Въпреки че гръмкото неодобрение на младите служители към твърдия работен режим среща остри критики, бърз поглед към антропологията доказва, че поколението Z има право, когато се оплаква от традиционните графици на работното място.

Експертите по съня, например, са загрижени за въздействието на принудителното събуждане в определено време, вместо биологичният часовник да се синхронизира с естествените часове на деня.

Науката показва и че хората не могат да се концентрират непрекъснато, когато са на работа, пише Fortune.

В книгата си "Продължителност на вниманието", Глория Марк, професор по информатика в Калифорнийския университет, изтъква, че през 2004 г. нейно изследване на средната продължителност на вниманието е установило, че хората могат да се съсредоточат върху екранa за около две минути и половина.

"Няколко години по-късно установихме, че продължителността на вниманието е около 75 секунди. Сега установяваме, че хората могат да отделят внимание на един екран средно за 47 секунди", казва тя пред CNN.

Млади таланти създадоха Microsoft, Apple и Facebook. Защо днес не вярваме на Gen Z

Затова не е изненадващо, че проучване, проведено сред 10 000 служители, установява, че 45% от работещите по осем часа на ден, всъщност работят само половината от него, а останалото време прекарват в сърфиране в интернет, скролване в социалните мрежи или приготвяне на кафе.

Тези констатации може би съвпадат с идеята, която поколението Z се опитва да обясни на другите поколения.

Млади изпълнителни директори споделят пред Fortune, че са "устроени по различен начин", след като са Gen Zизраснали в свят, където избягването на екрани, смартфони и социални медии е практически невъзможно.

Основите на днешната глобална икономика обаче са изградени върху традиционната корпоративна кариера, при която работната сила функционира в интервала от 9 до 5 ч. Позволяването на пълна гъвкавост може да направи невъзможно прогнозирането, да затрудни измерването на производителността и да предизвика смущения в комуникацията.

Ръководителите от поколението Z, с които Fortune разговаря, искат да се срещнат някъде по средата: да изградят компании, в които всички са фокусирани върху една крайна амбиция, но да имат автономия в рамките на тази амбиция да формират работните си дни.

Забравете „Бъди себе си“: Корпоративният свят не харесва езика на Gen Z

Това вече не може да бъде концепция

Макар че профилът на младия предприемач от Австралия Мили Банистър в TikTok е пълен със забавни и закачливи мнения за това как да бъдеш предприемач от поколението Z, платформата на 27-годишната жена е преход към нейната работа, която променя живота ѝ.

Банистър ръководи екип от петима души в Сидни и ръководи благотворителната организация ALLKND.

Тя работи за предотвратяване на броя на младежките самоубийства в Австралия, където 350 души на възраст между 18 и 24 години отнемат живота си всяка година – повече от тези, които загиват на пътя.

Макар че създаването на съдържание е полезно за Банистър, нейната "цел" е да помага на хората, които имат проблеми с психичното здраве.

Разбирането за трудностите, с които се сблъсква поколението Z, я подтиква да въведе в собствената си организация политики, които подкрепят индивидуалното благополучие.

За нея това е нещо толкова просто, като да не планира срещи веднага след обяд - "наричаме го "час на спад" – обяснява тя пред Fortune. Тази гъвкавост се разпростира през целия работен ден – понякога тя си взима сиеста в средата на следобеда, хапва обилна порция храна, а след това сяда отново на лаптопа и работи до късно през нощта.

"Ако имате нужда да се приберете вкъщи и след това да свършите нещо в 23 ч., след като сте дремнали четири часа, направете го. Стига работата да бъде свършена, за мен няма значение.

Адаптивен, а не Алфа: Новият лидер, който навигира бизнеса в несигурния свят

Не съм създадена да работя от 9 до 5 ч всеки ден, не мога да се съсредоточа за толкова дълго време. Това не може да е концепция повече, трябва нещо по-гъвкаво", допълва тя.

Превърнете служебната стълба в дърва за огрев

Банистър казва, че тя и нейните връстници от поколението Z са готови да се откажат от корпоративната стълба, ако това означава да изградят структура, която работи за тях.

Разликата между Поколението Z и предшествениците му, допълва Банистър, е най-голямата, с която работната ръка някога се е сблъсквала.

"Ние сме първото поколение, израснало онлайн и в резултат на това мозъците ни са устроени по съвсем различен начин. Начинът, по който учим, участваме в обществото и общуваме помежду си, е напълно различен."

В тази област се намесва съоснователят на компанията ѝ Дженк Оз, благодарение на своя уебсайт за новини Thred и прилежащия му клон за медийни и консултантски услуги.

18-годишният Оз стартира базирания в Лондон бизнес едва 15-годишен, за да даде трибуна на новините, които неговите връстници наистина искат да видят – независимо дали става въпрос за технологии, култура, стил или пък генератори на промени.

Проницателността му и 350 000 посещения на сайта месечно карат компании като Microsoft и Ford да се свържат с него и да поискат съвет как да се ангажират с младото поколение.

Един от първите членове на съвета на поколението Z в Google, Оз все още се стреми да привлече опитни таланти на борда - наема майка си, която е завършила Goldman Sachs и UBS, за финансов директор, за да помогне да се ръководи персоналът от 34 души.

Освен че разтърсва заседателната зала с близките си роднински връзки, Оз не се интересува да бъде "шеф".

"Има цяла тази вълна от компании, които се управляват от поколението Z", казва той. "Поколението Z управлява хората така, както то би искало да бъде управлявано... тъй като има толкова много създатели, те са в състояние да поставят основите отдолу нагоре, за разлика от промяната на традиционното работно място. Имат желание да бъдат чути на по-висока честота и на по-добро ниво. Идеята за провеждане на тримесечни или двугодишни срещи, не работи с поколението Z."

Работата е просто работа. Gen Z иска две неща: Заплата и бързо повишение

В резултат на това Оз разговаря с екипа си непринудено, всяка седмица, насърчава ги да работят гъвкаво и да гледат на него като на съветник, а не като на основател.

"Водил съм разговори с хората и съм казвал: "О, искаш ли да покажеш на мениджъра си? И те казват: "Не, малко ме е страх", спомня си Оз. "Това е толкова странно за мен... Наистина искам да променя го променя и да се отърва от всякакви йерархии".

Не е лесно да стигнеш до върха

Друг проблем на поколението Z с корпоративното работно време от 9 до 5 ч е, че прозрачността на социалните медии е повдигнала капака на реалността, а те не харесват това, което се крие под него.

"Корпоративното съдържание, което в момента се споделя най-широко в социалните медии, са уволненията, като хората публикуват в момента, в който са извикани в Zoom, за да им съобщят, че договорът им е прекратен", казва Меган Лойст, родена през 1997 г. и основател на инвестиционната общност GenZ VCs

Поколението Z, което вече е подготвено за корпоративно разочарование благодарение на пандемията, наблюдава не само освобождаването на хора на тяхната възраст, но и на по-възрастни, прекарали десетилетия в дадена компания.

Поколението Z ще изпревари бумърите на пазара на труда в САЩ през 2024 г.

Има два отговора на това, допълва Лойст.

Първият: "В съчетание с проблемите в световен мащаб, разходите за живот, човек си задава въпроса: "Защо изобщо си правим труда? Просто ще приема работата, която ми дава най-много пари и най-добър баланс между работата и личния живот, и ще продължа оттам."

Вторият и лагерът на Лойст: "Ще направя колкото се може повече, за да мога да притежавам бъдещето си."

Оз допълва, че колегите му са "групирали 14-27-годишните", но смята, че това е проблем, защото "децата в годината на GSCE (15/16 години) са много различни в сравнение с тези, които са в годината на A-Levels (17/18 години) или в първата година на университета. На всеки няколко години достигате до различен етап", допълва той.

"За младото поколение има много промени – с кого живееш, дали плащаш наем, какво е нивото ти на образование, приоритетите на разходите - всички тези неща масово се променят. Така че погрешните схващания за мързел и липса на чувство за отговорност са доста несправедливи към нас", допълва той.