Широкодискутираният Закон за потребителския кредит в много голяма степен съдейства за лоялната конкуренция между банките и защитата на потребителите. Това заяви Даниела Христова, Член на УС и Прокурист на Сосиете Женерал Експресбанк, по време на форума „Шумът на парите“.

В закона ясно се открояват неговите цели – да се постигне прозрачност, равнопоставеност, лоялна конкуренция и отговорно кредитиране, отбеляза Христова.

Като банкери не можем да не споделим тези цели и в нашата практика винаги следваме тези етични правила, категорична бе Христова. Изключително добра стъпка напред е това, че съществува политическа воля тези правила да се утвърждават, каза тя. Вероятно има какво да се усъвършенства но първото и най-важно нещо е да се защитят потребителите и да се укрепи доверието между тях и банките. Това по естествен път утвърждава ценностите, които са необходими за развитието на потребителското кредитиране.

Всяка банка има интерес лоялната конкуренция да бъде подкрепена, според Христова. Банките не желаят регулаторен натиск, а пазарът да ни регулира. Каквито и регулаторни механизми и съдебна система да имаме, сектора не може да върви напред без утвърдени етични правила и културата на взаимодействие между доставчик и потребител.

Институтите на Закона за потребителския кредит в много висока степен съдействат за това. Те например утвърждават прозрачността, тоест яснотата и достъпността на информацията, която би дала възможност на потребителя да избере кредит в зависимост от истинските характеристики на продукта, а не от първото и емоционално възприемане на дадено рекламно послание, каза христова. Законът цели и да се премахнат бариерите срещу мобилността на потребителя. Широкообсъжданите такси за предсрочно погасяване от една страна компенсират банките и в някаква степен трябва да се запазят, но от друга - те представляват бариера пред потребителя да се премести и избере по-добрата оферта.

По отношение на темата за отговорното кредитиране, трябва да се разбере добре, че при потребителското кредитиране рискът е споделен. Да ние носим риск от това, че клиентът може да не възстанови кредита, но интезивноста при кредитополучателя е много по-висока. Защото за него това е неговият кредит, а за нас това само е една от многото експозиции. Отговорност трябва да има и в двете страни в интерес на дългосрочните ни взаимоотношения. Европейската директива ни насочва, както към отговорно кредитиране, така и към отговорно вземане на кредит, напомни Христова.

Законът за фалит на физическите лица

Идеята за освобождаване от договорно задължение е много революционна и влиза в разрез с хилядолетния начин на мислене на обществото, към което принадлежим. Това каза по повод подготвения Закон за фалит на физическите лица Даниела Христова, Член на УС и Прокурист, Сосиете Женерал Експресбанк по време на форума „Шумът на парите“.

От римското право съществува максима, че договорът има силата на закон, напомни Христова. Рискът от безотговорно поведение трябва да бъде внимателно оценен и законодателната техника да бъде внимателно прецезирана.

Така че това е изключително революционно и ново. Според Христова, ако обществото има нужда от това, то трябва да вървим в тази посока, но да вървим зряло и без бързане.

По думите на Христова в България сме на много ранен етап, но е добре, че темата се отваря. Сега е моментът да започнем да работим зряло, използвайки добрите модели на законодателна техника, заяви тя.

Европейската директива ни насочва към отговорно кредитиране, но и към отговорно вземане на кредит, защото ние не можем да постигнем ефекта от добро финансово здраве и повишаване на благосъстоянието на потребителите, ако нямаме тези две страни с една степен на отговорност степен и култура, напомни Христова.

Темата за личната несъстоятелност всъщност произлиза и най-пряко е свързана с феномена на социалното отчуждаване. В редица държави има големи групи от хора, които заради своята свръх задлъжнялост не могат да участват пълноценно в социалния живот на обществото. Това е обществен проблем.

Инициирайки работа в България по тази тема, добре е да следваме две чудесни практики в законодателния процес на Европейския съюз. Става въпрос заоценката на въздействието и оценката на цената за прилагането на даден закон.

Трябва да се направи добро проучване дали съществува феноменът социално отчуждаване, в следствие на свръхзадлъжнялост, според Христова. Да се установят какви са причините за това. Те могат да бъдат икономически, като високата безработица, социални, чисто поведенчески, културни или пък да са резултат на свръхпотребление. Тоест има голяма гама от фактори, които трябва да се изследват, ако въобще установим, че има социално отчуждаване, свързано с свръхзадлъжнялост.

Като следваща стъпка вече трябва да видим можем ли със законодателна техника да третираме причините. Ако например причината е безработицата, очевидно че такъв закон няма да премахне безработицата. Ако са поведенчески и се използва законодателна техника, то тя трябва да е много насочена към създаване на по-отговорно поведение и пр.

Освен това трябва да се има предвид, че свръхзадлъжнялостта не винаги е само спрямо банки, тя е свързана основно с потребление на насъщни блага, заяви Христова. Според нея трябва да имаме добър анализ, след това да дефинираме гамата от мерки и едва когато имаме обществен консенсус по тези въпроси, да отидем към законодателна инициатива, в случай че въобще се налага.

Другото, което трябва задължително да се оцени, е цената на прилагането на даден закон, което е едно от нещата, които в нашата законодателна практика трябва да се подобри. А след това трябва да се оцени дали този разход адекватен на добрата цел, която трябва да се постигне според Христова.

Цените на потребителските кредити

Ценообразуването на кредитите в България се базира по-скоро на локални фактори по ред причини, сред които и фактът, че не участваме в общата европейска валута, но мащабът, от който се изхожда при определянето на лихвите и цените при потребителското кредитиране е мащабът на общия европейски пазар, каза Христова.

Европейското законодателство за потребителското кредитиране има заявена цел за създаване на общ пазар на потребителския кредит в рамките на ЕС, напомни Христова.

Форумът "Шумът на парите" се осъществява със съдействието на Мтел, Сосиете Женерал Експресбанк, ДЗИ – KBC Group, Лукс Имоти, ПОК Доверие, Провидент Файненшъл България, Консултантска къща Амрита, ActivTrades и LG.

Организационен партньор на събитието тази година е агенцията за връзки с обществеността AMI Communications България.

Медийни партньори на събитието са сп. Мениджър, Дарик радио, новинарските сайтове fakti.bg, novini.bg и cross.bg, както и специализираните imot.bg, Seenews и insurance.bg.