След като стана ясно, че перспективата за присъединяване на България в еврозоната се отлага и няма да стане факт на 1 януари догодина, въпросът кога ще успеем да покрием критериите за влизане остава без ясен отговор. Държавата ще се стреми към нова дата през 2024 г, като най-близката възможна е 1 юни.

Докато това се случи обаче, обществото ни има достатъчно време да се информира за промяната и да станем пълноправни членове на еврозоната без излишни тревоги, съмнения и конспиративни теории срещу единната европейска валута.

Един от начините за това е да се запознаем с отговорите на най-честите въпроси за еврото, които БНБ публикува на официалния си сайт.

Какво е еврозона?

Еврозоната е обединение на онези държави – членки на Европейския съюз (ЕС), които са въвели еврото като своя национална валута. Общата валута, единната парична политика, целяща ценова стабилност, и координацията на икономическите и фискалните политики са ключовите характеристики на Икономическия и паричен съюз (ИПС). Всички новоприсъединили се държави – членки на ЕС, участват в ИПС с дерогация по отношение на общата валута и единната парична политика до момента на тяхното присъединяване към еврозоната (с изключение на Дания), с което те стават пълноправни участници и в Икономическия и паричен съюз.

Приемането на еврото в България се отлага с 1 годинаКонвергентен доклад ще бъде договорен след като страната ни изпълни критериите от Маахстрихт и бъдат приети четирите закона, свързани с членството, един от които е този за БНБ

Когато еврото беше въведено за първи път през 1999 г. – първо за безналичните разплащания при търговски и финансови операции – еврозоната беше съставена от 11 от тогавашните 15 държави – членки на ЕС. Броят на участващите държави се увеличи до 12 на 1 януари 2001 г. с присъединяването на Гърция, само една година преди появата на наличната форма на еврото като банкноти и монети. На 1 януари 2007 г. Словения стана 13-ия член на еврозоната, последвана година по-късно от Кипър и Малта, от Словакия на 1 януари 2009 г., Естония на 1 януари 2011 г., Латвия на 1 януари 2014 г., Литва на 1 януари 2015 г. и Хърватия на 1 януари 2023 г.


Бизнес активността в еврозоната достига 9-месечен връх през февруариТласък дава подобрението при услугите, според ключово проучване. И в Германия, и във Франция индикаторът се подобрява

Всички държави – членки на ЕС, имат задължението да се присъединят към еврозоната, когато изпълнят необходимите условия за въвеждане на еврото, дотогава те участват в Икономическия и паричен съюз на ЕС като държава членка с дерогация. Единственото изключение е Дания, която има право на неучастие, посочено в протокол, приложен към Договора, въпреки че при желание в бъдеще страната може да въведе еврото.

Андора, Монако, Сан Марино и Ватикана са приели еврото като своя национална валута по силата на специални парични споразумения с ЕС и могат да издават свои собствени евромонети в рамките на определени ограничения. Черна гора и Косово също са приели еврото като национална валута, но с едностранни актове. Тъй като нито една от шестте държави не е членка на ЕС, те не са част от еврозоната.

Кои държави са част от еврозоната?

Държавите – членки на еврозоната, са 20 и това са: Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словакия, Словения, Финландия, Франция и Хърватия.

Димитър Радев: БНБ изпълнява голям спектър от задачи по въвеждане на евротоОсновен риск пред процеса на присъединяване в определения времеви хоризонт е развитието на политическата ситуация в страната, казва управителят на БНБ

Какво е Европейска централна банка?

Съгласно Договора за функционирането на Европейския съюз, Европейската централна банка (ЕЦБ) и националните централни банки (НЦБ) на всички държави – членки на ЕС, независимо дали те са приели еврото или не, образуват Европейската система на централните банки (ЕСЦБ). С присъединяването на България към ЕС от 1 януари 2007 г. Българската народна банка е част от ЕСЦБ.

ЕЦБ и националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото, заедно съставляват Евросистемата.

ЕЦБ е създадена като център на Евросистемата и на ЕСЦБ и е базирана във Франкфурт на Майн, Германия. ЕСЦБ и Евросистемата ще съществуват паралелно, докато има държави – членки на ЕС, които не са приели еврото за своя валута.

Основната цел на Евросистемата е да поддържа ценова стабилност, запазвайки стойността на еврото. Чрез поддържането на ниски, стабилни и предвидими нива на инфлацията се цели да се подпомогнат гражданите и бизнеса в планирането на спестяванията и разходите им. Целта е утре хората да могат да купят с парите си толкова, колкото и днес. Чрез своя Управителен съвет ЕЦБ определя паричната политика за цялата еврозона – единен паричен орган с единна парична политика и основна цел поддържане на ценова стабилност.

ЕЦБ допринася за сигурността и стабилността на европейската банкова система, разработва и емитира евробанкноти, управлява и поддържа нормалното функциониране на платежните системи, способства за запазване на финансовата стабилност.

Управителят на БНБ: Присъединяването към еврозоната е политически въпросДимитър Радев призова депутатите да се фокусират върху разрешаването на политическата криза

Какви са критериите за приемане на еврото?

Постигането на номинално и устойчиво сближаване е условието за членство, съгласно Договора за ЕС, което страната ни трябва да изпълни. Постигането на такова сближаване се определя от изпълнение на критериите за членство в еврозоната, дефинирани в Договора от Маастрихт, а именно:

• Критерий за ценова стабилност, според който средният темп на инфлация не надвишава с повече от 1.5 процентни пункта средния темп на инфлация в трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

• Бюджетният дефицит да не надвишава 3% от БВП;

• Държавният дълг да не надвишава 60% от БВП;

• Средният размер на номиналния дългосрочен лихвен процент, измерен чрез доходността на десетгодишните държавни облигации, деноминирани в национална валута, за период от една година преди оценката да не превишава с повече от 2 процентни пункта средната стойност на показателя за трите държави членки с най-добри резултати в областта на ценовата стабилност;

• Участие на националната валута във Валутно-курсовия механизъм II за период от най-малко две години преди оценката, без обезценяване спрямо централния курс към еврото.

Наред с изпълнението на правни, икономически и структурни мерки за укрепване на конкурентоспособността и устойчивостта на икономиката, пътят към плавното приемане на еврото е свързан и със задълбочено планиране и практическа подготовка за приемане на единната валута както от администрацията, така и от бизнеса и гражданите.

Хърватия, еврото и кафето - дали всичко не е една голяма измислена драма?Месеци преди официалното въвеждане не еврото всички цени се изписваха и в двете валути, за да знаят потребителите какво предстои

Какви са ползите от еврото?

Еврото предлага много ползи за гражданите, фирмите и икономиките на държавите, които го използват. Някои от тях са:

• лесно сравняване на цените между държавите-членки на еврозоната, което засилва конкуренцията между предприятията, като по този начин облагодетелства потребителите;

• ценова стабилност;

• възможност за фирмите по-лесно, по-евтино и по-безопасно да търгуват в еврозоната и с останалата част на света;

• повишаване на икономическата стабилност и растежа;

• по-добре интегрирани и поради това по-ефективни финансови пазари;

• по-голямо влияние в световната икономика чрез използването на втората в света резервна валута;

• осезаем символ на европейската идентичност.

Много от тези ползи са взаимосвързани. Например, икономическата стабилност е от полза за икономиката на дадена страна от ЕС, тъй като улеснява правителството да взима стратегически дългосрочни решения. Но икономическата стабилност е от полза и за фирмите, тъй като води до намаляване на несигурността и стимулира инвестициите. Това на свой ред е от полза за гражданите заради повишаването на заетостта и по-качествените работни места.

Пеканов: Отлагането на влизането в еврозоната носи сериозни щетиСтраната ни губи по 300-400 млн. лева на година заради това, че не е в еврозоната, заяви Атанас Пеканов

Кой отговаря за координацията на подготовката на България за въвеждане на еврото?

Координационният съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната (по-нататък наричан „Съветът“) е отговорен за организирането, координирането и наблюдението на практическата подготовка на Република България за членство в еврозоната. Съветът отговаря и за разработването, изпълнението и, при необходимост, за актуализацията на Националния план за въвеждане на еврото в Република България.

Сред функциите му са още одобряването на документи, дейности и инициативи, свързани с подготовката за приемане на единната европейска валута, както и периодичното докладване пред Министерския съвет за напредъка по подготовката. Съветът е създаден още през 2015 г. (с Постановление № 168 на Министерския съвет), като неговата дейност е възобновена след присъединяването на българския лев към Валутно-курсовия механизъм II.

Съветът се председателства съвместно от управителя на Българската народна банка и министъра на финансите, който е национален координатор на подготовката на Република България за членство в еврозоната.

Членове на Съвета са:

• Ръководителите на работните групи и подгрупи, които експертно подпомагат работата на Съвета и чийто обхват на дейност е описан в Плана за въвеждане на еврото в Република България, сред които заместник-министър на финансите, заместник-министър на икономиката и индустрията, подуправителите на БНБ и член на КФН;

• Заместник министър-председателят по управление на европейските средства;

• Заместник-министър на външните работи;

• Заместник-министър на правосъдието;

• Заместник-министър на електронното управление;

• Заместник-министър на вътрешните работи;

• Председателят на Държавната агенция „Национална сигурност“;

• Заместник-министър на транспорта и съобщенията.

Пътят на Полша към еврото – дебатът се разгаря отновоПолската фондация за икономическа свобода поема управлението на Националната кампания „Пътят към еврото”

Къде мога да открия пълната и вярната информация за въвеждането на еврото в България?

Интернет страницата за еврото, която ще започне да действа от края на март 2023 г., ще бъде основен институционален канал за информиране на гражданите и бизнеса за въвеждането на еврото в България.

На нея ще се публикува информация за:

• Ползи от въвеждане на еврото;

• Полезна практическа информация, вкл. времеви периоди и начини за обмяна на валута и двойно обозначение на цените, промени за гражданите и за бизнеса;

• Външен вид и защитни елементи на евробанкнотите и монетите;

• Добри практики и опит на други страни, въвели еврото;

• Документи, регламентиращи процеса по въвеждане на еврото: Националния план, Закона за въвеждане на еврото, насоки/препоръки, свързани с приемането на еврото в различни сектори и др.

Информация ще може да се получи и на специална безплатна телефонна линия, която ще бъде разкрита по-късно. Предвижда се да бъде разработено и мобилно приложение. Неговата функция ще бъде да информира и да предостави възможност за изчисляване на стойността на стоки и услуги от левове в евро и обратно.

За доброто информиране на гражданите и бизнеса относно въвеждането на еврото ще бъде проведена всеобхватна комуникационна кампания. Ще бъдат използвани различни канали за информиране на обществото: ТВ канали, радио, социалните мрежи, онлайн и печатни медии и др.

Следва:

Какво означава превалутиране от левове в евро?

Как ще се превалутират сметките от левове в евро?

С въвеждането на еврото левът веднага ли престава да бъде законно платежно средство?

Как ще се извършва обмяната на парите по сметки?

Ако плащам в левове, имат ли право да ми връщат в евро и обратното?

Кога ще започнат да се посочват цените и в евро?

Откога ще се въведе двойно обозначаване на цените в евро и в лева?

Търговците как ще връщат ресто от деня на въвеждане на еврото?

Πpи зaмянaтa нa лeвa c eвpo cтoĸитe и ycлyгитe щe пocĸъпнaт ли двoйнo?