Време за работа и време за личен живот: Пет държави постигат идеалния баланс
Ето кои са те според Глобалния индекс на баланса между професионалния и личния живот на HR-технологичната компания Remote
Балансът между професионалното и личното пространство се разглежда като ключ към всичко съществено – от здравословния начин на живот до психологическото благополучие.
За да разбере кои страни постигат най-добра хармония в това, BBC разглежда Глобалния индекс на баланса между професионалния и личния живот за 2023 г. на HR-технологичната компания Remote.
Той взема предвид аспекти като законоустановен годишен отпуск, минимален процент на болнични и размер на платения отпуск по майчинство.
Разгледани са и данните за баланс между професионалния и личния живот на ОИСР, които анализират колко часа работят служителите и колко време отделят за отдих и лични грижи гражданите в 22-те страни в организацията.
Ето кои са петте държави, заемащи челните места в класацията.
Нова Зеландия
Нова Зеландия е начело в класацията с 26 седмици платен отпуск по майчинство, което се дължи на сравнително високата минимална работна заплата, 32 дни задължителен годишен отпуск и минимални 80% отпуск по болест.
Но повече от всяка конкретна политика, цялостната култура е тази, която прави работата по-спокойна, казва Ерин Пари, канадка, която живее в Нова Зеландия и работи в областта на маркетинга.
"Като канадец имаш такова отношение към работата, че можеш да я свършиш или да умреш", казва тя. "Просто не знаех как ще преживея това."
Когато посещава Нова Зеландия през 2015 г., тя вижда един различен подход, който, откакто се премества за постоянно през същата година, оправдава очакванията ѝ.
Разбира се, Нова Зеландия не е съвършена.
Данните на ОИСР показват, че 14% от служителите работят над 50 часа седмично, което е повече от средния процент на отпуските в ОИСР - 10%.
И те отделят малко по-малко време от средното за ОИСР, 14,9 часа на ден, за лични грижи (като хранене и сън) и свободно време (включително прекарване на време със семейството и приятелите, хобита и гледане на телевизия).
Ерин Пари посочва, че някои от държавните помощи, които предлагат други богати страни, като например застраховка на работниците, не се предоставят от Нова Зеландия, а разходите за грижи за децата са високи.
Облекченият подход към работата в Нова Зеландия може да има и недостатъци.
"Ако се опитвате да свършите нещо и имате спешност, това просто е почти невъзможно", допълва канадката. "Месец декември е за отписване; нищо не се случва. Хората просто спират да отговарят на имейлите си."
Въпреки това, казва Пари, културният подход към баланса между работата и личния живот е безспорен.
"Основните приоритети на хората са семейството, благосъстоянието, отдихът, пътуванията. Те наистина възприемат времето си като много ценно и вярват, че работата е средство за постигане на целта - а не целият ти живот.", допълва Ерин.
Испания
Испания е на второ място в класацията благодарение на предимства като 26 дни задължителен годишен отпуск.
Междувременно според данните на ОИСР работниците отделят най-много часове от деня си за отдих и лични грижи извън всяка друга страна, освен Италия и Франция. Само 2,5% работят дълги часове в платената си заетост.
Това не е изненада за Изабел Клигер, автор на пътеписи, която е живяла в Швеция, Обединеното кралство, Ирландия, а от 2010 г. е в Барселона.
"В Обединеното кралство и Ирландия толкова много хора прекарват цялото си време на работа, а когато не работят, общуват с колегите си", казва тя.
Нещата в Испания не изглеждат така.
"Когато срещнете хора тук, не ви питат веднага с какво се занимавате. И не говорят за работа", обяснява Изабел. "Може би, ако се срещнете с някого на питие направо от работа, той може да каже: "Имах най-лошия ден". А след 10 минути вече говорите за нещо друго.
Въпреки това тя казва, че често чува испанците да се оплакват, че работят много дълго. Отчасти това се дължи на промяната в работното време.
Преди традиционният работен ден е бил от 8:30 до 13:30 ч., с един или два часа сиеста, която е приключвала в 19:00 или 20:00 ч.
Но сиестата става все по-кратка през последните години. В резултат, някои работници вече не ползват обедната почивка, а остават в офиса до късно.
За да се пребори с тази промяна, през 2016 г. тогавашният министър-председател на Испания влезе в заглавията на вестниците, като обяви, че иска работният ден да приключва в 18 ч.
Въпреки това по последни данни на ЕС испанците работят средно по 37,8 часа седмично – само с около 20 минути повече от средното за Европа.
За онези компании, които все още практикуват дълги обедни почивки, през лятото е разпространена петъчната традиция, наречена jornada intensiva: вместо обедна почивка служителите напускат офиса в 15 ч.
Резултатът, казва Изабел, е култура, която има подредени приоритети. "Не се живее, за да се работи. Работиш, за да живееш."
Дания
Малко хора разбират по-добре от Хелън Ръсел, автор на книгата "Годината на датския живот", предимствата на баланса между професионалния и личния живот в страната, в което живее повече от десетилетие.
"Бях журналист в Лондон в продължение на 12 години. Работих дълги часове. Беше натоварено. Просто си мислех, че това е нормално. И тогава се преместихме тук.", обяснява тя.
Наред с другите неща, веднага забелязва колко строга е границата между "работа" и "живот" в Дания.
"Работният ден започва в 8 ч. Хората обикновено гасят компютрите си в 16 ч."
Тъй като децата трябва да бъдат взети от детска градина около 16 ч., всички – дори тези без деца, приключват работния си ден тогава.
"Между 16 и 19 часа всеки ден има свещено време, в което семействата са заедно. Може би отговаряте на няколко имейла, след като децата са си легнали, но иначе сте приключили с работата. А това означава, че и на хората без деца е позволено да отделят от свободното си време и хобитата си със същия приоритет, който родителите предоставят на децата си".
Това приоритизиране на баланса между професионалния и личния живот е констатирано и в класациите на ОИСР и Remote.
Само 1% от датските служители работят повече от 50 часа седмично, което е много по-малко от страни като Италия (3%) или от средното за ОИСР (10%).
Освен това те отделят по 15,7 часа дневно за лично и свободно време, което е повече от средното за ОИСР.
Гъвкавата работа е подкрепена – в действителност схемата Flexjobs, в която служителите могат да поискат различни работни часове, модели или дори по-малко физически натоварващи задачи, стартира още през 1998 г.
Дания предлага и 36 дни задължителен годишен отпуск, което е сред най-високите стойности сред богатите държави, а на работниците се изплаща 100% от заплатата им за болнични дни.
Франция
По данни на ОИСР, във Франция разполагат с 16,2 часа дневно за лично и свободно време, като по този показател отстъпват само на Италия.
В списъка за баланс между професионалния и личния живот страната се нарежда на трето място в общото класиране - по-специално с един от най-големите брой дни за задължителен годишен отпуск (36).
Всъщност, дори в оживен град като Париж, казва Сара Мичо, канадски предприемач и фрийлансър, преместила се в столицата през 2021 г., местните дават приоритет на времето извън работа.
"Френската култура насърчава усещането за релаксация и почивка", казва тя.
Пример за това е културата на кафенетата, където е обичайно да се видят хора, които се отпускат навън по всяко време на деня, особено когато времето е хубаво - и то не само с приятели или колеги, но и на спокойна кафе пауза сами.
Всъщност 8% от служителите във Франция работят повече от 50 часа седмично, което е по-малко от средното за ОИСР (10%), но все пак е повече от много други страни с най-добри резултати.
Подходът е балансиран с акцент върху културата, а приоритетното финансиране на изкуствата във Франция е от голямо значение.
"Това помага да се осигури баланс от натоварения професионален живот. В метрото виждате предстоящи изложения или събития, които се рекламират. Има повече усещане за живот извън работата", допълва Сара.
Италия
Популярната фраза dolce far niente (сладкото усещане да не правиш нищо) не е само празни думи.
"Според мен, италианците са измислили концепцията за баланс между работата и личния живот", казва Андреас Урибе-Ороско, адвокат, койт работи в Рим, след като е живял в Колумбия и САЩ. "Хората не тичат постоянно като пилета без глави в името на "работа, работа, работа".
Данните на ОИСР потвърждават това. Служителите на пълно работно време отделят 69% от деня си – 16,5 часа за лични грижи и отдих.
Това е с 1,5 часа повече от средното за ОИСР, което я прави страната, в която хората разполагат с най-много свободно време.
Същевременно, докато 10% от служителите в ОИСР работят много дълго време (над 50 часа седмично), в Италия това са само 3%.
"Хората смятат, че италианците не работят. Не – те работят много. Просто са продуктивни", казва адвокат Ороско. "Правят това, което трябва и то бързо, за да могат да се насладят на дългите си паузи за кафе."
Разбира се, има и недостатъци.
В страната има по-висока безработица и по-ниски средни заплати от много други страни от ОИСР.
Италия също така се представя много по-зле – заемайки 22-ро място в списъка на Remote за баланс между професионалния и личния живот, който взема предвид аспекти като общия индекс на щастие и включването на ЛГБТК+ общността.
Друг всеизвестен факт е, че бюрократичните процедури и обществените услуги са изключително тромави и бавни, което изисква да отделите цял ден за посещение на бюро по труда или смяна на адресна регистрация, например.
Положителната страна? Вместо да го възприемате като "изгубено" време, сменете фокуса и си вземете интересна книга, докато чакате на опашката. Може би точно по този начин ще откриете значението на dolce far niente дори при най-невероятни обстоятелства.