Илон Мъск има една специфична особеност - той никога не спира да говори.

Наистина, ако се опитате да напишете книга за Мъск предизвикателството ви по-скоро ще бъде да следите всички неща, които той е казал и споделил в социалните мрежи, вместо да се опитвате да го накарате да се разкрие повече.

Въпреки това човекът, написал прочутата биография на технологичния лидер от миналата година - Уолтър Айзъксън – разкрива простия си трик да накара неохотните субекти да се отворят.

В интерес на истината на писателя вероятно му се е налагало да го използва повече при някои от другите си биографии на хора като Стив Джобс и Хенри Кисинджър.

Ето каква е стратегията на Айзъксън, цитирана от студентския вестник на Харвард, The Crimson:

„Удивително е, ако работиш с някого и му зададеш въпрос, а след това просто замълчиш, как той ще запълни вакуума и ще започне да говори. Това е толкова просто. Хората са емоционално устроени така, че да искат да запълнят неудобното мълчание. И ако откажете да им помогнете, е по-вероятно те сами да запълнят тишината.“

В проучване на катедрата по психология в университета в Гронинген, Нидерландия, се стига до заключението, че са необходими само четири секунди неловкост, за да може същото правило да проработи.

Иронията тук е, че самият Мъск е известен с това, че използва мълчанието като инструмент. Той например има навика понякога да прави дълги паузи, преди да изкаже мнението си, пише Inc.

Бившият астронавт и инженер на SpaceX Гарет Рейсман описва как Мъск отговаря на някои въпроси:

„Той изпада в нещо като транс - взира се в пространството и можеш да видиш как колелата се въртят. Така той съсредоточава целия си интелект, който е значителен, върху този единствен въпрос.“

Вероятно можете да намерите много полезни места, където да използвате мълчанието като оръжие - независимо дали става дума за четирисекундната версия, за начина на Айзъксън или за този на Мъск.

Представете си колко полезно може да бъде в преговорите, когато вашето мълчание мотивира друг човек или организация да направи крачка назад, просто за да запълни празнината.

Да се научите да приемате кратки паузи по време на разговори е доста добро начало. Бонус: това намалява вероятността да кажете неща, за които може да съжалявате.