„На 70 съм и нося каквото искам“: Трябва ли да променим стила си, когато остареем

През есента на 2019 г. модният инфлуенсър Лин Слейтър получава имейл от студенти от магистърската програма "Моден дизайн и общество" на Parsons.

В него те съобщават, че им е възложено да създадат колекция от дрехи за "възрастни" като част от курс, който включва дизайни, насочени към хора с увреждания, транссексуални, със свръхразмер и застаряващи.

Лин Слейтър описва историята в своите нови мемоари, в които съветва как да живеем смело на всяка възраст – относно външния вид, отношението и естетиката, пише CNN.

Студентите са разделени на четири екипа, като всеки от тях има за задача да намери колега в съответната категория, за да се гарантира първично проучване и значим резултат.

Студентите молят Лин за интервю с надеждата, че може да стане тяхна муза.

Те предварително са обиколили домовете за възрастни хора, за да ги попитат какво избират в облеклото си. Отговорите са насочени повече към удобство и прикриване на признаците на възрастта.

Макар че тези елементи са важни, студентите искат естетика на възрастта, която да ги вдъхновява; да превърнат старостта във висша мода, нещо повече от функционалност.

„Мисля си, че тези модерни млади хора искат да създават дрехи, в които да се виждат, когато остареят“, смята Лин.

Но докато разговаря с младежите, темите за променливото вътрешно преживяване на стареенето, спомените, които пазим и желанието да ги предизвикаме в това, което носим, са тези, които ги оживяват и вълнуват. Така Лин започва съвместната си работа с тях и преподавателите им.

В началото тя им показва тоалети от гардероба си, които имат специално значение за нея: Рокля без ръкави с пастелно зелени и лилави цветя, с която била в деня, в който получила докторската си степен; костюм на Yohji Yamamoto, който носила в първия си ден като професор по право. Огромно палто в оранжево, което носи, когато иска да се чувствам топла и в безопасност, и рокля с индийски принт, която обличала през 70-те години на миналия век, а сега използва за плаж.

„Цветовете ѝ са избледнели, а тънкият памучен плат е почти прозрачен след толкова години носене – изглежда на ръба на разпадането“, допълва Лин.

Със студентите тя води дълбоки разговори за преживяванията, свързани с дрехите през различните периоди от живота ѝ.

Обсъждат как това, което носи сега или иска да носи, може да позволи да се запомнят преживяванията от различни периоди от живота.

Младежите са любопитни как е стигнала до там да има правото да носи това, което иска, да използва дрехите като средство за разказване на личните си истории и да вижда стила като уникален за всеки човек.

„Споделих с тях как наскоро с моя партньор Калвин се разхождахме из Харлем и снимахме, докато попаднахме на единствения останал магазин за шапки Kangol в света.

Аз изобщо не съм човек на шапките, но имах барета Kangol, която носех наобратно с гащеризон и кадифена риза с Богородица от Гваделупа, когато за първи път изследвах творческата си същност в началото на 90-те години на миналия век.

Току що бях разведена и на прага на 40-те. Ризата беше намек за увлечението ми по Фрида Кало след едно пътуване до Мексико, но се отклонявам прекалено от темата“, разказва Лин и допълва:

„Въпросът е, че когато влязох в този магазин, се пренесох в онова време“.

Чува музиката и си спомня галериите, които посещава, книгите, които чете по онова време. Опитва се да обясни на студентите, че не е необходимо да носи точно това, с което е била тогава, а дрехи, които предизвикват чувства и спомени, които е изпитвала.

„Подходът към стила, който произтича от нашата уникална идентичност, може да предаде усещане за време и място. А една дреха или аксесоар съдържа история; тя е средство, което човек може да използва, за да разкаже история, толкова различна, колкото и хората, които са я облекли“, пише модният инфлуенсър.

Какво беше модерно преди „края на света“

Тя разговаря задълбочено със студентите по въпроса какво означава да си стар.

Всяка седмица пробва проектираните от тях дизайни, а преподавателите дават критична оценка. Това се превръща в разговор как телата се променят с напредването на възрастта.

Лин наблюдава как стереотипите и предубедените представи за това да си стар намират място в творчеството на студентите. Как първоначалните им проекти я покриват напълно, например не признават, че все още може да изглежда секси.

По подразбиране, дрехите за възрастни са направени така, че да прикриват остаряващите им тела, те не са модерни или представителни, защото не отчитат разминаването между вътрешните преживявания и реалността на техните физически тела.

Но много от възрастните хора все още се чувстват млади и ангажирани със социалната си роля в обществото.

Непринудено готин и с бронзов загар: 91-годишен дядо е топ модел в Европа

След дискусиите с Лин, студентите започват да създават сложно изработени модели, дрехи, които предават сексуалността и бунтарския дух на възрастна жена като нея.

Създават рокля, плетена на една кука в оранжеви и земни тонове; черно палто с видими слоеве от различни тонове и текстури на сивото и оформено като пашкул, който се отваря, за да разкрие прозрачна риза; панталони и туника със зелени и лилави цветя, уловени в плетка от паяжина.

„Това са изделия, които превръщат спомените и остаряването в нещо модерно и ново - не просто ретроспективен поглед към дългия живот“, категорична е Лин.

Всяко облекло се превръща в сцена, която разиграва историята на един живот, разказ, който разкрива някои тайни за това как да остаряваш със стил, запазвайки изцяло същността си.

За студентите разбирането на развиващия се характер, идентичността като възможност и деконструирането на стандартизираните представи за "идеалното" тяло са подаръците от съвместната работа с модния инфлуенсър. В своите проекти те напластяват години на памет и смисъл и виждат стареенето по съвсем различен начин.

Предприемачът, който плаща милиони, за да остане вечно млад

„Дрехите, които учениците изработиха за мен, ме накараха да се почувствам разбрана. Работата с по-млади хора и съвместното решаване на този проблем ми напомня за полезността на сътрудничеството между поколенията, дълбокото слушане и взаимното уважение.

Можете ли да си представите, ако работим заедно така творчески по многото проблеми, с които се сблъскваме в настоящия момент! Как бихме могли да променим начина, по който мислим за това да бъдем стари или млади?“, допълва в мемоарите си Лин.