В сърцето на злото: Откога и защо Хамас иска да унищожи Израел
Опустошителната сухопътна, морска и въздушна атака, която Хамас предприе в събота срещу Израел, предизвика хаос в региона и постави движението във фокуса на световното внимание.
Войнстващата палестинска групировка организира безпрецедентно нападение срещу Израел, при което загинаха хиляди хора и още по-голям брой бяха ранени.
Бойците взеха за заложници над 100 израелски цивилни граждани, войници и чужденци, отбелязва в анализ по темата CNBC.
Нападението отбеляза най-смъртоносния атентат, който страната е претърпявала от поколения насам и накара израелския министър-председател Бенямин Нетаняху да обяви, че страната му е във война.
В рамките на контраофанзивата на Израел срещу Хамас военните извършиха множество въздушни удари по затворената територия на ивицата Газа, при които също бяха убити стотици хора.
Израел мобилизира рекордните 300 000 запасняци и наложи пълна обсада на ивицата Газа и спря доставките на електричество, храна, вода и гориво за блокираното население от около 2,3 млн. души. Израелските сили твърдят, че вече контролират напълно територията на границата с Газа.
Палестинското министерство на здравеопазването съобщи във вторник сутринта, че в Газа са загинали 770 души, а 4000 са ранени. Израелските отбранителни сили съобщиха, че над 900 израелци са убити, а над 2700 са ранени. Така общият брой на загиналите до момента надхвърля 1 600 души.
Насилието повдига въпроси за историята, мотивите и бъдещето на Хамас – групировка, която е обявена за терористична организация от САЩ, Япония, Австралия, Израел, Европейския съюз и много други държави, въпреки че някои прилагат този етикет само към военното ѝ крило.
Какво е Хамас
Основана през 1987 г. и ръководена от Исмаил Хания, Хамас е акроним на Harakat al-Muqawama al-Islamiya, или "Движение за ислямска съпротива".
То е посветено на създаването на независима ислямска държава в историческа Палестина и от 2007 г. контролира ивицата Газа – една от двете палестински територии, заедно със Западния бряг.
Хамас е една от двете основни политически сили в палестинските територии, като другата е Фатах - съперническа групировка, известна преди това като Палестинско движение за национално освобождение. Фатах запазва контрола си върху Палестинската национална власт в окупирания от Израел Западен бряг.
„Бурята Ал-Акса“: Ще се сбъдне ли най-ужасният сценарий за ИзраелСпоред Нетаняху, страната му се
Борбата за власт между Хамас и Фатах възниква малко след като първите печелят изборите в ивицата Газа през 2006 г., които се провеждат година след изтеглянето на Израел от територията.
Бойците на Хамас превземат със сила централата на Фатах, за да установят контрол над ивицата и оттогава групировката запазва политическия си контрол в района.
Военното крило на Хамас е известно като бригадите "Ал Касем" – най-голямата и най-добре оборудвана военна група, действаща на територията на Газа, допълва CNBC.
Живот в Газа
От 2007 г. Израел налага въздушна, сухопътна и морска блокада на ивицата Газа, като твърди, че този ход е необходим, за да се предотвратят атаките на Хамас срещу страната.
Организацията на обединените нации и международните групи за защита на правата на човека осъдиха блокадата и определиха Газа като "най-големия открит затвор в света".
Жителите на Газа са заобиколени от бетонни стени и огради от бодлива тел и не могат да напускат територията без разрешениe от Израел.
По данни на ООН между 2008 г. и 2023 г. при израелски въздушни удари са загинали 6407 палестинци в окупираните територии, от които 5360 в Газа.
308 души са загинали в Израел през този период. Израел твърди, че ударите са били насочени срещу дейци на Хамас, въпреки че те предизвикаха осъждане от страна на ООН и други групи заради съобщенията за голям брой жертви сред цивилното население.
Половината от населението на Газа е под 19-годишна възраст, но е изправено пред тежки икономически перспективи, тъй като 16 години израелска блокада и забрана за внос и износ са осакатили икономиката. Безработицата е над 40 %, над 65 % от населението е под прага на бедността, а 63 % се считат за продоволствено несигурни, според ООН.
Във вторник Агенцията на ООН за помощи заяви, че условията в ивицата Газа остават "трудни", тъй като тежките въздушни удари продължават, а някои приюти са препълнени.
"Дълбоко съм разтревожен от днешното съобщение, че Израел ще започне пълна обсада на ивицата Газа. Нищо няма да бъде позволено, нито електричество, нито храна, нито гориво. Хуманитарната ситуация беше изключително тежка преди тези военни действия. Сега тя само ще се влоши експоненциално", заяви генералният секретар на ООН Антонио Гутериш в понеделник.
Басим Наим, ръководител на международните отношения на Хамас в Газа, заяви в понеделник пред BBC, че цивилното население живее в "задушаваща обсада" от около 17 години, която "за съжаление е подкрепяна от международната общност". "Всичко това е натрупало огромен гняв от страна на палестинците и ние винаги сме предупреждавали дипломатите и политиците, с които сме се срещали, че тази ситуация е неустойчива. Хората под окупация, винаги имат право да се съпротивляват с всички налични средства, включително с въоръжена съпротива.", допълни той.
Израелският лидер Нетаняху обеща да отмъсти "мощно" за това, което нарече "жестока и подла война" на Хамас.
Ролята на Иран
Преди изненадващата атака на Хамас на 7 октомври боевете между Хамас и Израел бяха най-смъртоносни през 2021 г., когато след нарастващото напрежение между палестинци и израелци в Йерусалим бойната групировка изстреля ракети към Израел.
Хамас получи международна подкрепа от държави като Турция и Катар, а Иран е известен като един от най-големите благодетели на групировката.
Най-високопоставеният представител на Иран аятолах Али Хаменей заяви във вторник, че Техеран не е замесен в нападението на Хамас през уикенда. Той обаче похвали това, което определи като "непоправимо" военно и разузнавателно поражение на Израел. "Целуваме челата и ръцете на изобретателните и интелигентни проектанти и палестинската младеж", казва той в коментари, предадени от иранската държавна информационна агенция "Ислямска република".
Иран е санкциониран от САЩ и е дългогодишен регионален съперник на Израел, отбелязва CNBC.
Корените на конфликта
Бащата-основател на Израел Давид Бен-Гурион провъзгласява съвременната държава Израел на 14 май 1948 г., създавайки сигурно убежище за евреите, бягащи от преследване и търсещи дом на земя, с която те свързват дълбоки връзки от поколения, връща се десетилетия назад Reuters в анализ за зародиша на конфликта.
Палестинците оплакват създаването на Израел като Накба, или катастрофа, която е довела до лишаването им от собственост и е блокирала мечтите им за държавност.
По време на последвалата война около 700 000 палестинци, половината от арабското население на управляваната от Великобритания Палестина, бягат или са прогонени от домовете си, като се озовават в Йордания, Ливан и Сирия, както и в Газа, Западния бряг и Източен Йерусалим.
Израел, близък съюзник на САЩ, оспорва твърдението, че е прогонил палестинците от домовете им и изтъква, че е бил нападнат от пет арабски държави в деня след създаването си.
Пактовете за примирие прекратяват сраженията през 1949 г., но официален мир не е сключен.
Палестинците, които остават на място по време на войната, днес формират арабската израелска общност, която съставлява около 20% от населението на Израел.
Какви големи войни са се водили оттогава
През 1967 г. Израел нанася превантивен удар срещу Египет и Сирия, с което започва Шестдневната война.
Оттогава Израел окупира Западния бряг, арабския Източен Йерусалим, който завзема от Йордания, и сирийските Голански възвишения.
През 1973 г. Египет и Сирия нападат израелски позиции по Суецкия канал и Голанските възвишения, с което започва войната Йом Кипур. Израел отблъсква двете армии в рамките на три седмици.
През 1982 г. Израел нахлува в Ливан и хиляди палестински бойци под ръководството на Ясер Арафат са евакуирани по море след 10-седмична обсада.
През 2006 г. в Ливан отново избухва война, когато бойци на "Хизбула" пленяват двама израелски войници, а Израел отвръща на удара.
През 2005 г. Израел напуска ивицата Газа, която е завладял от Египет през 1967 г. Но през 2006, 2008, 2012, 2014 и 2021 г. в Газа има големи избухвания с израелски въздушни нападения и палестински ракетен обстрел, а понякога и трансгранични нахлувания от двете страни.
Освен войни, в периода 1987-1993 г. и отново през 2000-2005 г. е имало две палестински интифади или въстания. По време на втората Хамас извършва вълни от самоубийствени атентати срещу израелци.
Опити за постигане на мир
През 1979 г. Египет и Израел подписаха мирен договор, който сложи край на 30-годишната враждебност.
През 1993 г. израелският министър-председател Ицхак Рабин и Арафат си стиснаха ръцете за подписване на споразуменията от Осло за ограничена палестинска автономия.
През 1994 г. Израел подписва мирен договор с Йордания.
На срещата на върха в Кемп Дейвид през 2000 г. президентът на САЩ Бил Клинтън, израелският министър-председател Йехуд Барак и Арафат не успяват да постигнат окончателно мирно споразумение.
През 2002 г. арабски план предлага на Израел нормални връзки с всички арабски държави в замяна на пълно оттегляне от земите, които е завзел по време на Близкоизточната война през 1967 г., създаване на палестинска държава и "справедливо решение" за палестинските бежанци.
Усилията за постигане на мир са в застой от 2014 г. насам, когато се провалиха преговорите между израелци и палестинци във Вашингтон.
По-късно палестинците бойкотираха отношенията с администрацията на американския президент Тръмп, тъй като тя обърна десетилетия наред провежданата от САЩ политика, като отказа да подкрепи решението за две държави – мирната формула, която предвижда създаването на палестинска държава на територията, завзета от Израел през 1967 г.
Какви са сегашните усилия за мир
Администрацията на президента на САЩ Джо Байдън се фокусира върху опитите за постигане на "голяма сделка" в Близкия изток, която да включва нормализиране на отношенията между Израел и Саудитска Арабия, пазител на двете най-свещени ислямски светини.
Последната война е дипломатически неудобна за Рияд, както и за други арабски държави, включително някои арабски държави от Персийския залив, съседни на Саудитска Арабия, които имат мирни споразумения с Израел.
Най-спорните въпроси между Израел и Палестина
Решението за две държави, израелските селища, статутът на Ерусалим и бежанците са в основата на спора, допълва Reuters.
Решение за две държави: споразумение, което ще създаде държава за палестинците на Западния бряг и в ивицата Газа, заедно с Израел.
Хамас отхвърля решението за две държави и се заклева да унищожи Израел.
Израел заяви, че палестинската държава трябва да бъде демилитаризирана, за да не застрашава Израел.
Селища: Повечето държави смятат еврейските селища, построени върху земя, окупирана от Израел през 1967 г., за незаконни.
Израел оспорва това и се позовава на исторически и библейски връзки със земята.
Продължаващото им разширяване е сред най-спорните въпроси между Израел, палестинците и международната общност.
Йерусалим: Палестинците искат Източен Йерусалим, който включва свещени за мюсюлманите, евреите и християните места, да бъде столица на тяхната държава.
Израел твърди, че той трябва да остане негова "неделима и вечна" столица. Претенциите на Израел към източната част на Йерусалим не са признати от международната общност.
Тръмп призна Йерусалим за столица на Израел – без да уточнява обхвата на неговата юрисдикция в спорния град и премести посолството на САЩ там през 2018 г.
Бежанци: Около 5,6 милиона палестински бежанци – главно потомци на избягалите през 1948 г. живеят в Йордания, Ливан, Сирия, окупирания от Израел Западен бряг и Газа.
Около половината от регистрираните бежанци остават без гражданство, според палестинското външно министерство, като много от тях живеят в претъпкани лагери.
Палестинците отдавна настояват на бежанците да бъде разрешено да се завърнат, заедно с милиони техни потомци.
Израел твърди, че всяко преселване на палестински бежанци трябва да се извърши извън неговите граници.