След като Русия нахлува в Украйна на 24 февруари 2022 г., Линдзи Уитмър Колинс осъзнава, че трябва да действа бързо: всички нейни служители освен двама живеят в нападната страна, като повечето работят от офис в Лвов.

Линдзи е основател на базираното в Сан Франциско студио за разработка на приложения WLCM (произнася се "Welcome"). Тя веднага въвежда платен отпуск, стартира Slack канал за колаборация и споделяне на контакти и ресурси и събира пари за служителите, избягали от страната.

Няколко седмици по-късно много от хората на WLCM се връщат на работа, но нищо не продължава така както е било преди, разказва Линдзи пред списание Inc., което включи компанията в списъка си Best in Business.

Философията на Линдзи е, че когато не можем да променим глобалните обстоятелства, можем да подобрим нашите по-малки светове, добавяйки в тях нови модели за по-добри взаимоотношения и грижа за хората, която създава енергия за нови проекти.


lindseywcollins.com

„Миналата година се оказа най-добрата ни година: Приходите ни се увеличиха с 12%, въпреки че печалбата ни намаля с 30%“, казва основателят на WLCM.

„Като собственици на бизнес сме склонни да мислим, че успехът е в числата. Бизнесът е организация, която съществува, за да прави пари. Но разликата между думите „бизнес“ и „компания“ е важна. Коренът на компанията е общността и солидарността“, споделя предприемачът и добавя: “А лидерството е да се грижиш за хората“.

По думите на Линдзи да бъдеш собственик на бизнес със сигурност е свързано с постигането на печалби, но това не е бил приоритетът ѝ миналата година.


След инвазията на Русия в Украйна WLCM стартира кампания за набиране на средства, която събира 60 000 долара. Самата компания добавя 40 000 собствени средства и така започва да управлява малко над 100 000 долара за директни дарения. Помага на хора, които внасят депозит за нов апартамент някъде. Или пък на бащата на главния оперативен директор на WLCM Лилия Соловей, който се нуждае от каска, когато грабва оръжието и отива да се бие без такава.

„Намерихме НПО в Европа, която доставяше провизии в Украйна. Заведохме хората там, където трябваше да бъдат, и им осигурихме терапия. Всички запазиха работата си. Направих проучване, опитвайки се да разбера как се чувстват хората в работата си – харесват ли екипа и проекта си, какви са целите им“, разказва още Линдзи. Оказва се, че най-важната цел за всички е "стабилност".

Задайте на хората си тези 5 въпроса. И те ще ви се отблагодарятКак да помогнете на служителите да намерят смисъл дори в най-обикновените задачи и да създадете следващите добри лидери в организацията си

Това кара лидерът на WLCM да осигури повишения на служителите на същото ниво, както би го направили по всяко друго време. Връзките в екипите стават по-силни от всякога, казва тя и добавя, че те почват да търсят възможност за растеж в нови проекти.

Компанията стартира дъщерното дружество WLCM Joy Labs, което създава продукти за забавление. Един от тях е приложение с приказки за деца, наречено Who Farted?!, което компанията ще лансира на годишнината от инвазията.

„Нашият екип посрещна четири бебета година преди инвазията - три в Украйна и едно в САЩ, дъщеря ми. Искахме да направим нещо, което да накара децата ни да се смеят. Защото когато едно дете се смее, всички възрастни наоколо се усмихват и това е доказателство за съществуването на доброта в света“, разказва Линдзи.


Анна Полищук за новите стартъп тенденции по време на война Докато има електричество и интернет, можем да работим WLCM използва това приложение, за да събира пари за каузи и организации, които подкрепят деца, сред които детската болница в Киев, Съвета за защита на природните ресурси, Everytown for Gun Safety.

„Ако исках компанията да бъде наистина печеливш през последната година, щях да уволня четирима или петима души и да не основавам Joy Labs. Но при такъв сценарий, всички щяха да бъдат по-малко щастливи. Щяхме да висим на косъм. Тази работа ни дава нова енергия, нови идеи и нови знания“, споделя предприемачът пред Inc.


„Има толкова много неща, които не можем да контролираме, но имаме контрол над собствените си сърца и умове. Да караме децата да се смеят няма да спре Путин да хвърля бомби, но правим каквото можем, за да поддържаме духа и устойчивостта си.“