В последните години зачестиха опасенията за нова финансова криза и срив на пазарите. Дали обаче това ще се случи? Това коментира Иван Кутлов, председател на УС на Българска дилърска асоциация, по време на панел „Лични финанси“ на форума „Шумът на парите“.

“Криза има и винаги ще има. Все пак, като се повиши налягането, трябва да има клапа, която да охлади ситуацията. По-важният въпрос е какво ще правим, когато настъпи една такава криза. Последната показа, че нямаше конкретна идея как да се справим”, коментира той.

По думите на Кутлов е не само сигурно, че ще има криза, но дори трябва да има такава. Само в затворените системи има ентропия, пазарите са отворени системи и постоянно растат, а е важно те да се урегулират по естествен начин, каза той.

Председателят на УС на Българската дилърска асоциация показа как се е променял пазарът в исторически план. „През 90-те години на миналия век пазарите се определяха само от поведението на централните банки. Десет години по-късно - след 2000 г., пазарът стана цар и определяше цялата конюнктура, а централните банки вървяха след тях. След 2008 г. отново управляват централните банки, спорно е дали това е чрез печатането на пари“.

Според Кутлов, вероятно пак ще минем в следващата стъпка, когато пазарите ще са определящи. „Различното сега е, че независимо от огромните нива на дълг, които се натрупаха ( с 50% след кризата от 2009 г.) няма ликвидност на големите пазари, те са изключително плитки и кризата вече не идва като бърз влак, а се появяват малки месечни отклонения, като мимолетни кризи.

Това се дължи на няколко факта - след кризата се въведоха нови регулации, изчезнаха т. нар маркет мейкъри, това изсмука цялата ликвидност. Целият асет пазар се търгува от машини, няма го това задържане на кредитния риск. Новият формат на пазарите изисква да се върне реалният инвеститор, с разбирането си защо инвестира“, коментира той.

Като най-важно правило за един инвеститор, Кутлов посочи дисциплината. „Инвестицията се прави всеки ден и изисква различна доза дисциплина. За всеки има различни продукти, в които може да влезе и да се погрижи за бъдещето си“.

Нещо характерно за съвременния пазар е, че се появи т.нар. „парадокс на дългите хоризонти“. Като пример той даде пенсионните фондове и тяхната безпомощност в последните години.

Оказа се, че днес те са по-опасни от „късите хоризонти“, най-малкото защото никой не може да ви гарантира след 5-10 г. дали ще има перспектива в определен инвестиционен продукт, заключи той.