Спечелването на битката с инфлацията изисква лихвените проценти да останат по-високи за по-дълго време. От първостепенно значение е да се избегне преждевременно облекчаване на монетарната политика, предвид риска от ново повишаване на цените.

Това казва управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в обръщение в Абиджан - икономическият център и най-голям град на Кот д'Ивоар, разпространено в онлайн платформата на МВФ.

Обръщението на Георгиева предшества годишната среща на Международния валутен фонд и Световната банка, която ще се проведе следващата седмица в мароканския град Маракеш.

"Борбата с инфлацията е приоритет номер едно", посочва Георгиева в изявлението си, обобщено от Reuters и БТА. По думите ѝ високите цени подкопават доверието на потребителите и инвеститорите и удрят най-тежко най-бедните хора в обществото.

"Световната икономика показа забележителна устойчивост като първата половина на 2023 г. донесе някои добри новини, дошли до голяма степен поради по-силното от очакваното търсене на услуги и осезаемия напредък в борбата с инфлацията. Това увеличава шансовете за меко приземяване на глобалната икономика. Но не можем да оставим бдителността си", казва още Георгиева.

Топ анализаторът Ед Ярдени повишава прогнозата си за рецесия в САЩБързото покачване на цените на петрола това лято е повишило перспективата за ера на постоянна инфлация и рецесия, подобно на 70-те години на миналия век

Последователните сътресения от 2020 г. насам са намалили ръста на икономиките по света с 3,7 трилиона долара, а текущият растеж остава доста под нивата отпреди пандемията, като в средносрочните перспективи за растеж също са се влошили.

Новата редовна прогноза за световната икономика на МВФ ще бъде официално представена във вторник и ще покаже бавно и неравномерно възстановяване, като се появяват големи различия в тенденциите по света, посочва Георгиева.

Тя подчертава силните разлики в динамиката на растежа, отбелязвайки, че САЩ са единствената голяма икономика, която отчита възстановяване на БВП до нивата отпреди пандемията, и посочва Индия и Кот д'Ивоар като други светли точки.

Повечето напреднали икономики обаче се забавят и икономическата активност в Китай, втората по големина икономика в света, остава под очакванията, казва Георгиева, добавяйки, че много други страни се борят с "анемичен растеж".

Как променящите се геополитически съюзи фрагментират световната икономикаОбявената от Байдън глобална инициатива се превръща в контрапункт на “Един пояс, един път” на Китай

Икономическата фрагментация - белязана от протекционизъм, контрол върху износа и оттегляне от световната търговия - заплашва да подкопае допълнително перспективите за растеж, особено за нововъзникващите и развиващите се икономики, казва Георгиева.

Много държави също бяха изправени пред значителни фискални рискове и спешно се наложи да възстановят своите буфери, като в Африка и други региони се наблюдава допълнително нарастване на дълговата тежест.

Според Георгиева банките също са изправени пред натиск. Тя призовава за спешни стъпки за укрепване на глобалната мрежа за финансова сигурност.

Анализът на МВФ показа, че 100 нововъзникващи страни и страни с ниски доходи - включително повечето африкански нации - нямат достатъчно ресурси и достъп до суап линии, което ги излага на риск в случай на финансова криза.

МВФ, който е предоставил около 320 милиарда долара финансиране на 96 страни след пандемията, също трябваше да засили капацитета си за отпускане на заеми, казва Георгиева, призовавайки страните членки да действат за увеличаване на своите квотни ресурси.

Чрез преразпределяне на специални права на тираж (т.нар. валута на МВФ), по време на пандемията от коронавирус, измежду страните членки на МВФ са предоставени други средства в размер на над 600 млрд. долара.

Георгиева също така призовава по-силните членове на МВФ да се намесят с повече финансиране за механизма за намаляване на бедността и увеличаване на растежа в най-бедните страни.

МВФ очаква 3% годишен растеж на световната икономика в следващите 5 годиниПравителствата, най-вече в страните с нововъзникващи пазари, ще трябва да затегнат фискалната политика

Георгиева изтъква и ролята на новия фонд на МВФ за устойчивост на стойност 40 милиарда долара, който осигурява по-дългосрочно финансиране за реформи в областта на климата. Неговата работа започна през 2022 г. и вече са подпомогнати 11 страни, като шест от тях са във Африка, а още 40 страни очакват подкрепа, посочва Георгиева цитирана от Bloomberg.

По думите ѝ някои мерки ще позволят опрощаването на държавните дългове на развиващи се икономики, ако те поемат и приложат програми за достигане на определени климатични цели и показатели.