Майстор бижутер изобрети нечуплив порцелан
Всеки ден Уолъс Чан „комуникира” с вселената чрез превръщането на необработени, древни скъпоценни камъни в необикновени бижута.
„Уча се от цвета, формата, светлината”, казва Чан, докато разглежда парче турмалин в ръката си.
„Когато режеш, когато полираш, това наподобява музика. Светлината минава през камъка, пречупва се и прилича на балет”, продължава той, цитиран от CNN.
Чан отваря студиото си през 1974 г., като в наши дни бижутата му имат легендарен статус, благодарение на неговия изобретателен и методичен подход към скъпоценните камъни.
Така например, неговата запазена марка „Разрез на Уолъс” е комплексна техника, разработвана в продължение на няколко години, която позволява създаването на детайлни изображения във вътрешността на скъпоценния камък, което води до интересен трийзмерен ефект.
През 2014 г. хонконгският бижутериен гигант Chow Tai Fook покани Чан да създаде колие от над 11 000 диаманти. Дизайнът на бижуто е изготвен от екип от 22 души, работили по проекта 47 хил. часа, за да създадат уникален продукт, който може да се носи по 27 различни начина.
„Нуждаем се от иновации”, казва Чан, добавяйки, че черпи вдъхновение, както от източната, така и от западната култира, философия, природа и напреднали технологии.
„Ако няма опасност и се наслаждаваме само на майсторството от вчерашния ден, ще си си останем, любувайки се единствено на миналото. Няма да има утрешен ден”, казва той.
В ателието си, намиращо се в индустриална зона на Хонконг, Чан представя най-новото си изобретение – вид порцелан, разработван в продължение на 7 години. Материалът, който според Чан е 5 пъти по-здрав от стоманата, използвана за бижута, може да се използва за създаването на най-различни накити.
Въпреки че здравината на порцелана няма независима оценка, Чан демонстрира изобретението си, като захвърля пръстен, изработен от материала, на под с твърда настилка. Пръстенът остава здрав.
„Един създател не преследва само краткотрайни творби, а такива, които могат да издържат завинаги”, обяснява Чан, разкривайки различните степени на изработване на изделия от порцелан.
Първо, суровите компоненти се миксират внимателно и се нагряват на консистентна температура. Така се образува бял диск, който може да бъде извайван в най-различни накити.
След това грубите незавършени изделия минават през пещ, като после се шлифоват и полират до ниво, в което „изглежда, че светлината плава по повърхността”, казва Чан.
Идеята за създаване на „нечуплив” порцелан може да бъде проследена чак до дните на неговото детство.
Израствайки в бедно семейство, Чан си спомня, че той и неговите братя и сестри са се хранели само в пластмасови съдове, докато родителите му са използвали поцеланови. Един ден, когато родителите му били навън, той се заиграл с порцеланова лъжица и без да иска я счупил.
Малкият Чан бил наказан за тази пакост, но интересът към порцелана останал с него завинаги.
След години експерименти с различни материали и скъпоценни камъни, Чан продължава да се завръща към порцелана, тъй като го разглежда като въплъщение на лукса.
„При традиционните материали, след година носене, блясъкът избледнява. Но поцеланът е вечен”, казва той.
„Десет, двадесет, сто години и пак ще продължава да блести. И когато го носите, можете да почувствате неговата интимност”, добавя Чан.
Той все още се намира в процес на усъвършенстване на материала и техниките, свръзани с него, но споделя, че стоматолози, часовникари и дизайнери вече са проявили интерес към изобретението му.
„Искам да изкарам чудото навън. Да покажа потенциала и възможностите на този грациозен, културен и исторически материал на света”, добавя майсторът на бижута.