Технологичният шеф, който изгуби близо $2 млрд. за ден преди 20 г
Как бихте се почувствали, ако изгубите (1.4 млрд. паунда) 1.8 млрд. долара почти за ден?
Това е ситуацията, в която изпада Андрю Рикмaн в края на 2000 г., когато дотком балонът се пука зрелищно и цената на акциите на неговата компания Bookham Technology се срива.
"Беше като ядрена зима," разказва Рикман пред BBC, спомняйки си за онзи период.
Рикман основава Bookham през 1988 г. в кухнята на своя дом в Уилтшър, когато е на 28 г. Компанията се разраства до един от най-големите производители в света на оптични компоненти за индустриите на телекомуникациите и компютрите.
Простичко казано, нейните технологии позволяват бързия пренос на данни чрез лазери и оптични влакна.
До края на 90-те години продажбите й процъфтяват, тъй като все повече домакинства и компании се свързват с интернет, а на пазара излизат нови мобилни мрежи.
Добрите времена са толкова добри, че само два месеца след като Bookham се листва на Лондонската фондова борса през април 2000 г. компанията влиза в индекса FTSE 100. Това е индексът със 100-те компании с най-голяма пазарна капитализация на борсата.
Скокът в цената на книжата на Bookham е толкова стремглав, че Андрю, който притежава най-голям дял в компанията, се превръща в първия технологичен милиардер във Великобритания. Това привлича вниманието на местните теблоиди и скромният 40-годишен Рикман се превръща с неохота в знаменитост.
Журналисти въодушевено информират читателите си, че той е по-богат от кралицата Елизабет Втора и Пол Маккартни, взети заедно. Поглеждайки назад, Рикман обаче казва, че целият този интерес около него го "смущавал".
При пика в цената на акциите на Bookham в през лятото на 2000 г., състоянието на Рикман се оценява на над 1.5 млрд. паунда (1.9 млрд. долара). След това дотком балонът се пука и преди да дойде края на годината акциите на Bookham и състоянието на Рикман се сриват.
Това го изпраща отново на страниците на вестниците, които вече радостно информират за неговото падение.
"Не мислех особено много за това какво пише в медиите," казва 59-годишният днес Рикман. "Парите не бяха проблем, защото това богатство бе само на хартия. Това да съм първият дотком милиардер в страната не бе нещо реално.
"Първото нещо, което е трудно за преглъщане като човешко същество, е огромната промяна в обстоятелствата около компанията и нашата технология. Това бе нещо трудно за преглъщане от емоционална гледна точка по много причини."
Големият проблем за Bookham е, че супермодерните продукти на компанията били скъпи. След спукването на дотком балона клиентите на компанията, които всъщност са компаниите, изграждащи всички нови мрежи, се насочват към по-евтини и опростени технологии.
Преди да започнете да го съжалявате обаче, трябва да знаете, че въпреки всичко Рикман разполагал с около 50 млн. паунда (63.4 млн. долара) в банката и успява бавно да изправи Bookham отново на крака.
Това включва отписването от фондовата борса и преместването на компанията в Силициевата долина, с цел да се заобиколи скъпият паунд тогава и Bookham да бъде по-близо до ключови клиенти.
Рикман, в крайна сметка, напуска компанията през 2004 г., за да започне наново като технологичен инвеститор. През 2013 г. пък основава компанията Rockley Photonics.
Компанията е базирана в Оксфорд, има 150 служители и проектира силициеви светлинни чипове. Те са като стандартните микрочипове, но изчисляват и обменят данни чрез светлина, а не чрез електрони.
Въпреки че индустрията на светлинните чипове е все още прохождаща, за тяхно предимство се смята, че могат да обработват много повече данни и то по-бързо. Светлинните чипове намират все по-широко приложение от дата центрове до сензорни системи на автономни автомобили, както и в най-новите мобилни телефони.
Според Рикман Rockley вече има годишен оборот от няколко десетки милиона, но с потенциал той да нарасне до милиарди.
Ако се върнем към спукването на дотком балона, дали Рикман можеше да го предвиди?
"Ретроспекцията е страхотно нещо," казва той. "Не мисля, че много хора бяха подготвени за този тип възход и срив и изглежда, че никога не са готови.
Нещото, което научих тогава обаче, беше да гледам по-аналитично на света около нас.
В момента не следя само за катастрофите, които се евентуално задават, но гледам и нещата, които ще избухнат (в добрия смисъл на думата)."