По време на заседание на Съвета по международни отношения председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард подчерта значението на частните инвестиции за катализиране на екологичния преход в Европа и за насърчаване на иновациите.

Обсъждайки състоянието на европейската икономика и геополитическите предизвикателства, тя каза, цитирана от Euronews, че има огромна необходимост от около 600 милиарда евро годишно за смекчаване на последиците от изменението на климата, като изтъкна решаващата роля на частната финансова подкрепа за тези инициативи.

Лагард също така представи актуалното състояние на европейската икономика, продължаващите усилия в областта на сътрудничеството между САЩ и ЕС и по-широките последици от геополитическите предизвикателства.

Динамика на инфлацията и икономически перспективи за еврозоната

Отговаряйки на запитването защо Европа се справя с инфлацията по-добре от САЩ, въпреки че е изправена пред по-високи шокове в цените на енергията, Лагард посочи: "Това все още не е приключило. Имаме работа с два различни вида инфлация."

"Нивата на заетост и безработица в Европа са толкова добри, колкото никога досега", заяви тя, посочвайки стабилния пазар на труда като положителна страна на фона на икономическата несигурност.

В перспектива тя изрази предпазлив оптимизъм относно траекторията на възстановяване на еврозоната, като прогнозира постепенно подобрение до 2024 г.

Растежът на еврозоната в сравнение със САЩ

Лагард разгледа значителната разлика в икономическия растеж между еврозоната и САЩ. От 2008 г. насам най-голямата икономика в света е нараснала със 75% повече от тази на еврозоната.

Тя отдаде това на няколко фактора, сред които "втората вълна на кризата" в Европа, като например проблемите с държавния дълг и липсата на фискален съюз, който да допълва неговата парична рамка.

Подчертана беше и сериозната разлика в производителността, като ръстът в Съединените щати значително изпреварва този на блока.

"Това е просто умопомрачително, производителността в САЩ от 2019 г. досега е била 6%, а в Европа - 0,6%", отбеляза Лагард, като призова за всеобхватни структурни реформи и по-добра интеграция на единния пазар, за да се преодолее това разделение.

Когато оценяваше въздействието на изкуствения интелект върху производителността и пазарите на труда, тя коментира: "Мисля, че това е момент в нашия живот, когато една огромна иновация със значителна трансформационна сила ускорява своето развитие и приложенията си по начин, който не мисля, че можеше да бъде очакван или сме виждали в миналото."

"За момента не съм склонна да рискувам. Не съм склонна към риск, но осъзнавам факта, че той може да създаде вероятно толкова ползи, колкото и опасности."

Европейската икономическа независимост и глобалните геополитически предизвикателства

Като се имат предвид продължаващите икономически и геополитически кризи, Лагард вижда потенциал за Европа да прокара по-автономен икономически път.

Тя подчерта значението на развитието на стабилна, вътрешно ориентирана финансова инфраструктура в подкрепа на иновациите и предприемачеството. Според нея подобни инициативи биха могли да подействат като катализатори на значителни икономически реформи, особено в областта на адаптирането към изменението на климата.

"Намираме се на прага на тази необходима трансформация", потвърди тя, подчертавайки необходимостта от частни инвестиции в екологичния преход на Европа, за който по нейни оценки са необходими около 600 млрд. евро годишно.

Лагард повтори, че европейският политически ангажимент за решаване на проблема с изменението на климата е непоколебим и спешно се нуждае от финансова подкрепа.

"Това ще изисква частни пари и капиталови спестявания, които да бъдат инвестирани в тази трансформация".

Диалогът се насочи и към по-широко обсъждане на глобалните икономически отношения, особено по отношение на Китай и последиците от неговата развиваща се икономическа стратегия.

Президентът на ЕЦБ подчерта значението на продължаващото сътрудничество между доверени глобални партньори, вместо да се провеждат протекционистични политики или конкурентно субсидиране, което тя определи като "надпревара към дъното".

Що се отнася до спорната тема за използването на замразените руски активи в помощ на Украйна, Лагард каза, че "никъде в Европа няма нито едно съмнение", че Русия трябва да компенсира щетите, нанесени на Украйна.

Тя обаче предупреди да не се преминава от замразяване на активи към тяхното конфискуване без внимателно обмисляне. Лагард обясни, че макар да има консенсус по принципа за използване на тези активи за възстановяване, ускореното им предоставяне поради липса на алтернативно финансиране повдига сложни въпроси, свързани с правната и финансовата стабилност.

По темата за евентуална промяна на инфлационната цел на ЕЦБ от 2% председателят потвърди ангажимента си за ценова стабилност, като се противопостави на всякакви незабавни промени в съществуващите рамки.

"Не може да се променят правилата по средата на играта", заяви тя, като се застъпи за стабилен подход към управлението на инфлационните равнища в Европа.