Денят в Испания е дълъг.

Обядът започва чак около 14 ч. Работата често приключва след 19 ч., а вечерята е най-рано в 20:30.

За радост на многобройните туристи, повечето ресторанти затварят след полунощ, а умореният персонал си тръгва едва в малките часове на новото утро.

Ето защо по-рано през този месец вицепрезидентът и министър на труда и социалната икономика Йоланда Диас осъди културата на късните вечери като "безумна", но така само изнерви както някои браншове, така и гражданите, пише CNN.

"Нито една разумна държава не държи ресторантите си отворени до един часа сутринта", заяви тя. "Лудост е да се преструваме и да не го признаваме."

"Ние просто сме различни", отвърна кметът на столицата Мадрид в X, като по този начин пренесе дебата в полето на политиката.

"Испания има най-добрия нощен живот в света, а улиците са пълни с живот и свобода. Това осигурява и заетост.

Те искат да сме пуритани, материалисти, социалисти, без душа, без електричество и без ресторанти, защото така им се иска.

Да си живеем скучно и вкъщи."

Въпреки дългия ден, испанците работят само малко повече от средното за Европа - 37,8 часа седмично по данни на Европейската комисия. Въпреки това, спят по-малко от гражданите в Северна Европа – 7,13 часа на нощ по данни на Public Health Maps.

Испанците невинаги са оставали будни до толкова късно, обяснява Марта Хунке от Института за оползотворяване на времето в Барселона, който наскоро се консултира с испанското правителство за коригиране на законите за работното време.

"Сега Испания е уникална по отношение на късния час, в който си тръгваме от работа. Това не винаги е било така. Баба ми и дядо ми работеха по същия начин, както всички останали. Те ставаха, когато слънцето изгрее и спираха работа, когато залезе. Сега се стъмва, а ние работим", обяснява тя и допълва: "Това, което защитаваме, е правото си на време."

Край на нощната фиеста? Министър предлага баровете в Испания да не работят до малките часове

Сиестата като философия на една дрямка

Промяната във времето се дължи на един човек: Франсиско Франко, военният диктатор на Испания, управлявал от 1936 до 1975 г.

По време на Втората световна война той променя часовата зона на Испания, за да се изравни с тази на германския ѝ съюзник. Всичко се измества с един час напред и оттогава не се е променяло.

"Би трябвало да сме на същото време като Лисабон или Лондон. Вместо това през зимата сме на берлинско време, а през лятото сме на нивото на Истанбул", обяснява Хунке.

Икономиката на Испания се разширява: С какво изпреварва европейските си колеги?

А какво да кажем за известната следобедна почивка – сиеста?

Произхождаща от латинската дума sexta – шестият час след зазоряване, сиестата е традиционна почивка за селскостопанските работници в Испания и в Италия, която обикновено се прави по обяд, точно когато интензивната топлина на средиземноморското слънце достига своя връх.

В Испания обаче става още по-разпространена в ерата на Франко, когато сривът на икономиката принуждава хората да работят на няколко места. Те стават на разсъмване, работят по 6-8 часа, после си вземат 2-3 почивка, за да се нахранят и отиват на другата работа до късно вечерта.

На испански език "сиеста" буквално означава дрямка. Днес обаче по-малко от 18% от испанците редовно спят през това време, според проучване от 2016 г. Повече от 50% от анкетираните казват, че никога не подремват.

И все пак сиестата, с изместването на часовите пояси от Франко, е настроила часовника на икономиката за дълго през нощта.

Испанските акции достигат шестгодишен връх: На какво се дължи фиестата?

Испанките поемат тежестта

Най-голяма е тежестта върху испанките, които в допълнение към работата, поемат по-голямата част от домакинските задължения и грижите за децата. По данни на Института за оползотворяване на времето, 30% от семейните жени, страдат от пълна липса на лично време.

Това може да е и една от причините за изоставането на Испания в сравнение с други страни в Европа.

"Всички показатели сочат, че колкото по-дълго си на работа, толкова по-малко продуктивен си. Този модел на Испания, който съчетава дългото работно време и културата на необходимост да бъдеш в офиса, плюс липсата на автономност при избора на работното време, означава по-ниска производителност", казва Хунке.

От години Испания се бори как да поправи вътрешния си часовник. Това е въпрос, който надхвърля границите на политиката. През 2016 г. консервативният премиер на Мариано Рахой безуспешно се опита да върне часовника на Испания към Гринуичкото време.

Сега правителството на Педро Санчес се застъпва за по-малко работни часове и по-голяма гъвкавост. То наложи и увеличение на заплатите на работещите между 22 и 6 ч сутринта, което оказва голямо влияние върху сектора на услугите и туризма, особено върху нощните заведения за хранене.

Санчес отново е премиер на Испания в крехка коалиция с цената на амнистия

Час пик

В Испания тълпата за вечеря достига своя пик чак след 22 ч., казва ресторантьорът Дани Гарсия.

"Разбира се, може да има немски и английски туристи, които се надяват да вечерят в 18 ч., но местните клиенти не сядат на масата преди 22 ч.", допълва той.

Маса за един няма. В Барселона може да останете гладни, ако сте сами

Бързането по време на вечерята е връх на грубостта за испанците.

"Не можете да бързате с клиента", казва Гарсия. "Но ако клиентите закъснеят, плащате повече. Не само за заплати, но и за разходите на персонала да се прибира с такси в 2 ч сутринта", допълва той.

В Испания има дума, с която се обозначава застояването на масата: Sobremesa. Буквалният превод е "над масата", но тя описва онзи златен момент след добро похапване с приятели и семейство, когато се наслаждавате на кафе или дижестив.

Това е особено примамливо за дългите летни дни в Испания и означава само едно – докато политиците спорят за работното време, персоналът в ресторантите скоро няма да промени нощните си навици, завършва CNN.