Напускането на Русия е струвало на западните компании над 107 млрд. долара
Обемът на загубите се е увеличил с 1/3 от последното изчисляване през август миналата година
Напускането на Русия след нахлуването на нейните войски в Украйна през 2022 г. е струвало на чуждестранните компании над 107 млрд. долара под формата на отписвания на активи и пропуснати приходи, показва анализ на Reuters, базиран на техни документи и отчети.
Обемът на загубите се е увеличил с една трета от последното изчисляване през август миналата година, което подчертава мащаба на финансовия удар върху корпоративния свят от инвазията на Москва, както и нивата на внезапна загуба на западен опит от руската икономика.
"Тъй като инвазията на Русия продължава на фона на отслабващата военна помощ от страна на Запада, а детайлността на западните санкционни режими се увеличава, компаниите, които все още се опитват да напуснат Русия, вероятно ще се сблъскат с допълнителни трудности и ще трябва да приемат по-големи отписвания и загуби", коментира Иън Маси, ръководител на отдел "Корпоративно разузнаване", EMEA, в глобалната консултантска компания за рискове S-RM.
По думите му президентът Владимир Путин, който току-що бе преизбран с убедителна победа, широко осъждана от Запада като недемократична, сега има нов мандат да продължи изолацията от Запада, включително чрез допълнителни конфискации на активи и политически натиск.
Москва наложи отстъпки от поне 50% при продажбата на чуждестранни активи и постоянно затяга изискванията за излизане от местния пазар, като често приема единствено продажба на стойност едва една рубла.
Досега тази година бяха обявени продажби на активи, собственост на Shell, HSBC, Polymetal International и Yandex NV на обща стойност близо 10 млрд. долара. И с отстъпки до 90%. Миналата седмица Danone съобщи, че е получила регулаторни одобрения да се освободи от руските си активи, като понесе обща загуба от 1,3 млрд. долара.
Около 1000 компании вече са напуснали, но стотици други, сред които френските търговци на дребно Auchan и Benetton, все още работят там или са в процес на преустановяване на дейността, според анализ на Yale School of Management.
Руски ответни мерки
След нахлуването на Русия западните държави замразиха около 300 млрд. долара от златните и валутните резерви на Руската централна банка. Германия национализира завода на "Газпром", като го преименува на Sefe, и постави рафинерията на "Роснефт" под германско попечителство.
Русия обеща да отговори на мерките на ЕС за преразпределяне на милиарди евро от лихвите, натрупани върху замразените ѝ активи, като предупреди за катастрофални последици и заяви, че всеки опит да се отнемат нейни капитали или лихви е "бандитизъм". Западните банки също са обезпокоени от правните спорове, които може да породи всяка конфискация.
"Няма западни активи в Русия, които да могат да се считат за сигурни или защитени, докато Кремъл продължава да води война", акцентира Маси.
Москва вече пое временен контрол върху активи, притежавани от няколко западни компании, включително Fortum, Carlsberg, OMV и Uniper. А руската държавна информационна агенция РИА изчислява, че ако Москва предприеме ответни мерки, Западът може да загуби активи и инвестиции на стойност най-малко 288 млрд. долара. Тази прогноза се основава на данни, които според нея показват, че преките инвестиции на Европейския съюз, страните от Г-7, Австралия и Швейцария в руската икономика в края на 2022 г. възлизат на тази сума.
В доклада се посочва също така, че държавите от ЕС държат 223,3 млрд. долара от активите на Русия, от които 98,3 млрд. долара в Кипър, 50,1 млрд. долара в Нидерландия и 17,3 млрд. долара в Германия. Затова и твърдият подход на Москва нанася щети и на самата нея.
Адвокатът Джереми Зукър, експерт по санкциите и председател на практиката по национална сигурност на американската правна кантора Dechert, посочва, че изненадващо голям брой клиенти на неговата компания в широк спектър от отрасли са решили да напуснат изцяло Русия и вероятно няма да искат да се върнат дори след края на военните действия.
"Това със сигурност говори за значителна степен на увреждане на местната икономика", категоричен е той
Ключови активи
Указ от 2022 г. забранява на инвеститори от "недружелюбни" държави - тези, които са наложили санкции на Русия заради действията ѝ в Украйна - да продават акции в ключови енергийни проекти и банки без изричното одобрение на президента. Междувременно много производители на основни продукти и потребителски стоки се въздържат от пълно напускане на Русия с аргумента, че обикновените хора в страната разчитат на тях.
Сред компаниите, които все още работят или правят бизнес в Русия, са Mondelez International, PepsiCo, Auchan, Nestle, Unilever, Reckitt и British American Tobacco. Други, сред които Intesa Sanpaolo, се сблъскват с бюрократични пречки, докато се опитват да напуснат местния пазар.