Минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година.

Това решиха депутатите с приетите на второ четене изменения в Кодекса на труда, съобщи БТА.

"За" измененията гласуваха 159 народни представители, нямаше против, 44 се въздържаха.

Приетата формулата за изчисляване на минималната работна заплата е стъпка в правилната посока, но фиксирането ѝ като 50% от средната брутна за страната противоречи на директива на Европейския съюз - тази позиция изразиха пред журналисти в парламента представители на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) и Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“. От синдикатите също така настояват за увеличение на минималната работна заплата от 1 юли с приемането на бюджета за 2023 г., посочва БТА.

В момента съотношението е фиксирано – 50% минимална към средна, което не позволява да се тества адекватността на тази минимална заплата, посредством кошница от стоки и услуги, които да бъдат договорени между социалните партньори, и като цяло договорният принцип беше нарушен, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов.

Икономическият съветник от КТ „Подкрепа“ Ваня Григорова посочи като огромен проблем, че е приет императивен текст – минималната заплата да бъде точно 50% от средната брутна такава.

Това означава, че се обезсмисля социалният диалог в Национален съвет за тристранно сътрудничество, коментира Григорова. Според нея този текст ще бъде променен, когато се транспонира цялата директива, защото ѝ противоречи.