„Яжте бъдещето, платете с лицето си“: Едно посещение в AI заведение за бързо хранене
Докато Лоуис Бекет гледа как гигантска метална ръка повдига и грубо разклаща кошница за пържене, през ума ѝ минава само една мисъл: Бъдещето на секс роботите ще бъде много неприятно.
На 1 април – деня, когато влиза в сила новата минимална почасова заплата от $20 за работниците в заведенията за бързо хранене, в североизточната част на Лос Анджелис е открит нов ресторант, в който има видимо малко персонал.
CaliExpress претендира, че е първото в света напълно автономно заведение, което използва система от AI роботи за приготвянето на бургери и пържени картофи. Все пак са необходими няколко човека, които да натискат бутоните на машините и да „сглобяват“ бургерите и гарнитурите, но компаниите зад проекта твърдят, че използването на тяхната технология може да намали разходите за труд, може би драстично. „Яжте бъдещето“, предлагат те.
Лоуис Бекет – кореспондент на британския вестник Guardian в Лос Анжелис, посещава CaliExpress, за да разбере какъв е вкусът на един американски обяд, поднесен с щипка „екзистенциален ужас“. Когато влиза в ресторанта, разположен близо до университета CalTech в Пасадена, тя е посрещната от гигантски плакати, рекламиращи „чудото на пържещите AI роботи“ – но малко реални клиенти. Повечето от хората вътре са други журналисти. Телевизионен екип е надвиснал над машината за пържене.
Пространството е декорирано с ранни прототипи на роботизирани ръце и репродукция на „Сътворението на Адам“ на Микеланджело, но с човешка ръка, протегната не към ръката на Бог, а към щипката на робот, който държи пържени картофи.
Бекет въвежда поръчката си в машина за самообслужване – приготвените от роботи чийзбургер и пържените картофки струват $15 без ДДС. „Платете с лицето си“, гласи табела, която ѝ предлага $10 срещу регистрация в PopID – компания, която да свърже лицето ѝ с банковата ѝ карта. „Платете само с усмивка“, пише още в поканата. Бекет отказва.
Заведението за бургери е съвместен проект на няколко компании, които го използват като „тестова кухня“ за бъдещето на технологиите за бързо хранене. Машината за бургерите е дело на Cucina – компания с фокус върху автоматизацията на производството на храни, която описва своя „BurgerChef“ като решение на проблема с „65-те процента увеличение на заплатите в сферата на хранителните услуги през последните 15 години“. Роботът за пържене на картофи – Flippy, пък е създаден от Miso Robotics – местен стартъп, основан от възпитаници на CalTech.
Денис Кунс от PopID предлага на Бекет разходка из кухнята и демонстрира различните етапи от приготвянето на нейната поръчка. Кунс натиска един бутон на близкия екран. „Главният готвач“ BurgerChef смила телешка пържола за бургера, прокарва я през тръба и я поставя между две метални плочи, за да се изпече. 125 секунди по-късно пластмасова ръка се завърта, за да вземе готовото бургер кюфте, и го пуска в контейнер.
BurgerChef е голямо, подобно на кутия и не по-застрашително от тостер съоръжение, от което Бекет не е особено впечатлена. Истинската звезда на заведението е Flippy, който по думите на журналистката изглежда „абсолютно ужасяващ“ – достатъчно хуманоиден, за да поражда безпокойство, с голяма змиевидна ръка, която се спуска от тавана към станция за пържене, защитена от прозрачна преграда. С едно натискане на бутон ръката издърпва празна метална кошница и я мести на една страна, където предварително подготвено количество замразени картофени резени се изсипват вътре. След това Flippy потапя кошницата във врялото олио.
Първоначално Flippy е замислен като робот за грил, който може да обръща бургер кюфтета – откъдето идва и името му, разказва Роб Андерсън, един от съоснователите на Miso Robotics. Обслужването на грил – следенето на бургерите, сиренето, кифличките и лука и обръщането им в подходящия момент, обаче се оказват изключително сложен проблем на роботиката и твърде голямо предизвикателство за стартъпа, казва той. Затова екипът решава да се насочи към по-просто решение – робот, който да управлява станция за пържене. Според Андерсън това е и „вероятно най-стресиращата и опасна задача в кухнята“ за човешките работници и следователно е добра задача за робот, който няма да се изгори от врящото олио или да се притеснява от топлината.
Докато Бекет гледа как гигантската метална ръка, обвита в гума, отново вдига кошницата за пържене и я разклаща грубо, през ума ѝ минава само една мисъл: бъдещето на секс роботите ще бъде много неприятно.
Какво всъщност прави AI?
Първоначално Бекет не разбира какво различава ресторанта от други заведения, които разчитат на роботи – каквито вече има много в Калифорния и САЩ. Тя се свързва с Андерсън, за да разбера как точно се използва изкуственият интелект.
Той обяснява, че AI компонентите на Flippy са предназначени за фини и трудни задачи, като например приспособяване към различни по размер кухни и печки. Той разполагаше и с компютърно зрение – вид изкуствен интелект, който използва машинно обучение и невронни мрежи, за да позволи на компютрите да реагират на визуални данни като снимки или видеоклипове, по начина, по който хората реагират на зрението. Компютърното зрение на Flippy непрекъснато следи къде са поставени кошниците за пържени картофи, така че ако работник премести някоя от тях, машината просто се приспособява.
Роботът не се ограничава само до пържените картофи – той може да пържи и пилешки крилца и лучени пръстени; да установява кога във фритюрника е поставен лук, а не картофи, и автоматично да коригира времето за пържене, казва Андерсън. AI дава и информация за „планирането и прогнозирането“ на робота – например да реши „какъв е правилният ред за приготвяне на цялата тази храна, така че тя да е перфектно поднесена“ по време на обедния пик или по-бавните следобедни часове.
Flippy не е създаден, за да замени напълно хората, а като „инструмент“, който да улесни и обезопаси работата им, казва Андерсън. „В голяма степен става дума за съвместен“, обяснява той и добавя, че работата с роботите ще научи хората на „нови умения“, които са „по-скоро ориентирани към кариерно израстване, отколкото просто към приготвянето на пържени картофи“.
Интерфейсът на Flippy е проектиран да бъде много прост, но Андерсън казва, че служителите трябва да усвоят „как той работи, как да го почистват, как да го поддържат в работно състояние“ и как да се свържат с линията за поддръжка на роботи, когато има нужда от обслужване или ремонт. Flippy не може да се почиства сам – той се нуждае от избърсване всяка вечер и от по-интензивни почиствания на всеки един и три месеца. Човешките служители могат да вършат „повече работа, свързана с клиентите“, казва той и добавя: „Не е нужно просто да са там и да наблюдават един фритюрник.“
Машини като Flippy вече работят в множество обекти за бързо хранене, включително White Castle и Jack in the Box, казва Андерсън: „Там имаме флотилия от роботи."
Дегустация на резултатите
И така, след цялата тази шумотевица, колко добри са бургерите и пържените картофи, приготвени от роботи?
Въпреки по-високото качество на домашния бургер сос и пресните маруля и домати, BurgerChef се представя напълно посредствено – говеждото месо е леко гумено. Пържените картофки на Флипи обаче са хрупкави и приятно запечени, а не безформени, каквито са често в ресторантите за бързо хранене. Бекет ги изяжда с удоволствие, но не пожелава повече.
В момента CaliExpress предлага само телешки бургери и пържени картофи. Един от самотните обикновени клиенти, които влизат по време на посещението на Бекет, задава няколко въпроса, но си тръгва, без да поръча (казва, че иска вегетариански бургер). Друг мъж влиза, докато говори по телефона, оглежда се и излиза.
След като си тръгва от CaliExpress, Бекет се насочва към най-близкия McDonald‘s, където поръчва чийзбургер, приготвен от хора. Той е по-малък, а съставките – явно по-евтини, но журналистката се наслаждава на „добре отработените вкусове на тази класическа храна за шофьори“.
Бекет включва хронометъра на телефона си – на служителите са нужни 86 секунди, за да издадат пресен бургер. „Почувствах как раменете ми се отпускат, докато отхапвах. Хората все още са по-бързи от машините“, пише кореспондентът на Guardian.