За много родители отглеждането на дете, което се вслушва в думите им, може да е един от най-трудните и важни уроци в живота.

Умението да се вслушва е от съществено значение не само за ранното развитие на детето, като му дава възможност да се учи и да се пази, но също така е особено важно за изграждането на връзки и постигането на професионални успехи на по-късен етап в живота.

Въпреки това често имаме усещането, че детето не може или не иска да ни изслушва, което води до спорове и гневни изблици, а разминаването между позицията на родителя и на детето е километрично.

Нещата обаче не трябва да стоят така, според експерта по родителски грижи Камила Милър. Описвайки основаната в САЩ тристепенна рамка като “липсващата стъпка в родителските грижи,” Милър казва пред CNBC, че тя може да помогне за преоформянето на всеки конфликт и да позволи на детето да постигне целите си в рамките на родителските граници.

“Вие получавате каквото искате и детето получава каквото иска. Ситуацията е печеливша за всички,” казва Милър, основател на уебсайта кeepingyourcoolparenting.com.

Ето какви са трите стъпки, за да накарате дето си да слуша, според Милър.

1. Казвайте това, което виждате

Първата стъпка в “езика на изслушването” е проста: Казвайте това, което виждате. Вместо да налагате своята преценка на поведението на детето ви, устоявайте на порива да реагирате и доста буквално изкажете това, което виждате

Например може да си мислите, че детето ви не споделя, а на вас ви се иска да го прави, но в неговите очи то е заето да си играе. Кажете следното: “Зает си да си играеш с тази играчка.” Също така, може да си мислите, че детето ви отговаря, докато в неговата глава то просто е разочаровано. Отбележете това: “Разочарован си от тази ситуация.”

Как възпитава децата си един от най-многодетните милиардери Той не обича израза

“Вашето дете има нуждата да чувства, че е чуто преди да може да слуша вас,” казва Милър. “Когато детето ви чувства, че не е чуто, то смята, че не обръщате внимание на неговите желания и нужди и смята, че му казвате, че начинът, по който се чувства, е грешен.”

Това не означава, че трябва да се поддавате на неговите изисквания. Това обаче ви дава възможност да се поставите не негово място и да определите причината за неговото поведение. “Като родители често подхождаме с изискване или молба, без да сме отчели какво искат нашите деца първо,” казва Милър. “Ако вас не ви е грижа какво иска детето, него няма да го е грижа какво искате вие.”

2. Предложете решение

След като сте разбрали поведението на детето и сте показали съпричастност, ще бъдете в по-добра позиция да му помогнете да продължи напред и да намери решение. Ако то демонстрира поведение, което вие на харесвате, помогнете му да пренасочи тази енергия към нещо, което харесвате.

Например, детето скача по дивана, но вие предпочитате да не го прави. Отчетете желанието му да скача и да изпуска парата, но му помогнете да насочи тази енергия на различно място, като например пода или батут. Детето може да настоява да получи нова играчка, а неговият рожден ден точно е минал. Помогнете му да помисли за начини, чрез които ще може да си я купи само, като например ако изкарва повече джобни пари.

“Важно е да търсите нуждата, която стои зад съответното поведение и да помагате на детето да задоволи тази нужда по начин, който е приемлив за вас,” казва Милър. Ако пък детето демонстрира поведение, което ви харесва, също го отчетете и способствайте това да помага за насърчаването на подобен тип поведение в бъдеще.

3. Завършвайте силно

Когато сте деескалирали ситуацията и сте стигнали до компромис, приключете дискусията, като подчертаете някаква силна черта, която детето ви е показало.

Избягвайте да структурирате обратната връзка със себе си в центъра, като “Много се радвам, че направи това.” Вместо това поставете детето на фокус, като кажете: “То си толкова добър в решаването на проблеми, намери начин да оправиш това.”

По този начин детето ще припознае себе си като активен участник в ситуацията, който има силни способности за вземането на решения, които е по-вероятно да бъдат повтаряни с времето.

Промяна във вашата собствена реакция

И макар рамката на “езикът на изслушването” да е структурирана принципно за деца, тя може да бъде прилагана и за други възрастови групи и ситуации, в това число тийнейджъри, колеги и романтични връзки, смята Милър.

В случая с тийнейджърите, например, ако казвате какво виждате, това може да им помогне да разбират по-добре себе си, когато се държат необичайно, докато в същото време отварят каналите за комуникация с вас като родител.

“Като цяло причината хората да се държат лошо или да крещят е необходимостта им от власт,” казва Милър, отбелязвайки нуждата това желание да се уважава.

Междувременно, ако наистина изслушвате и разбирате гледните точки на другите хора, това може да ви помогне да бъдете по-внимателни и състрадателни като личност. „Това, всъщност, е разбиране и на собственото ви поведение“, казва още Милър. "Най-бързият начин да променим реакцията си е като променим начина, по който гледаме на нещата."