Акциите на отбранителния сектор се сриват. Защо трейдърите се отдръпват от рекордната им серия?
Рекордният подем си взе глътка въздух след предупредителна бележка от инвестиционната банка Goldman Sachs, свързана с опасения за надценяване
Секторът на отбраната се превърна в един от най-доходоносните през последните две години, стимулиран от войната между Украйна и Русия. Забележително в случая е, че акциите на европейските компании в областта на отбраната и космическите технологии изпреварват своите американски колеги, пише Euronews.
Aкциите на най-големия германски производител на оръжия Rheinmetall са нараснали с около 540% от февруари 2022 г. насам.
Акциите на най-големия британски авиокосмически производител BAE Systems, както и на френската отбранителна корпорация Safran, са се покачили съответно със 114% и 176%, през същия период.
Рекордният подем обаче си взе глътка въздух след предупредителна бележка от инвестиционната банка Goldman Sachs, свързана с опасения за надценяване.
Според Goldman Sachs акциите на европейските отбранителни компании се търгуват с 45% премия спрямо широките капиталови пазари, което предполага потенциална надценка в сектора. За сравнение - индексът Euro Stoxx Aerospace & Defense (SXPARO) е нараснал със 194% от февруари 2022 г. насам, докато Stoxx Europe 600 (SXXP) с далеч по-скромните 24%.
10-те най-големи компонента на SXPARO, сред които Airbus, Safran, BAE Systems, Rolls Royce GE, Rheinmetall, Thales, MTU Aero Engines, Melrose Industries, Leonardo и Saab B, са надминали широкия пазар през последните две години. Това превъзходство съвпада с повишения интерес на инвеститорите към акциите в областта на отбраната и аерокосмическата индустрия на фона на нарастващите правителствени бюджети за сектора.
Съотношението цена/печалба (P/E) за някои от тези акции, като Rheinmetall и Safran, е около 45, което е значително по-високо от 15 за SXXP и 22 за европейския промишлен сектор. Имат ли следователно трейдърите основателни причини да бъдат предпазливи по отношение на такива високи оценки? Отговорът може да зависи от перспективите за растеж на отделните компании, съпоставени с текущите им пазарни оценки.
Rheinmetall
Акциите на германския производител се възползват в най-голяма степен от нарастващите военни разходи в Европа, като пазарната им стойност е нараснала до 22,69 млрд. евро от 4 млрд. преди две години. Общите му годишни продажби са се повишили с 12% до 7,2 млрд. евро, като второто му по големина подразделение - "Продажби на оръжия и боеприпаси" - скача с 29% до 1,8 млрд. евро през 2023 г.
Други основни подразделения, като автомобилни системи и електронни решения, отбелязват ръст от 14% и 13% спрямо предходната година. Компанията очаква продажбите да достигнат над 10 млрд. евро през тази година, или ръст от 39%. Това означава, че темпът на растеж ще бъде три пъти по-висок от този през 2023 г.
Safran вижда 18% ръст на продажбите през 2024 г.
През 2023 г. общите приходи на френската авиокосмическа и отбранителна корпорация Safran са се увеличили с 22% спрямо предходната година, а оперативните доходи са нараснали с 31% (3,1 млрд. евро). Въпреки това ръстът се забавя в сравнение с 25% годишно увеличение през 2022 г. Компанията очаква приходите от продажбите ѝ да достигнат 27,4 млрд. евро, или годишен ръст от 18% през 2024 г.
Европейският съюз цели по-високи бюджети за отбрана
Нарастващото геополитическото напрежение може да продължи да подкрепя по-нататъшния растеж на европейския отбранителен сектор. Средните европейски разходи за отбрана възлизат на 1,6% от БВП през миналата година, което е по-малко от целта на НАТО от 2%.
През 2023 г. военните разходи са се увеличили с 4,5% спрямо 2022 г. до рекордните 280 млрд. евро, а през 2024 г. сумата ще достигне 350 млрд. евро, според председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.
След руската инвазия в Украйна през февруари 2022 г. 78% от отбранителните придобивки, направени от членките на ЕС, са от страни извън региона, като 63% идват от САЩ.
В началото на март в първата по рода си Европейска отбранителна индустриална стратегия бяха поставени цели за съвместно купуване на 40% от отбранителното оборудване, както и достигане на 60% до 2035 г. В нея страните членки се насърчават да "инвестират повече, по-добре и заедно."