Какво се случва с цената на "синьото злато"?
Кобалтът е един от тези метали, които дефинират ситуацията в съвременния свят.
Исторически погледнато, той е бил ползван за оцветяване на стъкло или керамични изделия. Още преди 2600 години кобалтът е бил влаган в скулптури в Египет.
Но през XX век металът се оказва с перфектни характеристики за развиващата се индустрия за напреднали технологии.
В комбинация с други метали се получават сплави, които са изключително здрави, стабилни при експремни температури и не страдат от корозия.
Кобалтът се среща в двигателите на самолетите, ракетите, атомните електроцентрали, турбините, инструментите за разрези, дори в изкуствените тазобедрени стави.
Това прави метала доста ценен, но в последните години той се превърна в дори още по-определящ за развитието на технологиите, тъй като заема централна роля в катодите на акумулаторите батерии.
Поради това инвеститорите започнаха да наричат кобалта „синьо злато”, пише BBC.
От 2008 г. насам популярността на смартфоните вдигна значително търсенето на батерии, които могат да се презареждат бързо и ефективно.
След това в играта се намесиха електрическите коли, които започнаха сериозно да влияят на пазара на този метал.
От 2016 до 2018 г. цената на кобалта се изстреля от около 26 хил. долара за тон до над 90 хил. долара за тон.
Над 50% от търсенето на кобалт в наши дни е свързано с производството на батерии, като Европейският съюз и САЩ класифицират метала като основна суровина.
На фона на всичко това, през миналата година цената на кобалта изненада с резкия си спад.
Цената на кобалта в щатски долари за тон; източник: Bloomberg/BBC
През миналата седмица щвейцарската добивна компания Glencore затвори най-голямата си мина за колбат Mutanda, която се намира в Демократична Република Конго, посочвайки, че обектът вече не носи икономически ползи.
Какво се случи с бума при кобалта?
Презапасяване
Казано накратко, пазарът надскочи себе си.
Прогнозите, че навлизаме в епохата на електрически коли започва да изглежда все повече като добро пожелание, отколкото като реалност.
„Всички говорят за това, но кой точно произвежда електрически превозни средства в голям мащаб? Tesla? Кой друг? И колко точки за зареждане виждате в Лондон?”, коментира неназован източник от индустрията.
Друг фактор за понижението на цената е това, че няколко производители, основно в Китай и Африка, поддържат високи наличности, надявайки се да направят своя удар, когато цената се повиши.
В последно време тези играчи започнаха да пускат част от продукцията си на пазара, тъй като осъзнаха, че търсенето на електрически коли изобщо не е толкова голямо, колкото хората се надяваха в близкото минало.
Все пак, повечето анализатори, които наблюдават пазара на кобалт, посочват, че фундаментите продължават да са налице.
Един от основните моменти, които винаги ще правят този метал рядък и търсен, е начинът, по който се добива. Кобалтът се съдържа в най-голяма степен в никеловите руди, като за получаването му рудата се обогатява, за да се получи концентрат, който се обработва със сярна киселина или амоняк за извличане на метала.
Над 60% от глобалните доставки идват от Демократична Република Конго, която бива сравнявана със Саудитска Арабия и нейния петрол, когато говорим за сравнително редкия метал.
По думите на Джордж Хепъл, ръководител Онализи относно кобалт и литий в CRU International, да правиш бизнес в африканската страна не е лесна работа.
Повече разходи
Въпреки първите демократични избори в страната, откакто е обявена независимост през 1960 г., политическата ситуация е меко казано непредвидима.
По думите на Хепъл страната беше обещала на добивните компании нов 10-годишен срок, в който възнагражденията, които трябва да бъдат платени на правителството, да не се променят. Тогава изведнъж страната увеличи таксата, която изисква от 2.5% на 10%, което е сериозно повишение, казва той.
По-рано през тази година компанията за оценка на глобалния риск Verisc Maplecroft постави Демократична Република Конго в списък от страни, където има най-голяма вероятност за национализация на индустрията за добив на ресурси.
В този списък присъстват страни, като Венецуела. „Това ви дава представа колко рисковано е да се инвестира в страната”, казва Хепъл.
Корупцията е друг сериозен проблем.
Компанията Glencore е изправена пред разследване от страна на Комисията по търговия със стокови фючърси и Министерството на правосъдието на САЩ поради операциите в страни, като Демократична Република Конго.
След като Glencore затвори мината Mutanda, около 25 хил. тона кобалт ще изчезнат от глобалната верига за доставки. Това би трябвало да стабилизира цената на метала.
Хепъл вярва, че трябва да се изчака края на тази година, за да се усети разликата в цената на пазарите.
Така, когато цената започне да се повишава отново, друг фактор ще се появи на сцената – по-дребните миньори.
Цената на човешкия живот
Множество миньори на свободна практика работят в ужасяващи условия, понасяйки редица наранявания. Понякога това води до смъртни случаи, тъй като те работят на ръка в особено опасни условия.
В доклад на Amnesty International от 2013 г. се посочва за редовни наранявания и липса на вентилация в мините, някои от които достигат до 100 метра дълбочина.
Преди два месеца над 40 миньори загинаха, докато работят незаконно на обект на Glencore в югоизточната част на Демократична Република Конго. Причина за това беше срутване на мината.
UNICEF изчислява, че има приблизително 40 хил. деца, които работят в мини в южната част на африканската страна.
Amnesty International обвинява технологичните компании, сред които Apple, Samsung и Sony за това, че не правят елементарни проверки дали сред работната ръка по мините има деца.
Въпреки разгласяването на казуса, практиката за наемането на нелегални работници продължава. Тези хора често нямат друг източник на доходи, като милиони разчитат на миньорския труд, за да се изхранват.
По света има някои позитивни примери за регулация на сектора, както от страна на самите компании, така и от страна на властите.
По думите на Хепъл, този вид труд зависи от цената на кобалта.
Когато цената нарасна през 2017 г., CRU International изчисли, че добивът на миньорите скача от 6 500 тона на 24 хил. тона. Когато цената пада, добивът се свива до 10 хил. тона.
До 2020 г. анализаторът очаква добивът да постигне рекордни нива, особено след като мината на Glencore вече не работи. Това означава, че хиляди миньори ще рискуват живота иу здравето си дори още повече, за да задоволят търсенето на електрически коли.
Веригата за доставки на кобалт е странна. Тя варира от мини в Африка до скалдове в Китай. Почти невъзможно е да се проследи как и откъде е добит металът.
Докато компаниите за смартфони получават критики, че не полагат усилия да пресекат доставките на „кървав” кобалт, то производителите на електрически автомобили някак успяват да се разминат с недоволството.
Бъдещ бум?
Времената, в които компаниите за електрически автомобили ще изкупуват масово кобалт, идват, прогнозира CRU International.
„Когато погледнем към пазара на електрически коли през следващите 10 години, виждаме, че идва голямо увеличение през 2020 и 2021 г. Това може да е повратен момент за световното търсене на кобалт, тъй като големите компании, като BMW, VW, Ford и Daimler, се готвят да увеличат производството”, казва Хепъл.
Той прогнозира, че търсенето на кобалт за батерии за коли ще нарасне с между 24% и 35% през всяка една година в периода 2020-2023 г.
Дори ако Glencore върнат мината Mutanda отново към живот, а миньорите на свободна практика увеличат добива си до 40 хил. тона годишно, това няма да е достатъчно да посрещне търсенето.
„Необходими са нови източници на кобалт. Ще се говори доста за следващото поколение технологии относно батериите, но все още няма нищо, което да се конкурира с батериите от никел и кобалт”, казва Хепъл.