Дойдоха, видяха, победиха в професионално отношение – и после вдигнаха отегчено рамене.

Все повече американци, натрупали пари и статус, казват, че са се наситили на кариерния успех и се насочват към това, което наричат начин на живот „след постиженията“ (post-achievement) – живот, в който семейството, здравето и носещите удоволствие и смисъл проекти имат най-голям приоритет, пише The Wall Street Journal.

Измъкването от златните белезници е по-малко болезнено, отколкото си мислите, показват няколко истории на хора, с които WSJ разговаря.

Сред тях е Кевин Далстрьом, който напуска работата си за седемцифрена годишна сума през 2018 г. заради стремеж към т. нар. post-achievement начин на живот.

„Ще излъжа, ако кажа, че това не порази егото ми“, признава Далстром, който се разделя с позицията на главен маркетингов директор и се мести в Боулдър, Колорадо, за да се занимава със скално катерене. Бивши колеги понякога го определят като легенда, защото е скочил от корпоративната стълбица по начин, за който повечето хора само мечтаят.

На 53-годишна възраст той смята, че е пропуснал повече от 10 милиона долара бъдещи печалби, но казва, че не му е нужно да прави нито стотинка повече. Спомня си среща с изпълнителен директор – когато огледал залата и видял нещастните лица на всичките си влиятелни колеги, си казва: Какъв е смисълът от кариерното изкачване, ако не ти носи радост?

Той все още иска да работи, като наскоро е приел по-гъвкава маркетингова позиция в по-малка компания, която му позволява да изпълнява задачи, когато е необходимо, и да бъде в планината, когато условията за катерене са добри.

„Все още искам да правя трудни неща и да работя върху забавни проекти“, казва той. „Искам обаче това да бъде само една част от живота ми, а не най-голямата.“

По-малко пари, повече страст

Има една особеност, свързана с живота след кариернтие постижения – за да го имате, първо трябва да направите нещо впечатляващо. В същото време е трудно да не погледнете назад, когато сте постигнали нещо значимо, казва Кхе Хи, който помага за популяризирането на термина post-achievement lifestyle чрез своя канал в YouTube - RadReads.

Хи напуска работата си като управляващ директор на хедж фонд през 2015 г. и от време на време все още изпитва пристъп на завист, когато мисли за богатствата, които бившите му колеги са натрупали. 44-годишният Хай казва, че разполага с около 5 милиона долара - вероятно достатъчно, за да се пенсионира, водейки приличен начин на живот, но и недостатъчно, за да продължи да живее със семейството си на скъпото крайбрежие на Калифорния. Ако беше останал на Уолстрийт още няколко години, можеше никога повече да не му се наложи да работи.

Той преодолява тези чувства, спомняйки си колко безчувствен е бил към големите заплати във финансите.

„Ключовият момент е, когато осъзнаете, че никое следващо постижение няма да промени значително вашето основно разбиране за щастие“, казва той. Хи, който тича 25 мили седмично и кара сърф почти всеки ден, добавя, че сега се чувства добре с новия си начин на живот, защото всъщност не се стреми към нищо.

Все пак неговият бизнес с RadReads, който включва коучинг за професионалисти, които искат да възстановят живота си, генерира около 200 000 долара годишно. Той работи около 35 часа на седмица, но контролира графика си и вече не се фиксира върху напредъка в кариерата.

За разлика от него 44-годишната Рейчъл Барек не е съвсем готова да се оттегли като главен изпълнителен директор на Said Differently, маркетинговата агенция, на която е съосновател. Но мажоритарният дял, който тя и нейният партньор продават на компания за частни капиталови инвестиции, идва с доживотна финансова сигурност, казва тя.

„Много лесно мога да попадна в капана на серийния предприемач, който се страхува от празните работни пространства в живота, но съм истински развълнувана да пробвам“, споделя тя пред WSJ и добавя, че планира да прави нещо коренно различно - училище за красота.

Да избягаш от капана на успеха

45-годишният Кристофър Абделмесих казва, че са му оставали шест месеца, за да получи около 1 милион долара отложена компенсация, когато напуска работата си като трейдър на опции през 2021 г.

„Може би беше прибързано, но решението беше в главата ми от дълго време и не мисля, че бих го направил по различен начин“, разказва той.

Абделмесих споделя, че е бил мотивиран да успее в кариерата си, идвайки от скромно имигрантско семейство, но да бъде трейдър никога не е било негово призвание. Напускането му не е свързано толкова със загуба на амбиция, колкото с желание да се преследва удовлетворяващи интереси, като това да обучава студенти с ниски доходи, да свири на китара и да пътува повече със семейството си.

Той и негов бизнес партньор са в ранните етапи на разработване на софтуерен инструмент за търговия, за който се надяват да стане печеливш.