Някои области в света се свързват предимно с красивия им пейзаж – пустините в американския югозапад, Алпите в Централна Европа, сухите райони в Австралия. Но някои места, като Шоколадовите хълмове във Филипините, са като излезли от приказките или са подходящи за фон на анимационен филм.

Необичайните пейзажи са направили тези области популярни сред туристите, които търсят нещо различно, но някои от тях все още не са открити от много хора, а отдалечеността им допълва усещането за съвсем друг свят.

Сайтът MNN.com публикува осем приказни дестинации, които реално съществуват.

Горски парк Чжанцзядзе

Той е част от по-голяма защитена зона в китайската провинция Хънан. Високите пясъчни стълбове в този огромен парк ще ви накарат да затаите дъх. Някои от тях са високи над 180 м, а повечето отстрани и на върха са покрити със зеленина.

Паркът стана популярен сред туристите, но някои от най-добрите места за наблюдение на пейзажа изискват дълго, напрегнато изкачване и това отказва повечето хора. Най-добрият наблюдателен пункт е планината Тиендзъ, за чието изкачване са необходими около два часа.

Езерото Моно

Езерото Моно е пустинно езеро в Източна Калифорния, в което има висока концентрация на сол. Въпреки състава си, това далеч не е пустинно място. То е рай за мигриращи птици, а водите му са обитавани от соленоводни скариди.

Най-отличителната характеристика на езерото Моно обаче са странните му варовикови кули. Тези скални заострени образувания са се сдобили с формата си по време на процес, започнал, когато алкалните води на езерото влезли в контакт с прясната пролетна вода.

Посетителите се стичат да разгледат скалните образувания, които се намират в различни точки около езерото, включително в природния резерват Mono Lake State, където е най-високата им концентрация. Районът е популярна дестинация и за любителите на птиците, които идват да видят различни видове, мигрирали в областта.

Шоколадовите хълмове

Така наречените Шоколадови хълмове, които гледат към град Кармен в провинция Боол, централната част на Филипините, сякаш се простират на целия хоризонт. Има повече от 1200 хълма, всеки от които със съвършена конусовидна форма.

Височината им е между 30 и 120 м, а най-популярната теория за произхода им е, че те се състоят от морски варовик, който се е повдигнал при разместване на тектоничните плочи.

Хълмовете са покрити със зелена трева, която засилва необичайния им вид. Но по време на сухия сезон тревата става тъмнокафява и хълмовете приличат на гигантски шоколадови блокчета. Именно оттам идва и шоколадовото им наименование.

Според местните легенди за произхода на хълмовете, те били образувани от великани, които се замеряли с камъни, а според друга версия са се получили в резултат на сълзите на богиня с разбито сърце.

Пътеката на великана

Тя се намира по крайбрежието на Антрим в Северна Ирландия и се състои от 40 000 черни базалтови колони, които са преплетени една в друга. Колоните имат различни геометрични форми на върха си, така че изглеждат почти като дялани от човешка ръка.

Погледнати отстрани, образуванията изглеждат като приказно укрепление. Учени твърдят, че пътеката се е образувала по естествен път преди милиони години в резултат на изригване на вулкан.

Районът е популярна туристическа атракция от 19-и век насам. В края на по-миналия век е пуснат трамвай, който откарва пътниците до пътеката от курортния град Портръш. Сега местността е включена в Списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство.

Въпреки че част от базалтовите образувания се намират в частна собственост, по-голямата част от Пътеката на великана е поверена на Националния тръст - организация, която се грижи за поддръжката на места с историческо значение и природна красота във Великобритания.

Дедвлей

Това е равнина, заобиколена от червени пясъчни дюни в пустинята Намиб. Мястото е уникално, защото някога е било покрито с дървета. С течение на времето обаче местещите се дюни и климатичните промени са погубили зеленината. Въздухът бил толкова сух, че дърветата така и не изгнили, а са вкаменени.

Смята се, че те са на възраст между 600 и 1000 години. Комбинацията от високи червени дюни, ослепителна глинена повърхност и скелети на дървета създава сюрреалистична атмосфера, която вдъхновява туристите да посещават природен парк Намиб-Науклуфт и да изминат 70-те километра с кола от входа на парка до Дедвлей.

Каньонът на антилопата

Той се намира в резервата Наваджо в най-северната част на Аризона. Създаден е от ерозирали камъни в резултат на бързо течаща вода след няколко поредни наводнения. Каньонът на антилопата е висок и много тесен, със стени, които са придобили необичайни форми след столетия на ерозия.

Горната част на каньона е достъпна и идеална за снимки, така че е много популярна сред туристите. Те могат да посещават и долната му част, въпреки че това изисква по-дълго катерене, включително с помощта на стълба.

Каньонът може да се посещава само с лицензиран гид, защото проливните дъждове, които някога са го създали, продължават да се случват и създават истинска опасност. Преди влизането в сила на настоящите регулации някои посетители загубиха живота си заради неочакваните проливни валежи.

Памуккале

Името означава „памуков замък“ на турски. Но белите тераси и басейните с минерална вода не са направени от памук. Те са се образували в резултат на хилядолетно отлагане на минерали във водата, която тече от подземните потоци.

Местността е включена в Списъка на ЮНЕСКО на световното културно наследство. Построените наблизо хотели и спа центрове бяха разрушени, така че Памуккале да може да се върне към естественото си състояние.

Белите тераси са необичайна гледка и са популярна дестинация за фотографите. Това е най-популярната атракция в Турция, която привлича два милиона посетители на година.

Въпреки регулациите за защита на терасите, посетителите могат да се потопят в някои от по-малките басейни, ако спазват определени инструкции, например да събуят обувките си преди влизане.

Езерото Хилиър

То се намира на остров край бреговете на Западна Австралия и е отделено от океана от тясна брегова ивица. Хилиър е малко езеро с дължина около 600 м, но привлича вниманието на хората заради яркорозовия си цвят. Той е особено забележим, защото контрастира със съседния син океан и заобикалящата го зеленина.

Най-популярната теория е, че розовият цвят се дължи на взаимодействието между солта във водата и специфичен вид микроводорасли, които се срещат в изобилие при тези условия.

Хилиър е едно от няколкото розови езера в тази част на Западна Австралия и се намира в отдалечен район. Розовият цвят се вижда най-добре от въздуха, така че е обичайно езерото да се посещава с хеликоптер или кораб.