Тежко, тежко! Вино дайте!

Пиян дано аз забравя

туй, що, глупци, вий не знайте

позор ли е или слава!

Всеки, завършил средно образование у нас, е учил наизуст „В механата“ – една от емблематичните творби в литературното наследство на Христо Ботев, към чийто подвиг и памет отдаваме почит на 2 юни.

И както всяка година, докато свеждаме глава и запазваме едноминутно мълчание, когато чуем сирените точно в 12 ч на обяд, в мислите на национална гордост към личността на революционера, неизбежно се промъква въпросът:

Ами, ако Ботев живееше сред нас днес?

За да потърсим отговора, хващаме нишката от последния стих в първия куплет на „В механата“. Оказва се, че колкото и да е странно, днес, 148 години след смъртта на Ботев, дилемата пред обществото отново е дали живеем в позор или слава.

България остава с най-ниска очаквана продължителност на живота в ЕС и през 2023 г.

Интересно е къде ли бихме поставили личност като Ботевата в контекста на това съвремие?

Не може да спорим, че епицентърът на нашето настояще е в интернет и по-конкретно в социалните мрежи. Те са онази виртуална реалност, в която всеки има глас, мнение, позиция, може да критикува, обижда, клевети. Да хвърля необосновани и неоправдани обвинения към хора, които не познава и дори никога не е виждал или срещал на живо. Да лъже. Да мрази (или хейти, както казват младите хора).

В социалните мрежи правим всичко това с лексиката и граматическите похвати на българския език – нашето слово. Същото, което Ботев използва като острие за своите цели, но с разликата, че го прави, за да покаже на народа посоката на свободата и самият той да застане най-отпред с готовност да го поведе по кървавия път на въстанието.

Път, по който намира смъртта си и заживява вечно – като национален герой през непреходните векове на историята.

Защото всеки безсмъртен герой, първо умира. Това са повелите на истинските борби, на светлите идеали и националните каузи.

Археолози откриха фрески с древногръцки герои в Помпей

Героите на нашето време са инфлуенсърите.

Те не могат да станат безсмъртни, но и не умират (стига да не „хакнат“ профила/страницата им, които след това скоростно биват възстановени/ заменени с нови). Славата за тях има различен смисъл. Не се измерва с участие в революционни комитети, сражения с турци в Балкана или обществен принос чрез авторски журналистически труд.

За тях тя е числа: брой последователи, рекламни кампании, монетизация на органични достигания, реакции, лайкове и коментари. Най-голямата награда не е „да каже нявга народът: умря сиромах за правда, за правда и за свобода...“ („На прощаване“ – Христо Ботев, 1868 г.).

Най-голямата награда е славата – вездесъщият стремеж и цел на всеки инфлеунсър. Славата е сладка като вино в механата – тя е кутии с луксозни подаръци от спонсори, покани за събития на светския елит в най-нашумелите „локации“ – ресторанти, заведения, барове, клубове. Тя е безплатни пътувания до горещи дестинации за създаване на снимки, видеа, сторита, „криейтив“ реализации.

И не на последно място – славата е онова чувство, когато ти звъннат за покана от телевизията в най-гледаното женско предаване, вечерно шоу или реалити формат. А неин венец е еуфорията на почитателите (често в непълнолетна възраст), които с трепетно вълнение чакат да получат автограф на живо от любимия си инфлуенсър.

Годината на политическите инфлуенсъри: Какво могат да направят звезди като Джейк Пол за предизборните кампании

Ако се върнем към паралела от началото – между позора и славата, тогава и сега, трябва да сме честни пред себе си и да се запитаме: Ако Ботев беше наш съвременник, дали нямаше да е инфлуенсър?

Основанията за този въпрос не са безпочвени.

Ето няколко ключови характеристики за сравнение между влиятелните личности и поета – революционер:

Първо, Ботев развива революционерската си дейност изключително млад – в 20-те години от живота си (смъртоносният куршум на връх Околчица го застига едва на 28).

По-голямата част от инфлуенсърите са млади (и затова рекламодателите ги използват в таргетирането на клиенти от поколението Z).

Второ, семейството му има амбиции за образование в чужбина. Баща му Ботьо Петков използва връзките и контактите си с видни деятели и общественици по онова време (като Найден Геров - просветен деец и руски вицеконсул в Пловдив.), за да изпрати сина си в Одеса (тогавашна Русия).

Редица инфлуенсъри споделят с последователите си опита от образованието и живота си зад граница, с което печелят още по-голяма популярност.

Трето – бунтар е. Да се отличаваш от другите е едно от задължителните качества на успешните инфлуенсъри, а Христо Ботев е точно такъв.

Още с постъпването си в гимназията в Одеса той трудно се вписва в учебната дейност –оплаква се от строгата дисциплина и физическите наказания в училището, а през 1864 г. напуска пансиона и заживява самостоятелно в различни квартири.

Четвърто – сцената не му е чужда. За инфлуенсърите сцената са социалните платформи, а за Ботев това са били театралните постановки, организирани от Добри Войников, в чиято любителска трупа участва. (Няма да навлизаме в детайли за учителския му плам и хъс да обучава деца и по-големи ученици, както и за дейността като журналист и издател, за която сме учили по история).

Пето – харизма. Харизма, или rizz, както се казва на популярния жаргон. Ботев е национален герой. Няма нужда да казваме повече. А каква харизма имат инфлуенсърите, оставяме да преценят последователите им.

Защо да си инфлуенсър още не е професия

Въпреки горепосочените аргументи, едва ли ако беше наш съвременник, Христо Ботев щеше да е инфлуенсър.

Личност с такава острота на мисълта, воля, размах на стремежите и категоричност на действията, не може да намери поприще на терен, който дори не съществува в реалността. На поле за изява, чиято трайност е толкова мимолетна, че дори не си заслужава да бъде измервана във времето.

Заниманието да си инфлуенсър не може да бъде определено като позор, но със сигурност не е и слава. Защото подлежи на забрава.

А делото и личността на Христо Ботев са неизмерими, непреходни и безсмъртни. За историята, за поколенията и за вечността.