Идея от САЩ: Компаниите да плащат на хората за личните им данни
Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм предлага технологичните компании да плащат дивидент на гражданите на щата, предава Forbes.
Предложението цели свиване на голямата разлика в доходите в щата, който се гордее с наличието на най-много милиардери в САЩ.
Засега детайлите как подобна политика би могла да се прилага не са много, но законотворците могат да копират модела на щата Аляска.
„Потребителите в Калифорния трябва да могат да споделят благосъстоянието, което се създава от техните данни”, казва Нюсъм.
„Поради това помолих екипа ми да разработи предложение за нов (закон на име) Дивидент за данни за Калифорния, тъй като виждаме, че вашите данни имат стойност и принадлежат на вас”, добавя губернаторът.
Заплащането ще бъде в замяна на нещо, което хората вече дават – техната лична информация.
Идеята идва на фона на рекордно неравенство по отношение на доходите в Калифорния, сочат данните на неправителствената организация Институт за обществена политики в Калифорния.
Горните 10% от домакинствата в щата печелят над 10 пъти повече от долните 10% в щата, което е близо двойно повече спрямо данните от 1980 г.
В същото време, някои потребители са все по-скептични относно ползите от това да дават личната си информация на интернет компании в замяна на безплатни услуги, особено на фона на скандалите с Facebook и Cambridge Analytica през миналата година.
По данни на Forbes, 2018 г. е била рекордна за технологичните милиардери. В Калифорния, където са базирани 92-а милиардери, има повече богаташи от този ранг спрямо който и да е било друг щат в САЩ (Ню Йорк е на второ място със 71 милиардера).
Делът на технологичните богаташи сред екстремно заможните хора в Калифорния възлиза на приблизително 44%. Сред тях попадат Марк Закърбърк (нетно състояние от 61.1 млрд. долара), основателите на Google Сергей Брин (50.8 млрд. долара) и Лари Пейдж (51.9 млрд. долара) и шефът на Oracle Лари Елисън (62.8 млрд. долара).
Не е ясно как щатът ще подходи към това благосъстояние отвъд традиционния механизъм на данъчното облагане, както и как ще задържи тези милиардери, ако решат да напуснат в резултат на промените. Кабинетът на Нюсъм е отказал коментар по темата.
Идеята за разпределяне на дивиденти сред населението не е нова.
През последните няколко години има редица примери за пилотни програми, които целят тестването на нов подход за справяне с неравенството, което се засилва с бързи темпове главно поради бума на технологичните компании.
В градчето Стоктън, намиращо се на 130 км от Сан Франциско, където 17.7% от населението живее под линията на бедността (което е по-високо от средното за САЩ в размер на 14%), се прилага пилотна програма за универсален базов доход.
В рамките на програмата 100 жители на населеното място получават по 500 долара на месец в рамките на период от 18 месеца.
Калифорния може да почерпи опит от Аляска, където функционира програма за разпределяне на дивидент сред местното население в продължение на близо четири десетилетия.
През 1974 г., когато нефтопроводът Трансаляска е близо до завършване, в богатия на полезни изкопаеми щат започват да обмислят как най-добре да използват приходите от лизинг и лицензионни такси, които очакват от петролните и газови компании.
Две години по-късно щатът създава фонда Alaska Permanent Fund, в който трябва да бъдат трансферирани най-малко 25% от всички годишни приходи от енергийните компании.
През 1982 г. всеки гражданин на Аляска започва да получава от фонда чек за най-малко 1000 долара всяка година.
Фондът, който също така инвестира на капиталовите пазари и в сектора на недвижимите имоти, понастоящем управлява активи за 60 млрд. долара.
Същестсуват обаче съществени разлики между петролните и технологичните компании. Като начало, петролните и газови активи са материални и са свързани със земята, от която се добиват, докато личната информация произлиза от хората, което я прави доста по-субективен актив.
Така на дневен ред излизат редица въпроси. Как Калифорния ще дефинира какво е „информация” или „данни”, как ще събира приходи от технологичните компании и как ще ги разпределя сред гражданите под формата на дивидент?
„В Аляска всеки получава еднаква сума, тъй като идеята е, че това са природни ресурси, които принадлежат по равно на всички жители на Аляска”, казва Иона Елена Маринеску, икономически професор от University of Pennsylvania.
„Но при информацията въпросите стават: „Моята информация по-ценна ли е от твоята информация? Ако това е така, колко повече (ще получавам) и колко трябва всеки да получава?” Това са трудни за разрешаване въпроси”, казва тя.
Друг проблем, който ще трябва да се обмисля, е свръзан с избора кои точно технологични компании ще трябва да плащат дивидент на гражданите. В Аляска петролните и газови компании не трябва задължително да са базирани в рамките на щата.
Достатъчно е компанията да е подписала лизингов или лицензионен договор с правителството на Аляска, за да се отделя дял от плащанията ѝ към фонда, който разпределя дивидент сред гражданите.
Но за разлика от петролните и газови компании, които не могат да функционират без източници на ресурси, добивани от земята, технологичните компании нямат никаква причина да стоят в Калифорния.
Apple, чиято централа се намира в град Купъртино, Калифорния, отчете печалба в размер на 60 млрд. долара през миналата година. Централата на Alphabet - компанията-майка на Google, се намира в град Маунтин Вю, като интернет гигантът обяви печалба от 22 млрд. долара през миналата година.
Ако сметнат, че условията за тях вече не са изгодни, тези корпорации могат лесно да се преместят в друг щат с по-добра за тях данъчна среда.
Сенаторът Робърт Херрцбегр - лидер на мнозинството в Сената на Калифорния, посочва, че тези технологични компании могат да откупуват данните на потребителите, които използват.
„Има голяма дискусия сред технологичните компании за това как ще изглежда бъдещето и как искат да поемат отговорност. Познавам ги и мисля, че са загрижени и ще бъдат креативни с решение, което работи”, добавя той.
Но Джефри Честър, директор на огранизацията за потребителска защита Center of Digital Democracy, смята, че предложението за дивиденти може да вкара Калифорния в ситуация, в която има фалшиво чувство за сигурност.
„Това е лоша работа”, казва той. „Ако с цел да спестите няколко долара, трябва да сте съгласни да пуснете Google, Facebook, Amazon и другите да ви следят и таргетират чрез маркетинг, задвижван от изкуствен интелект, на всички ваши устройства, във всеки един момент от вашия живот, то това е лоша сделка”, посочва той.