евро. Движение от 2 базисни точки, или 0.02 %, е около 200 000 франка.

За да максимизира печалбата си, дилърът ще купува или продава на части, за да увеличи „пресата“ върху курса по време на 60-секундния прозорец.

Тъй като референтният курс е средна величина от сделките през периода, по-високият брой сделки ще има по-голямо влияние от една голяма сделка.

Тактиката е най-ефективна с по-рядко търгувани валути. Все пак курсът може да се върне, ако има друг голям дилър със срещуположна поръчка или има значима новина.

Стратегията е рискова и се ползва удачно само когато има информация за други големи поръчки, обикновено над 200 млн. евро. Някои фонд мениджъри предпочитат да използват фикса, защото е по-удобно и евтино в сравнение с търсенето на котировки от конкретни банки.

Наскоро беше разкрит случай, когато при опит за договаряне на т. нар. Libor, трейдъри от Barclays, Royal Bank of Scotland Group Plc и UBS не обявиха цената на кредита и заговорничиха с други трейдъри за да печелят от залози върху деривати.

Шестнадесет банки, включително и горепосочените, подписаха етичен кодекс през 2001 г. за търговията на FOREX, който през 2011 г. беше включен в насоки на Центалната банка на Англия.

* източник Варчев Финанс