Нидерландия, където Партията на свободата на Герт Вилдерс ще оглави следващото правителство, е поредната европейска страна, в която крайната десница набира скорост. Това е промяна, която ще се отрази на всички политики на ЕС и търговията не прави изключение.

Според проучването на POLITICO Poll of Polls десните Европейски консерватори и реформисти (ECR), крайнодясната „Идентичност и демокрация“ (ID) и други партии от тази част на спектъра са напът да спечелят 166 от 720-те места на европейските избори следващия месец - което би им дало критична маса в политическия дебат.

Търговската политика е в правомощията на Европейската комисия и законодателите често имат ограничено право на глас по отношение на крайния резултат. Но те имат правомощията да забавят ратификацията на търговските сделки, могат да бъдат твърди преговарящи по политиките и са способни да влияят на общественото мнение.

POLITICO разговаря с европейски законодатели от всяка политическа група за петте наболели въпроса, които ще доминират търговския дневен ред през следващия мандат и публикува позицията им по ключовите въпроси, анализирайки как една промяна в посока надясно на изборите може да повлияе на търговската политика на блока.

Сега или никога? Сключване на споразумение с Меркосур

Въпросът дали ЕС трябва да сключи търговското си споразумение с южноамериканския блок на страните от Меркосур - Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай и Венецуела (Чили, Боливия, Колумбия, Еквадор и Перу са асоциирани членове), което се подготвяше повече от две десетилетия, ще остане един от най-горещите въпроси през следващия мандат. Неотдавнашните протести на земеделските стопани съживиха борбата за сделката. Противниците - и най-вече Франция - твърдят, че тя ще отвори пазара на ЕС за пренасищане с говеждо месо от Бразилия и Аржентина.

„Наистина съм притеснен, че такива големи споразумения - които са толкова важни от геополитическа, но и от икономическа гледна точка, а също и по отношение на суровините - трябва да бъдат отлагани или да не се реализират“, коментира социалистът Бернд Ланге, който председателстваше комисията по търговия в отиващия си парламент, посочвайки „емоционалното влияние“ на някои страни от ЕС и селскостопанския сектор.

Докато Левите и Зелените се противопоставят на споразумението по екологични причини - твърдейки, че то рискува да подхрани изсичането на горите в Амазония - депутатите от ID искат селскостопанските стоки да бъдат изключени изцяло от търговските сделки. В един по-десен парламент споразумението може да срещне по-голяма съпротива - въпреки че дясноцентристката група на Европейската народна партия (EPP) като цяло го подкрепя. Най-големите битки обаче ще се водят между националните столици.

Строгост към Китай

Тъй като тлеещото търговско напрежение между ЕС и Китай вече започва да кипи, законодателите са съгласни, че настоящият курс на действие по отношение на настъпателните практики на Пекин е оправдан.

Реципрочността спрямо Китай е ключова, категоричен беше евродепутатът от Renew Сандро Гоци по време на дебат, организиран от мозъчния тръст Bruegel и The Financial Times.

„Ако китайците или други партньори запазят обществени търгове за своите компании, не виждам защо да не приложим реципрочност“, аргументира се той. „Трябва да кажем „да“ на свободната търговия, но не и на нелоялната търговия“.

През последния мандат Европейската комисия засили арсенала си от защитни мерки. Макар че първоначално бяха предвидени като възпиращи средства, Брюксел все повече показва, че е готов да използва тези инструменти, и политическите партии като цяло приветстват това. В предизборните си манифести по-центристките групи отделят голямо внимание на това как да се „де-рискува“ Европа от Китай. След решението на президента на САЩ Джо Байдън да увеличи четирикратно митата върху произведените в Китай електромобили, Брюксел настоя, че ще предприеме „по-целенасочен“ подход в собственото си разследване.

„За разлика от американците, ние не налагаме наказателни мита, а такива, равни на пазарните нарушения“, коментира Даниел Каспари от EPP, която според социологическите проучвания ще остане най-голямата парламентарна група.

Не се очаква позицията на ЕП по отношение на Китай да се промени драстично, ако той се измести надясно. Десните партии традиционно искат да поддържат приятелски бизнес връзки, въпреки че в своя манифест ECR призовава за намаляване на риска и „твърд подход“ към Китай. Остава да се види дали унгарският министър-председател Виктор Орбан - ключов съюзник на Пекин - ще накара своите необвързани евродепутати да се присъединят към някоя от крайнодесните групи.

Справяне с новия президент на САЩ

Законодатели от всички политически групи са притеснени от потенциалното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом. И все пак има консенсус, че президентските избори в САЩ през ноември няма да променят много трансатлантическите търговски отношения - макар че кандидатът на републиканците предизвика тревога, заплашвайки да наложи повсеместни вносни мита, неговият курс има много общо с този на администрацията на Байдън.

А ЕС е слабо подготвен да реагира. Различните политически групи не са обединени как точно да се справят с Вашингтон. Членове на ЕП с противоположни политически идеи - включително EPP, ID и Левицата - смятат, че блокът трябва да стане по-твърд в отговор на все по-протекционистичните тенденции на Вашингтон.

„Тръмп или Байдън, няма разлика, и двамата са нападателни и се грижат за собствените си интереси. Но ние в ЕС, в нашата фалшива наивност, искаме да се спазват догмите", акцентира френският левичар Еманюел Морел, визирайки привързаността на ЕС към правилата на Световната търговска организация.

Ако Парламентът се измести надясно, ключов въпрос ще бъде доколко Вашингтон може да се счита за съюзник - докато ECP и EPP го възприемат като партньор, според депутатите от ID той е предимно конкурент на ЕС.

Ефектът на Брюксел

След като забелязаха, че правилата, регулиращи огромния вътрешен пазар на блока, имат глобално политическо въздействие, както Европейската комисия, така и Парламентът приеха законодателство, което се опитва да увеличи този така наречен „ефект на Брюксел“. Но останалата част от света вече не вярва на правдоподобното отричане, че тези правила нямат за цел да променят нейното поведение. Законите за прекратяване или ограничаване на вноса, свързан с обезлесяването, принудителния труд, мониторинга на веригата на доставки и въздействието на въглеродните емисии, бяха критикувани от търговските партньори на ЕС.

Почти всички групи, с които POLITICO разговаря, са съгласни, че Брюксел понякога отива твърде далеч - Левите и групата на социалистите и демократите (S&D) обаче подчертават, че ЕС трябва да помага на партньорите си да прилагат тези правила. Подобни очаквания могат неволно да изкривят търговските преговори - четирите страни от Меркосур например твърдят, че законите на ЕС ще намалят ползите от достъпа до европейския пазар, които те са договорили.

Към днешна дата „ефектът на Брюксел“ често се свързва с прогресивни политики, но следващият ЕП може да бъде по-колеблив на този фронт.

Увеличаване на търговията в ерата на изменението на климата

Ключов елемент от търговската политика на Брюксел е да гарантира, че сделките му с останалия свят са съобразени с екологията. Политиците обаче се сблъскаха с въпроса колко голяма роля трябва да играят разпоредбите за устойчивост в търговските сделки и дали увеличаването на търговските потоци в ерата на изменението на климата изобщо има смисъл.

Докато основните дясноцентристки и лявоцентристки партии като цяло са съгласни, че големите споразумения за свободна търговия, обхващащи целия свят, трябва да се използват за стимулиране на действията в областта на климата, законодателите от групата на ID - известна с това, че се противопоставя на по-строгото законодателство в областта на климата - и от Левицата се застъпват за повторно локализиране на търговията, като твърдят, че ЕС трябва да се съсредоточи повече върху непосредствените си съседи.

Чешкият евродепутат Маркета Грегорова от Зелените акцентира, че ЕС почти не се снабдява със суровини в Индо-тихоокеанския регион в сравнение с доминиращия Китай: „Ако изобщо не присъстваме там, тогава можете да сте сигурни, че всички останали експлоатират. Може би нашето присъствие, стандарти и справедливи условия биха били по-добри за всички замесени“.

Парламент с по-силно присъствие на консервативни и крайнодесни партии вероятно ще има много по-малко амбиции по отношение на законодателството в областта на климата и околната среда, а на разпоредбите за устойчивост в търговските сделки вероятно ще се отдава по-малко значение.