Forbes: Китайската икономика е жива
Малко добри новини за тези, които вярват в Китай - китайската икономика все още е жива.
Китайският сектор на услугите записа ръст за втори пореден месец, удряйки най-високото си ниво от юни 2018 г., сочи индексът Caixin China General Services Business Activity Index, цитиран от Forbes.
Генератори на повишението са ръст в чуждестранното търсене на стоки, произведени в Китай, и подобрено диверие в местния бизнес. Индексът достигна ниво от 53.9 пункта през декември спрямо 53.8 пункта през номеври и 50.8 пункта през октомври.
Въпреки че няма някакъв сериозен скок на месечна база, от гледна точка на тримесечна база, средното равнище на индекса е доста по-високо през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо предходното.
Освен всичко друго, тези данни идват в момент, в който китайската икономика демонстрира задъхване в резултат на търговските търкания между Пекин и Вашингтон.
Индексът измерваше 53.9 пункта и през юни миналата година, точно преди влизането в сила на новите търговски мита за внос на китайски стоки в САЩ, засягащ търговия на стойност 60 млрд. долара. През септември пък бе наложена нова серия мита, засягащи над 230 млрд. долара китайски износ.
„Китайската икономика е силна”, казва Анди Ротман, стратег в базираната в Сан Фрациско консултанска компания Matthews Asia. По думите му тези, които предпочитат нещата да се случват малко по-бавно в Китай, ще останат доволни от 2019 г., защото втората най-голяма икономика в света ще продължи да показва още от същото.
Около 70% от растежа на БВП на Китай през третото тримесечие на миналата година се дължи на потребителите. На фона на това обаче, задлъжнялостта на домакинствата също расте, главно движена от ипотечните заеми. На индивидуална основа, китайските потребители не се славят с високи харчове, а точно обратното – китайците масово спестяват.
Поради това секторът на услугите в Китай не се влияе изцяло от потребителските харчове. В него глям дял заемат и разходите за професионални услуги.
Усточивостта на сектора на услугите подкрепя равнището на индекса Caixin China Composite Output Index, който измерва активността на производителите и доставчиците на услуги в обща статистика.
Този индекс достигна 5-месечен връх от 52.2 пункта към края на месец декември миналата година. В същото време основният производствен индекс The headline Caixin China Manufacturing Purchasing Managers’ Index записа нов спад до равнище от 49.7 пункта. Тов е първият спад на този измерител от май 2017 г.
„Ако продължи същата тенденция до 45 пункта, то тогава ще знаем, че нещо необичайно се случва”, казва Брайън МакКарти, основател на компанията за инвестиционни проучвания Macrolens.
Търговска война
Забавянето в китайската икономика не е никаква изненада за инвеститорите, които си имат работа с този пазар от дълго време. Те очакват това от години.
Китай реформира икономиката си в модел, разчитащ на производство с добавена стойност, като автоматизира заводите си.
Пекин затегна регулациите за индустриите, причиняващи високо замърсяване на околната среда, а президентът на страната Син Дзинпин няма намерение да се завръща към политиката на стимули от миналото, която върви ръка за ръка с тежко задлъжняване.
Икономическият растеж на Китай в действителност ли достига 6.5%? Навярно не. Дори и да расте с 5% на година, поне със сигурност можем да кажем, че китайската икономика не е в рецесия.
Проблемът на Син Дзинпин дойде заедно с избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ.
Лари Съмърс, бивш директор на икономическата комисия в администрацията на Обама, посочва, че не очаква търговската война да приключи, когато споразумението за отмяна на митата изтече през март тази година.
Повечето хора, които инвестират в Китай, вярват, че борбата за защита на интелектуалната собственост ще продължи доста повече от посочените 90 дни.
Така, допускайки, че търговската война ще пречи на Син Дзинпин през цялата настояща година, то какво може да направи Китай, за да стабилизира икономиката си?
Исторически, Китай използва държавните банки, за да финансира големи инфраструктурни проекти, дори когато няма реална нужда от подобни инвестиции. В резултат на това, Китай е пълен с огромни магистрали, които обслужват сравнително малък трафик, както и множество жилищни сгради, в които не живее никой.
В миналото държавните банки се ползваха от провинцилни лидери, влагащи в заетост на населението чрез инвестиране в компании или производство, от които Китай и света нямат нужда. Това доведе до свръхналичност на стоки и услуги, което започна да се превръща в проблем и за световната икономика.
Поради това в настоящето новата политика на Китай изключва използването на агресивни стимули в сектори, които нямат реална икономическа приложимост.
Китайският премиер Ли Къцян посочи, че страната вече използва държавните банки за стимулиране на икономиката чрез отпускането на кредити. Властите намалиха таксите, а централната банка понижи задължителните резерви на банките, така че да освободи свеж ресурс. Новата политика влиза в сила от 25 януари тази година.
„Налагат инвестирането в ДНК-като на китайската икономика”, казва Маккарти. По думите му СИн Дзинпин иска да отложи колкото се може по-дълго налагането на нова политика на стимули.