Въпреки международните санкции китайски държавни компании, работещи в сферата на отбраната, доставят на руски държавни компании навигационно оборудване, технологии за заглушаване (използвани във военните действия, за да объркат вражеските радари или комуникации), както и части за изтребители.

Това показват данни на руските митници, прегледани от The Wall Street Journal. Публикацията на изданието съвпада с днешното изявление на китайското външно министерство, в което се казва, че Пекин иска да работи с Русия за прилагане на тяхното стратегическо партньорство и да насърчава по-нататъшния напредък в техните отношения.

Изброените продукти са само част от хилядите доставки в Русия на стоки с двойна употреба (както с търговско, така и с военно приложение) след нахлуването ѝ в Украйна, според митническите документи.

Те са предоставени на WSJ от базираната във Вашингтон C4ADS - организация с нестопанска цел, специализирана в идентифицирането на заплахи за националната сигурност. Повечето от доставките на стоки с двойна употреба са от Китай, показват документите, допълва WSJ.

Подкрепата на Китай за Русия, докато тя води война срещу Украйна, трябваше да бъде в дневния ред за обсъждане по време на посещението на държавния секретар Антъни Блинкен САЩ в Пекин този уикенд. Пътуването му обаче беше отложено за неопределено време, след като Пентагонът съобщи за китайския разузнавателен балон, летящ над континенталната част на САЩ по-рано през седмицата, припомня изданието.

Държавният секретар на САЩ разкритикува Китай заради шпионския балонПентагонът отхвърли твърденията на Китай, че балонът не се използва за наблюдение

Министерствата на външните работи, на отбраната и на икономиката на Русия не са отговорили на исканията за коментар от страна на WSJ. „Русия има достатъчно технологичен потенциал, за да гарантира своята сигурност и да проведе своята специалната военна операция. Този потенциал непрекъснато се подобрява“, заявява говорителят на Кремъл Дмитрий Песков.

Въпреки че Русия има способността да произвежда голяма част от основното си военно оборудване на вътрешния пазар, тя разчита в голяма степен на вноса на технологии с двойна употреба, като например полупроводници, които са от съществено значение за съвременната война, отбелязва WSJ.

Икономическият натиск от страна на Запада, започнал миналия февруари, имаше за цел да осакати военната машина на Москва, като се насочи и към износа за Русия, включително към компютърните чипове, инфрачервените камери и радарното оборудване, допълва изданието.

Митническите и корпоративни данни обаче показват, че Русия все още е в състояние да внася тези технологии през страни, които не са се присъединили към ръководените от САЩ усилия за отрязване на Москва от световните пазари.

Getty Images

Много от тези продукти все още преминават през държави като Турция и Обединените арабски емирства, чиито правителства са обвинявани от западни представители, че пренебрегват санкциите и контрола. Турски официални лица казаха по-рано, че санкциите са неефективни и че Анкара играе важна роля в диалога с Москва. Под натиска на САЩ, Турция все пак реши да прекрати някои финансови и бизнес връзки с Русия, отбелязва WSJ.

Документите, прегледани от изданието, показват, че китайските компании – както държавни, така и частни - са доминиращи износители на стоки с двойна употреба, будещи особено безпокойство.

Китайска лаборатория за ядрени оръжия използва американски чипове Очаква се Пекин да натрупа около 1500 ядрени бойни глави до 2035 г., при около 400 в момента

WSJ анализира повече от 84 000 доставки за Русия в периода след като Западът стартира санкционната си кампания, фокусирана върху стоки, които администрацията на Байдън маркира като критични за руската армия.

Официалните руски митнически данни, за които C4ADS казва, че може да не обхващат всички внесени стоки, описват всяка доставка в страната, предоставяйки информация за дата, изпращач, получател, купувач, както и описания на продуктите.

WSJ също така идентифицира повече от дузина руски и китайски компании, атакувани от САЩ в рамките на кампанията за икономически натиск върху Русия, както и в рамките на всички други предприети санкции.

„Въпреки международното наблюдение и санкциите, данните за световната търговия показват, че китайските държавни отбранителни компании продължават да изпращат военноприложими технологии на санкционирани руски отбранителни компании“, казва Наоми Гарсия, анализатор в C4ADS. „Тези руски компании използват същите тези технологии директно във войната на Русия в Украйна“, добавя тя.

Официални американски лица заявяват от своя страна, че разследват износа на забранени продукти и осъществяването на бизнес сделки, опитвайки се да осигурят спазването им чрез дипломатически контакти по целия свят. Те казват също така, че се „подготвят санкции срещу нови цели, за които се смята, че улесняват войната на Кремъл“, пише WSJ и припомня, че в сряда Министерството на финансите на САЩ добави към списъците си със санкции още лица и организации, за които се твърди, че участват в доставките на оръжия и други стоки за руските държавни фирми, работещи в сектора на отбраната.


Двустранната търговия между Китай и Русия достигна исторически връх Износът на Китай за Русия се е увеличил със 17,5% на годишна база, докато вносът от Русия е скочил с 48,6%

Партньорство с или без граници?

Точно преди нападението на Русия срещу Украйна миналия февруари, руският президент Владимир Путин и китайският лидер Си Дзинпин обявиха „безгранично“ партньорство, насочено към противодействие на САЩ, припомня изданието. След инвазията Пекин се опитва да намери предпазлив баланс, заявявайки, че се противопоставя на войната в Украйна, като същевременно запазва своите дипломатически, финансови и търговски връзки отворени с Русия.

„Твърдението, че Китай предоставя „помощ“ на Русия, няма фактическа основа, а е чисто спекулативно и умишлено раздухвано“, казват за WSJ от китайското посолство във Вашингтон. Говорителят на посолството изтъква дългогодишното мнение на Пекин, че Китай се противопоставя на тези „едностранни санкции, които нямат основание в международното право“.

Междувременно Китай заяви днес, че взаимното политическо доверие с Русия продължава да се задълбочава, след като китайският заместник-министър на външните работи Ма Чжаосюй посети Русия по-рано тази седмица и се срещна с руския министър на външните работи Сергей Лавров.

По време на тези срещи китайският представител е обменил с руските представители мнения относно двустранното и многостранното сътрудничество, както и по регионални и международни въпроси, в които и двете страни имат поводи за безпокойство, писа Reuters.

В изявлението на китайското външно министерство относно посещението на Ма в Русия не се споменава Украйна.

В четвъртък руският външен министър Сергей Лавров обаче заяви, че отношенията на Москва с Китай нямат ограничения и че въпреки, че между двете страни няма официален военен съюз, техните отношения са от много по-висше и широкообхватно естество.

По-рано руски официални лица заявиха, че ще се адаптират към западната санкционна кампания, като се обърнат към Азия, включително Китай, припомня WSJ.


Медведев: Украйна Според Медведев европейските граждани плащат заради санкциите срещу Русия и военната помощ за Украйна

Естество на доставките

На 31 август 2022г. китайската държавна компания Poly Technologies, работеща в сферата на отбраната, изпраща на руската държавна фирма JSC Rosoboronexport навигационно оборудване за военнотранспортни хеликоптери M-17, показват митническите данни, проучени от WSJ.

По-рано същия месец китайската фирма за електроника Fujian Nanan Baofeng Electronic Co. доставя на Rosoboronexport - чрез узбекска държавна отбранителна фирма - телескопична антена за военната машина RB-531BE, която се използва за заглушаване на комуникациите.

На 24 октомври китайската държавна компания за самолетостроене AVIC International Holding Corp. изпраща на AO Kret, дъщерно дружество на санкционирания държавен отбранителен гигант Rostec, части на стойност 1,2 милиона долара за реактивни изтребители Су-35.

Уонг Шофенг, генерален мениджър на Fujian Baofeng Electronics Co., казва в отговор на материала на WSJ, че компанията му не произвежда телескопични антени и няма данни за доставки до узбекска държавна отбранителна фирма. „Тази статия е в противоречие с фактите“, допълва той.

Другите китайски и руски фирми не са отговорили на отправените от изданието покани за коментар, както и по-голяма част от останалите доставчици, посочени в материала на WSJ.

Един за всички, всички за един – как краудфъндинг моделът помага на УкрайнаМалки благотворителни фондове за групово финансиране осигуряват гъвкава верига за доставка на основно оборудване за украинските военни

Сред доставчиците, открити в руските митнически данни, е и China Taly Aviation Technologies Corp., звено за доставки на отдела за оборудване на военновъздушните сили на Китай.

Сред доставките на тази компания са части, изпратени на 4 октомври до санкционирания руски държавен производител на ракети Almaz Antey за използване в мобилния радар 96L6E. Според анализатори Русия използва радара за откриване на вражески реактивни изтребители, ракети и дронове като част от своята зенитно-ракетна система С-400, използвана в Украйна.

Sinno Electronics, санкционирана в края на миналата година от Министерството на финансите на САЩ за предполагаемо доставяне на забранени стоки за руския отбранителен сектор, е един от най-успешните износители на стоки с двойна употреба, като прави повече от 1300 доставки между април и октомври на стойност над 2 милиона долара, според митническите данни.

Те показват още и доставки на китайските квадрокоптери DJI за Русия, които, според военни анализатори, се използват от руските сили за локализиране и наблюдение на украинските сили. Някои от тези дронове се доставят директно от китайски търговец на дребно на руски дистрибутори, според митническите данни, но други преминават транзитно през Обединените арабски емирства.

Посолството на ОАЕ във Вашингтон не е коментирало данните към момента. DJI заявява от своя страна заявява, че се противопоставя на военното използване на нейните дронове, че е спряла операциите си в Русия през април и изисква от глобалните си агенти да се съобразяват с това. От компанията обаче добавят, че не могат да спрат потребителите или организациите в други страни или региони, различни от Русия и Украйна, да купуват продуктите ѝ и след това да ги предоставят на воюващите страни.


Китай влива 143 млрд. долара в производството на чиповеПекин планира да пусне един от най-големите си пакети от фискални стимули под формата на субсидии и данъчни кредити за подпомагане на производството на полупроводници и за изследователски дейности

Сред доставките от решаващо значение за военните усилия на Москва, твърдят американски служители, са компютърните чипове, които се използват в оръжия, насочени към украинските сили и инфраструктура, както и в електронни системи, използвани за сателитно геолокиране, радиокомуникации, технологии за наблюдение и навигация.

Износът на такива чипове и свързаните с тях компоненти се понижава с повече от половина, след като САЩ и техните съюзници за първи път налагат строги ограничения за износ, според митническите данни. Но тези нива бързо започват да се покачват и до октомври 2022 г. стойността им достига близо 33 милиона долара. Това е малко по-малко от средното месечно ниво от 35 милиона долара, което Русия отделя, откакто САЩ започват да налагат санкции на Русия през

2014 г., след като армията на Путин окупира Крим, според анализа на WSJ.

Анна Полищук за новите стартъп тенденции по време на война Докато има електричество и интернет, можем да работим

За разлика от предишните режими за контрол на износа, които забраняваха директното предоставяне на определени стоки с двойна употреба, през февруари западните власти заявиха, че санкциите са насочени към цялата верига на доставки, припомня още изданието.

Базираният във Вашингтон мозъчен тръст Silverado Policy Accelerator, който се стреми да засили конкурентоспособността на САЩ, заяви този месец, че Русия все повече разчита на стоки с двойна употреба от Китай и особено от Хонконг, за да посрещне военните си нужди.

„Тези мерки имаха значително въздействие върху възможностите на Русия“, казва Сара Стюарт, главен изпълнителен директор на Silverado, имайки предвид съюзническите санкции и контрола върху износа, „но те все още не са нанесли смъртоносен удар“.