Украйна спешно се нуждае от одобрението на Запада за извършване на атаки на руска територия с дарени от него оръжия. Това заяви украинският президент Володимир Зеленски във вторник, след като подписа дългосрочно споразумение за сигурност с Белгия, което включва предоставянето на 30 изтребителя F-16 до 2028 г.

Сделката обаче забранява на Киев да използва въпросните самолети за нанасяне на удари по цели, разположени на руска територия, което следва дългогодишната политика на западните съюзници. Тя принуждава Киев да използва дарените оръжия и боеприпаси стриктно в рамките на своята територия, части от която в момента са окупирани от руските сили, тъй като Западът се притеснява, че ако оборудването бъде използвано за нанасяне на удари дълбоко в пределите на Русия, войната ще ескалира и ще предизвика активиране на колективната отбрана на НАТО.

„Всичко, което е обхванато от това споразумение, е военен материал, военно оборудване, което трябва да се използва от украинските отбранителни сили и което трябва да се използва на украинска територия“, потвърди във вторник белгийският министър-председател Александър Де Кроо, цитиран от Euronews. „Това е споразумението, което сключихме.“

Макар да изрази благодарност за военната помощ, Зеленски вдигна залозите и директно поиска от западните съюзници да отменят ограничението, което според него е остаряло поради променящата се динамика на бойното поле.

"Стена от дронове" срещу Русия: Шест държави от НАТО обявиха план за защита на границите

„Смятам, че това е несправедливо“, каза той, говорейки до Де Кроо. „Но е факт и ние не можем да рискуваме подкрепата на нашите партньори. Ето защо не използваме оръжията, за да атакуваме руската територия. Ето защо молим да ни дадете разрешение да направим това“.

Зеленски използва новата офанзива на Москва по североизточната граница като доказателство защо на Украйна трябва да се разреши да нанася удари по цели на руска територия. Миналата събота при руски въздушни удари срещу супермаркет в Харков загинаха най-малко 16 души, а 65 бяха ранени, според местните власти. Нападението предизвика международно възмущение и призиви за наказателно преследване.

„Те стрелят по нас и ние не можете да им отговорим просто защото нямаме право да използваме западните оръжия“, каза Зеленски. „Получавате сателитни снимки от вашето разузнаване, но не можете да направите нищо, за да отговорим“.

Дебатът набира скорост

През последните седмици украински безпилотни самолети нанесоха удари по енергийна инфраструктура, включително петролни складове и рафинерии, базирани в Русия, в опит да навредят на най-доходоносната индустрия на страната. Нападенията предизвикаха тревога сред западните съюзници и упрек от страна на министъра на отбраната на САЩ, който предупреди за „верижен ефект“ върху световната икономика.

Но на фона на тези коментари на Вашингтон, по време на Парламентарната асамблея на НАТО в София генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг призова съюзниците да преразгледат някои от ограниченията за дарения на оръжия.

Генералният секретар на НАТО в София: Трябва да имаме по-силна роля в помощта за Украйна

„Като имаме твърде много ограничения, ние връзваме едната ръка на украинските въоръжени сили на гърба им“, каза той.

Украйна например помоли Германия да ѝ предостави крилати ракети „Таурус“, които имат обсег на действие до 500 километра. В отговор канцлерът Олаф Шолц беше категоричен, че това би било „безотговорно“ и въпросът е „приключен“. Но ожесточаването на войната и навлизането ѝ в нова непредсказуема фаза дебатът за ограниченията набира скорост.

След срещата на министрите на отбраната на ЕС във вторник Жозеп Борел предположи, че някои държави членки, които той не назова поименно, са готови да отменят забраната. По думите му нанасянето на удари по военни цели на руска територия е „легитимно действие съгласно международното право, когато се използва по пропорционален начин“ и при самозащита.

„Държавите членки имат различни подходи“, заяви ръководителят на външната политика на ЕС. „Има някои, които са категорично против, и други, които определено го подкрепят.“

Какво се крие зад готовността на Путин за евентуални мирни преговори?

Путин към Запада: Не позволявайте на Украйна да използва ракетите ви за удари в Русия

Отговор на предложението на Столтенберг от София веднага дойде от Кремъл, след като във вторник руският президент Владимир Путин предупреди Запада, че членовете на НАТО в Европа си играят с огъня, като предлагат на Украйна да използва западни оръжия за нанасяне на удари дълбоко в Русия, което според него може да предизвика глобален конфликт.

Повече от две години след най-смъртоносната сухопътна война в Европа от Втората световна война насам Путин все по-често говори за риска от много по-широк глобален конфликт, докато Западът се опитва да реши какво да прави с напредването на руските войски в Украйна.

„Постоянната ескалация може да доведе до сериозни последици“, заяви Путин пред репортери в Ташкент. „Ако тези сериозни последици настъпят в Европа, как ще се държат Съединените щати, като се има предвид нашият паритет в областта на стратегическите оръжия? Трудно е да се каже дали те искат глобален конфликт.“

По думите на Путин украинските удари по Русия с оръжия с далечен обсег ще се нуждаят от западната сателитна, разузнавателна и военна помощ - така че Западът ще бъде пряко въвлечен. Руският президент също така предупреди, че изпращането на френски войски в Украйна би било стъпка към глобален конфликт.

Главчев след срещата със Столтенберг: Никога не е обсъждано изпращането на български войници в Украйна

Говорейки за членовете на НАТО в Европа, Путин заяви, че малките държави там „трябва да са наясно с какво си играят“, тъй като имат малки сухоземни територии и много гъсто население.

„Това е фактор, който те трябва да имат предвид, преди да говорят за нанасяне на удари дълбоко в руската територия“, предупреди Путин.

Западните лидери и Украйна омаловажават предупрежденията на Русия за риска от по-широка война, но руски официални лица казват, че търпението на Москва се изчерпва след многократните украински атаки срещу руски градове, петролни рафинерии, а през последните дни дори срещу елементи на нейната система за ранно предупреждение за ядрени атаки.