4 причини, поради които следваме неотлъчно токсичния си шеф
Ако токсичните шефове са толкова ужасни, защо хората продължават да ги следват? Отговорът на въпроса се крие в начина, по който функционира човешкият мозък, казва Ронал Риджио - професор по лидерство и организационна психология в Claremont McKenna College, пише CNBC.
Риджио е посветил около три десетилетия от живота си в проучвания и обучения. Той е бил консултант в десетки организации. Казва, че много от лошите шефове са негодни да бъдат лидери, тъй като често са нарцистични, не се интересуват по принцип от своите служители и не биха си помръднали пръста, за да постигнат най-добрите резултати, дори на за сметка на другите или по морални съображения.
В същото време много от тези мениджъри имат обожатели и заемат позиции, които им дават много власт, казва Риджио. Вземете като пример световните лидери. Петдесет и седем страни по света в момента се управляват от диктатори, които професорът описва като неморални, нестабилни и некомпотентни.
Ако се върнем на ниво работодател - служител, последният трудно може да определи още по време на интервюто за работа, че пред него стои токсичен шеф. Щом обаче прекрачи прага като редови служител и осъзнае, че си има работа точно с такъв, не е изключено да го следва неотлъчно месеци и дори години наред. Защо? Главно това се дължи на две неща - първо, грешна представа за това какво е добро лидерство и, второ, защото се опитва да извлече лични изгоди от взаимоотношенията си с него, обяснява Риджио.
Ние ги държим на власт, допълва той.
Ето и кои са четирите причини, поради които хората следват токсични шефове:
Хората бъркат арогантност и нарцисизъм със сила
Силата и увереността са важни качества за един лидер. Понякога хората ги бъркат с арогантност и нарцисизъм.
В хода на проучване на университета в Амстердам през 2011 г. на няколко групи от участници са назначени на произволен принцип лидери. След това участниците трябвало да оценят качествата им. Те дали най-висока оценка на най-нарцистичните лидери, определяйки ги като най-ефективни, дори на практика те да пречели на комуникацията и да вредили на представянето на тяхната група.
Хората се поддават на “когнитивен мързел”
За Риджио когнитивният мързел се изразява в нещо, което мнозина от нас вероятно са срещали често. Знаете, че имате лош шеф, но решавате да не се опитвате да коригирате ситуацията, тъй като това ще ви коства много сили, време и нерви. Вместо това се самоубеждавате, че шефът ви е супер.
Именно затова служителите решават да “пасуват”, когато лошият шеф направи нещо нередно. Те не го държат отговорен и така шефът остава над правилата. Той остава на власт и не носи никаква отговорност за действията си.
Хората приравняват добрите резултати с добро лидерство
За вас шефът ви може да бъде токсичен. За някой друг - човек, който постига ценни резултати, например увеличава печалбите и сключва големи сделки.
За този тип лидери крайният резултат оправдава средствата, казва Риджио. “Ако те изглеждат ефикасни, хората просто не ги поставят под въпрос”.
Лошите шефове може да изглеждат ефективни за постигане на добри резултати, но това често включва „косвени щети“, като създаване на токсично работно място чрез лошо отношение към служителите или вземане на неетични решения, казва Риджио.
Хората се наслаждават на силата на асоциирането
Шефовете обикновено се задържат на власт, благодарение на група хора в компанията. Риджио казва, че някои служители поддържат най-лошите качества на своите мениджъри, тъй като се надяват да получат в замяна награда за лоялност, повишение и т.н.
Токсичният лидер привлича поддръжници, които го заобикалят, защото им харесва да бъдат свързани с влиятелен човек, обяснява той.
Риджио препоръчва да разпознаваме тези психологически тенденции, за да не изпаднем в ситуация, в която следваме токсичен шеф. По този начин ще се научим да откриваме добрите примери. Един добър шеф постига желаните резултати, като ограничава косвените щети, показва истинска грижа за своите служители и приема помощ и обратна връзка от другите.
Той оставя екипа от служителите по-добър, отколкото е бил, когато го е поел, допълва Риджио.