„Историята води теб, не ти нея“: Иса Лопес и вледеняващият True Detective
В разгара на пандемията, докато много хора редят пъзели, Иса Лопес дръзва да създаде свой собствен.
"Исках да се справя с предизвикателство, което смятах за невъзможно", разказва тя в интервю за LA Times за решението да напише история за мистериозно убийство.
"През целия си живот съм обичала загадките, свързани с убийства. Израснах с една наистина нездравословна мания по Шерлок Холмс", споделя Лопес.
Тя описва себе в този период като “момиче в тийнейджърска възраст, което е наистина обсебващо влюбено в измислен викториански кокаинов наркоман”.
Това, което започва да пише, съчетава любовта ѝ към Холмс с някои други увлечения по попкултурата, включително филма Seven на Дейвид Финчър, арктическия терор в The Thing на Джон Карпентър и общия интерес към "неразгаданите загадки на човечеството".
Забърква историята, оставя я да заври и след това я заделя настрани.
Един ден 52-годишната сценаристка получава обаждане от HBO с въпроса какво би направила, ако ѝ поверят тв франчайза True Detective.
Резултатът е True Detective: Night Country - четвъртият сезон на поредицата, стартирала с "незаменимите" Матю Макконъхи и Уди Харелсън.
Сега детективите са Джоди Фостър и Кали Рейс, разследващи обстоятелствата, довели до намирането на група голи и замръзнали изследователи в провинциална Аляска.
Лопес режисира всеки епизод от сезона и е творческият двигател на това ново превъплъщение на култовия сериал.
Когато беше обявено, че тя ще поеме щафетата от Ник Пицолато, някои фенове бяха разбираемо скептични заради манията по първата част на поредицата, въпреки че вторият и третият сезон не успяха да спечелят същото ниво на похвала от страна на критиката и феновете.
За Лопес, която е родом от Мексико сити, но сега живее в Лос Анджелис, True Detective: Night Country е най-големият и най-значимият проект до момента. Той също така е и много личен - с корени в травмата, през която минава като дете след смъртта на майка си.
Това преживяване е в основата на работата ѝ от години, включително в нейния филм на ужасите Tigers Are Not Afraid - мистична история за деца, попаднали под кръстосан огън на картел, която се превръща в нейна визитна картичка и кара HBO да почука на вратата ѝ.
Работата с мексиканската сценаристка е уникално изживяване за Джоди Фостър, която казва за LA Times, че рядко си е сътрудничила с човек, който има толкова широк спектър от способности - от технически до „по-неуловими“. „Тя е дълбоко емоционална и изразява чувствата си по начин, който никога не съм имала с друг режисьор", казва още Фостър.
Преди да се занимава с мъртви тела и мистериозни символи, Лопес се прочува в родината си с работата си в комедии. Но през 2009 г., когато се опитва да премине от мексиканската филмова индустрия към Холивуд, тя открива, че веселието не е точното чувство, което иска да предаде на публиката.
"Осъзнах, че единственият начин е да се върна към моите много, много мрачни, корени", казва тя за LA Times.
Майката на Лопес умира внезапно, когато тя е на 8 години. Смъртта не е насилствена, но тя така и не успява да се сбогува с нея.
Възрастните в нейното обкръжение смятат, че за едно малко момиче ще бъде твърде травмиращо да види майка си в ковчег. Липсата на закрила я преследва през целия ѝ живот и в творчеството ѝ.
"Когато си дете, имаш чувството, че дори да знаеш рационално, че този човек е мъртъв и си е отишъл, част от теб очаква да го намери зад ъгъла през целия си живот. Усещането за внезапна загуба на човек, който е в центъра на живота ти, е много характерно за историята на True Detective, казва Лопес.
В Night Country това се проявява като сблъсък между Лиз Данвърс на Фостър, жилава прагматичка, която стъпква скръбта си заради загубата на сина си, и Еванджелин Наваро на Рейс, която се бори с видения.
След като умрелите учени са намерени в това, което Лопес нарича "трупосъбирателен пункт", Данвърс и Наваро са принудени да си партнират, за да разберат какво е станало с тези мъже и как това е свързано със смъртта на местна жена от коренното население.
Като голям почитател на The Silence of the Lambs, Лопес пише ролята на Данвърс с идеята за Джоди Фостър и въпреки че актрисата е завладяна от сценария, не е сигурна дали да приеме ролята, опасявайки се, че не е съвсем подходяща за нея.
Вземайки под внимание притесненията на Фостър, режисьорката променя персонажа.
От Обикновената публика поглъща с апетит всяко съдържание за живота на богатите
"Няма да кажа, че това е един от първите пъти, но имам чувството, че това е един от най-добрите моменти в който съм била чута", казва от своя страна актрисата.
"Новата версия на Данвърс дойде толкова естествено, че много от приятелите ми казаха: О, сега тя се чувства като теб! Аз им отговорих: Благодаря, но не знам дали това е добре”, споделя Лопес пред LA Times.
Първоначално е разписала Наваро като латиноамериканка, като нея самата, но научавайки повече за Северозападна Аляска, осъзнава, че сериалът трябва да се занимава с насилието над инуитски жени.
След като става ясно, че иска детектив, който да е смесица от две култури, Лопес намира идеалната партньорка на Фостър – боксьорката Кали Рейс. Корените на Рейс идват от чероки, нипмук и уампаноаг.
Въпреки че гените на Лопес нямат общо с тези на Рейс, усещането да се отмъсти за ужасяваща реалност като убийството на жени, дългогодишен проблем и в Мексико, я свързва с историята.
"Колкото повече разбирах това, поне половината от детективите ми трябваше да са от този произход. Защото ми е писнало и ми е омръзнало полицейски следователи, които идват отвън, да разгадават случаите на убити и изчезнали жени от коренното население", разказва тя.
Веднага щом може да пътува след отпадането на ковид ограниченията Лопес заминава за Аляска с малка група продуценти. Разхождат покрай замръзналия океан и се срещат с жителите на Номе и Коцебуе. "Ядохме елени и тюлени, които те ловуват като част от своята култура. Аз не ям месо, но с тях го направих", спомня си Лопес.
Тя казва, че никога не се впуска в проекти с мисълта за политиката в тях, но става ясно, че фокусирането върху сблъсъка между инуитската общност в град в Северозападна Аляска и бялото население е било неизбежно.
Мексиканската режисьорка също така не е подходила към това превъплъщение с намерението да обори първия сезон, но и това се е случило. Вместо голи женски трупове, анализирани от двама мъже, виждаме обратното: две жени, които инспектират голи мъжки трупове.
Това не е било замислено като "отмъщение". Просто се е случило естествено. "Не казваш на историята какво трябва да направи, историята ти казва на теб", казва Лопес.