През последния месец инвестиционният пейзаж в Европа и САЩ показа противоречие, възторг, отчаяние и специфични нива на нестабилност. Комбинацията от геополитически конфликти, която се превръща в ключовата дума на годината, наред с икономическите различия в паричните политики на Европа и САЩ, поставя инвеститорите в неуверена позиция. Не бива и да забравяме десния завой на европейските избори, който доведе до сътресения на европейските пазари и срив на току-що възстановилите се банкови акции.

След като френският президент Еманюел Макрон свика предсрочни парламентарни избори, предизвикани от политическата доминация на крайнодясната партия Национално обединение, европейските фондови пазари паднаха, еврото поевтиня, а спредът между френските и германските държавни облигации достигна най-високата си стойност от 2017 г. насам.

Наред с това Франция загуби мястото си на най-голям фондов пазар в Европа, по-малко от две години след като открадна короната от Обединеното кралство.

Поглеждайки към все по-далечния запад, американската икономика остава по-силна от прогнозираното въпреки рестриктивната парична политика на Федералния резерв. Корпоративните печалби отново растат. Инфлацията се охлажда повече от очакваното, според последните доклади за потребителските цени, а централните банкери на САЩ сигнализираха, че очакват да намалят лихвените проценти по-късно тази година.

Всичко това, заедно с няколко нескромни рекорда на S&P 500 и Nasdaq, прокара едно натрапващо предупреждение: Може би пазарът в момента е в AI балон, тласкан от ветровете към огромната игла. Нека не изключваме и възхода на Nvidia, която миналата седмица за кратко стана най-ценната компания в света и също предизвика нарастващ дебат за това дали американският фондов пазар е движен от спекулативна шумотевица.

Ето защо разбирането на динамиката, рисковете и възможностите в различните класове активи, заедно с факторите, определящи пазарните резултати, става все по-важно за инвеститорите.

По този повод разговаряме за значението на балансирания и диверсифициран инвестиционен подход със Спасимир Маджаров, мениджър за България на Amundi - най-голямото дружество за управление на активи в Европа.

Kаква е прогнозата ви за пазара на облигации в близко бъдеще, като се имат предвид настоящите икономически условия и решенията за паричната политика както на Фед, така и на ЕЦБ?

Ако Фед предприеме намаление, а ЕЦБ продължи свалянето на лихвите, облигациите следва да формират капиталов доход. Доколко и до каква степен ще е отразено вече от пазара е трудно да се премери. Риск за облигациите продължава да представлява инфлацията. На този фон имаме фиксиран доход при обезценка на парите, т.е. липсва елемент на компенсация. Освен инфлацията, следим потенциала за икономически ръст, пазара на труда и други индикатори, като към момента като че ли тези показатели приветстват възникващите пазари където намираме доста потенциал.

Какви са различните видове облигации, достъпни за инвеститорите, и по какво се различават те по отношение на риска и възвръщаемостта?

Инвеститорите имат набор от възможности, когато говорим за дългови инструменти. Ако ги класираме по риск, държавните ценни книжа изглеждат стабилни и със сравнително добър доход. Като следващ инструмент, следвайки възходящо движение на кривата на волатилност, може да сложим корпоративен дълг – с инвестиционен рейтинг.

Като най-рискови, разглеждаме високодоходните корпоративни облигации, които разбира се, генерират и съответно по-висок доход. Разбира се, относно връзката риск–доходност следва да се има предвид и съответната география на издателя на ценна книга, като тук съпоставяме възникващи и развити пазари и различния баланс, който предлагат.

Какви фактори трябва да вземат предвид инвеститорите, когато избират да диверсифицират портфейлите си с облигации?

На първо място, срокът, за който парите са им свободни. Инвестицията в облигации изисква хоризонт от около 5 години. Ако той е предназначен за няколко месеца, облигации не са подходящи. От там насетне може да се търси диверсификация по географски и качествен принцип. Очакваме понижението на лихвите да донесе известен капиталов доход, но следим и инфлацията, която ако остане по-упорита от очакваното, може да намали атрактивността на този клас активи.

Говорейки за инфлация, избърза ли ЕЦБ с първото понижаване на лихвите, или го направи навреме?

Добър въпрос. От една страна да вдигнеш прогнозата си за инфлация и от друга да предложиш намаляване на лихвения процент изглежда странно. Но контекстът е доста широк.

Мисля, че в последните 20 години Европа сериозно изостана в производствената си продуктивност и ефективност.

Една част се дължи на увеличението на заплатите през последните години, които заедно с високите лихви, ниския икономически ръст и тежката регулация поставят континента в трудно положение спрямо основите контрагенти и конкуренти като САЩ и Азия. Загубата на ефективност, трудно се обръща или наваксва, в зависимост от гледната точка. Може би това е една от малкото причини лидерите на ЕЦБ да взимат едно или друго решение.

Отвъд океана, решението на Фед да задържи лихвените проценти и прогнозата, че ще направи едно намаление тази година, не успяха да спрат ръста на пазарите непосредтсвено след срещата на централните банкери. Появяват се все повече притеснения обаче, че спокойствието на Уолстрийт няма как да продължи дълго. Какъв е вашият коментар?

Паричната политика на Фед остава рестриктивна, като инфлацията напредва по-бавно от очакваното, забавяйки връщането към целта от 2%. Въпреки това той прогнозира стабилен растеж и ниска безработица до 2026 г. В Amundi очакваме намаление на лихвените проценти с 50 базисни пункта, започващо през септември 2024 г., в съответствие с предпазливия оптимизъм на Фед. Въпреки че стабилният пазар на труда поддържа текущата икономическа стабилност, бдителността е необходима, за да се управлява потенциалната нестабилност на пазара.

Към момента ръстът на S&P 500 се дължи основно на няколко технологични акции. Признак за нестабилност ли е тази концентрация на пазарно лидерство?

Текущата пазарна концентрация в няколко технологични акции, търгуващи с високи стойности на годишните си печалби, е знак, че те са надценени. Пазарът е силно повлиян от инвеститорите на дребно, които често купуват, водени от емоция, което може да увеличи търсенето на тези акции и изкуствено да надуе цените им. Това е риск, който инвеститорите трябва да имат предвид, когато се съчетае с потенциалното регулиране на големите технологични компании, особено по отношение на бъдещото развитие на AI. Следователно инвеститорите трябва да се погрижат да диверсифицират и да избират внимателно своята експозиция.

Започват да се появяват отново опасения за „AI балон“? Какви потенциални рискове в това отношение предвиждате?

Технологичният сектор се възползва от определена инерция. Мисля, че непрофесионалният инвеститор може да подходи консервативно и да избягва формирането на единични експозиции в компания или специфичен сектор. Това би помогнало отчасти при негативен тренд. Също, срокът на инвестицията е важен или по-скоро нуждата от парите на инвеститора. Aко искате възвращаемост след няколко месеца или 2-3 години, не е разумно да се приема концентриран риск в акции.

Как препоръчвате на инвеститорите да управляват дългосрочно риска в своите портфейли, когато малък брой акции са двигател на пазарните печалби сега?

В дългосрочен хоризонт бих разсъждавал в посока към инвестиции в акции и облигации, като превесът на единия или друг клас актив би зависил от риск апетита на инвеститора. Мисля, че е редно технологичните акции да се съпоставят на акции от установени и антициклични индустрии. При облигациите, бих гледал баланс между развит и развиващ се пазар. За съвсем консервативните инвеститори, може би е разумно да гледат към паричен пазар и ДЦК на развита икономика.

Спасимир Маджаров има над 20 г. опит във финансовата индустрия. Започва кариерата си в корпоративното банкиране, осъществявайки многобройни проекти по финансиране на клиенти от различни индустрии. Той задълбочава познанията си в корпоративните финанси като директор в инвестиционен фонд, където се грижи за правилното селектиране на инвестициите, общото управление през периода на финансиране и последващ изход. В по-късен етап от кариерата си Спасимир създава своя консултантска практика, за да насочва клиентите в техните планове за преструктуриране или желание за разрастване.

Amundi е най-голямото дружество за управление на активи в Европа по размер на управляваните активи и се нарежда в първите 10 в световен мащаб.

В края на 2023 г. активите под управление в компанията надхвърлят 2 трилиона евро, като входящите потоци са в размер на 26 милиарда евро и са положителни през цялата година. Това се случва благодарение на успешните трежъри продукти, активно управление на облигации и структурирани продукти, отбелязва Спасимир Маджаров. Групата предлага и нови продукти, специално създадени с идея за защита на капитала, които привличат голям интерес, отбелязва мениджърът на Amundi за България.

Във финансово изражение нетната печалба за 2023 г. на Amundi регистрира увеличение от +3,9% на годишна база. Приходите нарастват с +2,1% спрямо 2022 г. Нетната печалба на акция достига €6,00 през 2023 г., като Amundi предлага да се разпредели дивидент в размер на €4,10 или 6.6% доходност.

*Публикацията не представлява инвестиционен съвет за покупко-продажба на ценни книжа, и не е препоръка или инвестиционна консултация.