Да вдигаш или не: Германия поставя ЕЦБ пред сложна дилема
Европейската централна банка (ЕЦБ) отново е в затруднено положение и този път лошите новини не идват от Гърция, Италия или друг от обичайните заподозрени от по-бедния юг на блока.
Най-големият член на клуба и предполагаем двигател - Германия, посочва в свой анализ Reuters, сега е засегната от токсична комбинация от слаба търговия с ключовия партньор Китай, спад в големите производствени и строителни сектори и екзистенциални въпроси относно бизнес модела, основан на евтиното гориво от Русия, с което доскоро страната разполагаше.
Проблемите в Германия спъват растежа в еврозоната като цяло и заплашват да я тласнат към рецесия, а не към "мекото приземяване" на умерен растеж и инфлация, което ЕЦБ беше предвидила, а САЩ все още се надяват да постигнат, акцентира още информационната агенция и продължава:
„Това налага промяна в настройката на ЕЦБ - от изключване на пауза в най-рязката и дълга серия от повишения на лихвените проценти до открито говорене за такава още следващия месец“.
В същото време пазарът смята, че централната банка може дори да се наложи да отмени някои от тези увеличения, точно както прави по време на последния си цикъл на затягане през 2011 г., когато дълговите кризи в Гърция, Португалия, Ирландия, Испания и Кипър бяха съпроводени от по-широка рецесия.
"Има някои прилики между обстоятелствата през 2011 г. и сега", казва Ричард Портес, професор по икономика в London Business School.
Болният човек на Европа. Отново
За разлика от тогава, Германия, а не южната част на Европа, е в епицентъра на проблема, което мотивира много коментатори да изтупат от прахта прозвището "болният човек на Европа", използвано за последно по отношение на тази страна в първите години на новия век, припомня Reuters.
По ирония на съдбата този израз е измислен от руския император Николай I, за да опише Османската империя през XIX век, а някои от настоящите нещастия на Германия също произлизат от Русия, на която Берлин разчиташе за една трета от енергийните си доставки, докато нахлуването в Украйна не направи невъзможен този евтин внос.
Други предизвикателства са по-дълбоки и се дължат на прекомерната зависимост на страната от износа, липсата на инвестиции и недостига на работна ръка.
"Ако правителството не предприеме решителни действия, Германия вероятно ще остане в дъното на таблицата за растеж в еврозоната", казва Ралф Солвеен, икономист в Commerzbank.
Внимавай какво говориш
Но поне част от проблемите на Германия могат да бъдат проследени до по-строгата парична политика.
Централната банка съзнателно потиска икономическата активност чрез по-високи лихвени проценти в опит да сведе инфлацията, която в един момент миналата година беше двуцифрена, до целевото равнище от 2%.
По-високите разходи по заемите засягат особено силно производителите, тъй като те зависят от инвестициите, а никоя страна от еврозоната няма по-голям индустриален сектор от Германия.
"Да се разхлаби паричната политика, тъй като Германия е в затруднено положение, би било неразумно, но да се затегне тя би добавило макронатиск към натиска на микроравнище, който тормози най-голямата икономика в Европа", обяснява Портес.
Това поставя ЕЦБ в ситуация, в която тя трябва да обмисли приключването на цикъла на затягане на паричната политика, преди да стане свидетел на устойчив спад на базисната инфлация, какъвто тя заяви, че иска да види.
Подобна връзка между базисната инфлация и необходимостта от продължаване на повишаването на лихвените проценти може да се окаже неудобна за ЕЦБ, която сега се опитва да измести акцента от повишаване на разходите по заемите към поддържането им на високи нива, посочва информационната агенция и цитира Карстен Бржески, глобален ръководител на макрогрупата на ING Research:
"Те допуснаха грешка, като акцентираха твърде много върху базисната инфлация. Рискът е, че може да са отишли твърде далеч."
За Рикардо Рейс, професор в London Business School, ЕЦБ трябва да започне да се обляга на очакваното развитие на инфлацията "след 12 или 18 месеца" - както традиционно прави, а не текущи показания.
По високи за по-дълго време
Влошаването на бизнес средата в еврозоната поражда още опасения от рецесияБизнес активността в блока се е свила много повече от очакваното през юли
Първите признаци за промяна в разказа започнаха на последното заседание на ЕЦБ преди две седмици и изненадаха пазарите, посочва още Reuters и дава контекст:
„След като през юни заяви, че ЕЦБ "дори не мисли за спиране" на повишаването на лихвените проценти, на последната си пресконференция Лагард промени курса, като стигна дотам да заяви, че не смята, че централната банка има повече работа за вършене "в този момент".
Дни по-късно - и след като данните показаха, че инфлацията (без енергията, храните, алкохола и тютюневите изделия) се е задържала на ниво от 5,5% - ЕЦБ предпочете да подчертае, че повечето други измерители на базисните цени са показали признаци на отслабване. В коментар на това развитие членът на Управителния съвет на ЕЦБ Фабио Панета изтъква необходимостта от "постоянство" при запазването на високите лихвени проценти, а не от по-нататъшното им повишаване.