Японските централни банкери са далеч по-успешни в търговията с облигации, отколкото в сделките с акции. Това поне показват резултатите от монетарната политика на институцията, пише The Wall Street Journal.

Някои от новаторските инструменти на Bank of Japan за раздвижване на "заспалата" икономика дадоха пример на останалите финансови регулатори по света, включително в САЩ и Европа.

Масираните покупки на държавни облигации бяха приложени на много места по света като начин за стабилизиране на кредитните пазари и осигуряване на жизненоважни финансови потоци към реалната икономика.

Що се отнася до подхода на Японската централна банка към капиталовите пазари обаче, ефектите трудно могат да бъдат окачествени като положителни, пише изданието.

В доклада си пред японския парламент управителят на институцията Харухико Курода отбеляза, че централната банка вече притежава над три четвърти от дяловете на всички борсово търгувани индексни фондове в страната.

Това е резултат от програмата за директни операции на фондовата борса, която стартира през 2010 г. и беше допълнително увеличена през 2013 г.

Основната цел е да се намали рисковата премия на японския пазар - възвръщаемостта, която инвеститорите очакват да получат при покупката на акции, в замяна на алтернативата да инвестират в по-сигурни инструменти като държавните облигации.

На теория по-ниската премия би трябвало да повиши цените на акциите и да гарантира по-лесен достъп до финансиране на публичните компании.

Но в Япония тази премия все още е около 7% и е значително по-висока от тази в САЩ, която се движи под 6 на сто. През последните шест години тази разлика почти не се е променила.

И централните банкери се загрижиха за климатичните промени Управителите на централните банки на Великобритания и Франция отправиха предупреждение за финансовите рискове

Няма как да се прецени какво би се случило без покупките на ETF-ите, но със сигурност ефектът им върху пазарните оценки на японските компании на практика е невидим.

Измерени като съотношение спрямо корпоративните печалби, те на практика са се понижили в хода на програмата, докато аналозите им в САЩ и Европа бележат повишения.

Политиката на Bank of Japan не успя да стимулира и чуждестранните инвеститори да засилят покупките на евтините японски ценни книжа. Напротив - през цялото време те останаха нетни продавачи на капиталовите пазари в страната.

Освен че е неефективна, програмата за директни операции на борсата се оказа проблематична и в други аспекти. Напоследък BoJ насочи покупките основно към пазарно-претегления индекс Topix, но много от японските индексни фондове са обвързани с другия бенчмарк - Nikkei 225, който, подобно на Dow Jones Industrial Average, не е пазарно претеглен.

В резултат на това централната банка се оказа собственик на големи дялове от капитала на компаниите, които са с висока тежест в Nikkei.

Към края на февруари, например, тя притежаваше 20% от капитала на Fast Retailing Co., компанията собственик на Uniqlo.

За разлика от облигациите в портфейла на централната банка, които рано или късно достигат до датата на своя падеж, акциите остават нейна собственост, докато не бъдат продадени.

Това създава своеобразен "дамоклев меч", който виси над главите на инвеститорите, решили да си купят акции на тези компании. Те могат всеки момент да бъдат "посечени", ако BoJ реши да промени линията на своята политика и да се отърве от книжата в портфейла си.

Ако основните лихвени проценти все още са близо до нулевите равнища, когато настъпи следващата финансова криза, въпросът за директните покупки на акции от страна на големите централни банки със сигурност ще дойде на дневен ред.

Но Федералният резерв на САЩ, Европейската централна банка и останалите водещи световни регулатори със сигурност биха искали да избегнат грешките, допуснати от техните японски колеги, пише WSJ.