Финансовата криза от 2008 г. беше стимул за много хора да помислят за повишаване на квалификацията си и дори за смяна на професията.

В повечето случаи това е една от най-добрите инвестиции, но за милиони американци, финансирали допълнителното си образование със студентски кредити, финансовата тежест се оказва непоносима, пише Marketwatch.

Изданието разказва историята на Чарлз Нюмайър, който в разгара на кризата през 2009 г. решава, че ще увеличи значително шансовете си за намиране на добра работа, ако повиши своята квалификация. За целта той се записва в частния колеж WyoTech и получава диплома за специалист по автомобилни технологии.

В момента той е на 32 години, работи в автомобилната индустрия, но твърди, че сертификатът не му е помогнал особено.

"Всичко, което знам за автомобилите, е от преди това. В колежа не научих нищо ново", казва той. Освен това скоро след завършването си той осъзнава, че същата диплома, но от държавен университет, е щяла да му излезе много по-евтино.

Защото днес той и семейството му изпитват затруднения с погасяването на заема от 78 000 долара, който е взел, за да плати образованието си.

Рецесията в САЩ повиши нивата на студентския дълг до рекордните 1.5 трилиона долара, в сравнение с малко над 670 милиарда преди 2008 г. Тежката икономическа ситуация повиши безработицата, доведе до свиване на възнагражденията и понижи стойността на жилищата.

Всичко това означаваше, че американските семейства разполагаха с по-малко средства за инвестиции в образование.

В същото време правителството намали субсидиите за университетите, които бяха принудени да повишат таксите. Освен това местата в държавните висши училища не бяха достатъчни, за да поемат целия наплив от желаещи, а това създаде възможност за частните колежи да се намесят много по-сериозно в играта, пише още Marketwatch.

Основните причини за превръщането на студентските кредити в един от най-сериозните финансови проблеми на САЩ след рецесията са три:

Скок на приема в частните университети

Кризата принуди много американци да повишат квалификацията си, за да си намерят по-добра работа. По принцип държавните университети са първата дестинация, към която хората се насочват по време на негативната фаза от икономическия цикъл, но този път те не успяха да поемат нарастващото търсене заради свиването на държавните субсидии.

Естествено, частните колежи веднага се възползваха от ситуацията и запълниха тази пазарна ниша. Много от тях обаче използваха противоречиви методи, в опитите да привлекат повече хора, мечтаещи за по-добър живот.

В "арсенала" им влизаха и откровено заблуждаващи данни, в това число и изфабрикувани данни за успеваемостта при намиране на работа след завършване.

Всичко това увеличи многократно наплива към студентските скамейки в частните университети, където таксите за обучение са многократно по-високи, отколкото в държавните висши училища. И въпреки високата цена, много от кандидатите установяват, че дипломите от тези университети не винаги успяват да им гарантират мечтаната високоплатена работа.

Увеличаването на таксите в държавните университети след намаляването на субсидиите

Кризата от 2008 г. удари не само семейните бюджети, но и държавната хазна. Щатските правителства са основните източници на финансиране за повечето университети, но в тежките икономически условия много от тях прецениха, че не могат да си позволят щедрите субсидии, които са предлагали до момента.

В тази ситуация висшите училища нямаха друг избор, освен да вдигнат таксите за обучение. Така дори и студентите, които разчитаха на държавното обучение, а не на частните колежи, трябваше да прибегнат до теглене на заеми, за да покрият разходите за следването си.

10 години след началото на финансовата криза, последствията от нея все още се усещат. Повечето щати все още не са възстановили предкризисните нива на субсидиране, но дори и там, където държавните дотации са увеличени, много от университетите все още не са намалили таксите си.

Статистиката, цитирана от Marketwatch, показва, че само шест щата са възстановили субсидирането на нивата от прези 2008 г., а в 19 от тях то все още е средно с 20% по-ниско.

Все повече хора завършват висше образование

Във времена на икономическа нестабилност винаги се наблюдава тенденцията повече хора да се записват в университетите или пък да се връщат там с цел да повишат квалификацията си. По време на последната рецесия обаче тази динамика беше много по-силна и по-ясно изразена, отколкото очакваха икономистите.

От една страна, наблюдаваше се ръст в броя на хората на средна възраст, които кандидатстват за прием във висшите училища по различни причини. Част от тях, например, бяха ветераните от войните в Ирак и Афганистан, които имаха нужда да намерят своето ново поприще на пазара на труда.

Това нарастване на търсенето доведе до естествен отговор от страна на предлагането в лицето на университетите, които намериха иновативни начини да привличат повече студенти. Един от тях бяха онлайн курсовете и различните форми на дистанционно обучение, които обаче не винаги (и дори в повечето случаи) не предлагат толкова високо качество на образованието, колкото традиционните програми в реномираните висши училища.

Така студентският дългов проблем постепенно се превърна в криза, пише Marketwatch. Причината е, че много от хората, които бяха изтеглили скъпи кредити за големи суми, не получиха финансова изгода от това, а напротив - оказаха се в ситуацията да изплащат непосилни дългове, без да са получили никаква добавена стойност от своите дипломи.

Дори и тези, които все пак са намерили професионална реализация след завършването си, продължават да изплащат шестцифрени суми. В много случаи това им пречи да правят каквито и да било финансови планове за бъдещето си, като например да създават семейства или да купуват собствени жилища.

Тези негативни ефекти, естествено, намират своето отражение във всички сфери на икономиката.